„Второто най-голямо след КТБ“: Четирима обвиняеми по делото срещу Nexo
Според прокуратурата през „криптобанката“ са правени транзакции към санкционирани лица в Русия и Иран
Четирима обвинени – двама издирвани (вероятно напуснали България) и двама с определени гаранции за по 1 млн. лв., защитени свидетели, нарушени санкции срещу Русия и Иран и следи, водещи към „Хамас“. Така накратко прокуратурата и Националната следствена служба очертаха наличната към момента информация по разследването на криптокомпанията Nexo.
Наред с това, сагата бързо успя да придобие и политически характер, подхваната първо от медиите, а днес подчертана от службите по време на специална пресконференция. Разследването бе определено като „уникален в световен мащаб“ случай, а специално за пределите на България – като второто по мащаб след това за КТБ.
По думите на Борислав Сарафов, директор на Националната следствена служба, такова разследване няма как да се води самостоятелно, като спомена за колеги от САЩ, Великобритания и други страни. България била поставена в „авангарда“, защото обвиняемите и дейността на престъпната група са оттук. Той подчерта, че службите са предприели действия още през септември (б.р. – по това време осем американски щата повдигат обвинения срещу Nexo).
Обвинения, доказателства, следи
На четиримата обвиняеми са повдигнати обвинения за пране на пари, данъчни престъпления, компютърни престъпления и банкова дейност без лиценз.
Повдигнато им е обвинение за това, че от началото на 2018 г. до 12 януари 2023 г. на териториите на България, Великобритания, Ирландия, Швейцария и Каймановите острови са участвали, а един от тях е и ръководил, организирана престъпна група с користна цел – пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и банкова дейност без лиценз. На всички обвиняеми е наложена забрана за напускане пределите на нашата страна“, посочи Сарафов.
Все още никой не е задържан. Двамата души с определени гаранции за по 1 млн. лв., ще трябва да платят сумите, за да излязат от ареста, в случай че и ако бъдат вкарани в него. Другите се предполага, че са напуснали България, въпреки че официални данни за това няма.
Имена не бяха назовани.
Припомняме, че водещи лица в Nexo са основателите Антони Тренчев и Коста Кънчев. Първият е познат като бивш депутат от Реформаторския блок, а вторият – с предишния си бизнес, фирмата за бързи кредити „Кредисимо“, както и с това, че е братовчед на управителя и председател на УС на Фондация „ХелпКарма“.
Като съосновател на компанията, в сайта към днешна дата фигурира и Калин Методиев.
Георги Шулев, син на бившия икономически и социален министър от НДСВ Лидия Шулева, също е сред основателите на Nexo през 2018 г. Той обаче напусна компанията скоро след това и от 2019 г. съди бившите си съдружници в британски съд.
За краткото си съществуване Nexo успя да се разрасне до глобална компания, сочена като лидер в сферата си и с транзакции за над 94 млрд. долара.
Корените обаче са в България, а юридическата местна връзка е дружеството „Ен Ди Ес“ ЕООД, регистрирано на 8 юни 2018 г. „Това дружество ръководи цялата дейност на т.нар. група компании „Нексо“. Българското дружество е собственост на „Нексо Ей Джи“, регистрирано в Швейцария на 5 април 2018 г. На него дори не му е внесен целият уставен капитал. То на практика не извършва никаква дейност“, уточни ръководителят на отдел „Киберпрестъпления“ в Националната следствена служба Светослав Василев.
Какво още
- Засечени са транзакции от платформата на Nexo към лице, уличено във финансиране на палестинска терористична група. Името му е Махмуд Мохамед Махмуд Айеш, а самоличността му е установена от израелските служби за сигурност;
- Има установени транзакции от страна на санкционираната от САЩ руска криптоборса Garantex към адреси, принадлежащи на Nexo, след като рестрикциите вече са били наложени. Нарушени са и санкции върху Иран;
- Събрани са данни и за транзакции на Nexo към адреси в криптоборси, свързани с различни киберпрестъпления, darknet пазари, адреси, свързани с опити за изнудване;
- Установени са и транзакции към Nexo от финансови компании, разследвани за инвестиционни измами;
- Разпитани са над 20 свидетели, някои от които анонимни. Разпити се провеждат и в момента, в кабинета на следователите. Някои от свидетелите са изразили опасения за своята сигурност и ще бъдат включени в програмата за защита на свидетели;
- С предварително разрешение на съда са претърсени 15 обекта – офиси и жилищни домове. По неотложност службите са влезли в още два обекта, свързани с лица от компанията. Иззети са огромен брой компютри, пари, криптоактиви, както и 35 скъпи картини на известни художници, като Салвадор Дали и Пикасо. Въпросните произведения на изкуството, заедно с установеното притежание на скъпи яхти и имоти в Дубай, Карибските острови и Бахамите, обрисуват хора с огромни възможности, според прокуратурата.
Политическият нюанс
На въпрос дали обвиняемите или други лица от редиците на Nexo са свързани с политици и партии, Сийка Милева насочи вниманието към среща от миналата година. Тя била инициирана от „бивш финансов министър“, на нея били поканени компании от сектора и са се обсъждали законодателни промени, които да дадат възможност на разплащателната система на БОРИКА да позволява криптотранзакции.
Имена не бяха назовани, нито бе изяснено дали срещу участниците в срещата също тече разследване.
Малко по-късно в своя позиция в социалните мрежи Асен Василев, министър на финансите в посочения период, потвърди за такава среща през март 2022 г., на която са присъствали представители на „Борика“ АД, Асоциацията на банките, и на Българската финтех асоциация. По думите му целта е била да се обсъдят законодателните и технически предизвикателства пред финтех индустрията в страната, с оглед на готвената регулация MICA и въвеждането на дигиталното евро.
Отговорът на Nexo
Компанията „категорично и еднозначно отхвърля всички обвинения от страна на българската прокуратура на днешния брифинг“, написа в своя позиция Nexo. Според фирмата „участниците в разследването не познават сферата, в която оперира компанията ни, и присъщите й специфики“.
От Nexo отричат да имат връзки с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, в каквито бяха уличени. Настояват също, че разследването срещу тях не е от международен характер – както твърди българската прокуратура – и се позовават на „естеството на разговорите“ с регулаторите по света, с които казват, че са в ежедневна връзка.