За България в Шенген и ефекта на пеперудата

Шенгенското пространство е най-голямата зона за свободно пътуване в света и поне за мен едно от основните постижения на Европейския съюз. Въпреки че Шенгенското пространство доказа, че има солидни основи, неотдавнашните кризи и предизвикателствата на днешния ден го подлагат на изпитания.

Едно от последните, което засяга и нас, е – ще влезе ли България в Шенген след 15 години вече като член на ЕС? Дали е обективно да се очаква положителен развой на фона на войната в Украйна и очакванията за една все по-сплотена Европа? Едно е ясно – прозорецът за влизане на България в Шенген и еврозоната бързо се затваря. Възможността страната ни да остане единствената в ЕС (освен Кипър, където има други проблеми) извън Шенген е напълно реална. Това звучи още по-достоверно и след отказа на две страни, които не ни подкрепят – Нидерландия и Швеция.

Поглед назад

Бежанската криза от 2015 г. разкри недостатъци в управлението на външните граници и на миграцията от страна на Съюза, което доведе до повторно въвеждане на граничен контрол по вътрешните граници в редица държави членки. Такъв бе въведен и в отговор на терористични заплахи. За България бежанската криза не е отминавала – поредното доказателство е случаят с убития на границата – в района на село Голям Дервент, сержант Петър Бъчваров.

В по-близко време COVID пандемията оказа сериозен натиск върху Шенгенското пространство, след като повечето държави членки въведоха отново контрол по вътрешните граници, понякога застрашавайки доброто функциониране на вътрешния пазар и нарушавайки веригите на доставки в рамките на ЕС, както и движението на хора, особено на тези, които живеят и работят в гранични региони.

И тогава, и сега – след войната в Украйна и проблемите с вноса и износа, е ясно – необходими са навременни и адекватни подобрения, за да се гарантира, че Шенгенското пространство може да се справи с настоящите и бъдещите предизвикателства и че всички, които живеят в Европа, могат да продължат да се възползват от предимствата на безпрепятственото пътуване. Въпреки че Комисията положи усилия за смекчаване на въздействието на контрола по вътрешните граници, повишаване на сигурността и подобряване на управлението на външните граници на ЕС, необходим е нов път напред, за да се гарантира сигурността и мобилността на всички хора, живеещи в Европа, както и за да се улесни икономическото възстановяване на ЕС след пандемията и войната в Украйна. Защото всички войни свършват все някога.

Последен шанс

Европейският парламент неколкократно е изразявал позицията си в дебати и резолюции, че България и Румъния са изпълнили всички критерии и са готови да се присъединят към безпаспортната зона на Съюза. „България е повече от готова да се присъедини към Шенген“, потвърди на 27 октомври тази година говорителката на Европейската комисия. Същия ден Народното събрание задължи правителството и БНБ да ускорят въвеждането на еврото. А малко след това Хърватия даде заявка, че може да заеме мястото на България в Шенген.

И за децата е ясно, че ако влезем в Шенген, това няма да е заслуга на България – нито сме убедили Европа, че може да ни има доверие след толкова години, нито родният съд, МВР и прокуратура са готови да се реформират. Колкото и парадоксално да звучи, войната в Украйна е един от последните шансове на България да влезе в Шенген – заради ефекта на пеперудата, повече от всякога Европа трябва да е обединена, за да е щит срещу Москва.

Вероятно това ще е и един от последните пъти, в който шенгенското пространство отваря врати. След това процесът по разширяване със сигурност ще се забави. Не на последно място, и заради все по-нарастващия евроскептицизъм. Отделно, през последните години Брюксел така и не можа да отчете реални резултати в борбата на България срещу корупцията и организираната престъпност, защото не осъдихме нито един високопоставен политик или мафиот въпреки неизменното си лидерство в еврокласациите за корупция на високо равнище.

Решението – през декември

България и Румъния очакват решение за членството си в Шенген през декември (б.р. – на 17 ноември българските депутати приеха декларация, чрез която се обръщат към парламентите на страните членки да подкрепят присъединяването ни и призовават Съвета на ЕС да приеме решение за пълно прилагане на разпоредбите на правото от Шенген по отношение на страната ни).

Според немалко експерти у нас родната дипломация е изтървала своя шанс, тъй като не е била на висота. Според тях България е трябвало да постави присъединяването си към Шенгенското пространство като условие за приемането на Швеция и Финландия в НАТО. А с политическите совалки е трябвало да се стартира далеч по-рано, за да може да разчитаме на създалата се нова външната конюнктура, а не на собствени заслуги.

Ако погледнем в историята, това хич не е прецедент.