За какво се тегли потребителски кредит в България?

„Превърни мечтата си в реалност“. „Вземи потребителски кредит за предварително одобрената за теб сума“.

Текстовете са част от рекламните кампании на банките в България за най-търсения и използван техен продукт – потребителският кредит.

В рамките само на последната година този сегмент набъбна с 2.4 млрд. лв. до рекордните за стопанската история на страната 18.8 млрд. лв. Актуалните данни на Българската народна банка (БНБ) са към август и те никога не са показвали подобен номинален растеж. В процентно изражение годишното увеличение през август е близо 15% и е най-голямото за последните 5 години.

Ускореното кредитиране за потребление доведе и до ръст на дела му като част от кредитния портфейл на банките в България. Към края на 2021 г. то представляваше 18.7%, а сега вече надхвърля 19%.

За двигателите на ускореното потребителско кредитиране и тенденциите в сегмента Economic.bg се обърна към петте най-големи банки в страната – Банка ДСК, Обединена българска банка, Уникредит Булбанк, Пощенска банка и Първа инвестиционна банка, които държат над 80% дял от потребителското кредитиране в България.

Съфинансиране на жилищни кредити и ремонт

Те са категорични, че потребителското кредитиране се движи от два основни фактора. Първият е имотният пазар, макар и с непряка корелация, заради все по-скъпите жилища и ускореното ипотечно кредитиране, което според последния анализ на Deloitte прави България държавата в Европа с най-много жилища спрямо населението.

В народопсихологията на обществото е притежанието на собствен имот и в тази връзка не е изненада, че значителна част от отпусканите средства са именно за ремонт и обзавеждане“, посочва Пощенска банка.

Другият основен двигател за потребителските кредити е пазарът на труда с рекордно ниската безработица в страната от 4.2% и средна работна заплата, която достигна 2300 лв. към края на май.

Отговорите на банките показват, че кредитополучателите най-често използват потребителските кредити основно за ремонт и довършителни дейсноти по своите жилища. Според фирмата за потребителско кредитиране УниКредит Кънсюмър Файненсинг тези заеми се използват понякога и за дофинансиране на сделката за покупка на имот, тъй като обикновено ипотечният кредит финансира между 80 и 85% от стойността на имота. Така потребителският кредит влиза в ролята на „самоучастие“ на купувача.

Определено голяма част от потребителските кредити са свързани с нуждите и необходимостта от допълнителни средства за закупуване на жилища и строително-монтажни дейности“, посочват от УниКредит Кънсюмър Файненсинг.

От Първа инвестиционна банка отчитат, че когато имотът е по-скъп, купувачите използват потребителския кредит като възможност да си покрият съпътстващите разходи за придобиването му.

Активният жилищен пазар обуславя засиленото търсене и на потребителски кредити основно за ремонт и обзавеждане на новото жилище“, допълват от ОББ.

Има и други нужди

Освен за дейности около жилищата потребителските кредити все по-често се използват и за покупка на автомобил и изместват познатия лизинг. В основата на това решение, според ПИБ, стои комбинацията от ниски лихвени нива и по-дълъг период на изплащане в сравнение с лизинговите планове. Друг съществен плюс е, че по този начин автомобилът веднага става собственост на клиента, което му дава свободата да избира сам застраховател и сума, на която да застрахова автомобила си.

Като друг повод за взимане на потребителски заем банките посочват образованието.

Финансирането на почивки също е честа причина за теглене на потребителски кредити, а от ПИБ обясняват това с отминалата пандемия и психологическите нагласи на хората „да не отлагат екскурзии и друг тип развлечения“.

Ускорената инфлация, на която бяхме свидетели само допреди година, провокира също желание да не бъдат отлагани покупки на различен тип стоки с притеснението за цената, на която те ще се предлагат след време“, допълват от петата по големина банка в България.

Потребителски кредити се използват и за различни събития, като медицински процедури или сватба.

Кредитополучателите използват потребителски кредити и за рефинансиране, с което да обединят задълженията си в името на по-добри условия.

Какви суми теглят българите?

Инфлацията през последните две години неминуемо повиши размера на исканите от хората потребителски кредити. В повечето случаи се търси и по-дълъг срок на погасяване с цел повече свободни средства да останат на разположение в семейния бюджет след вноските по задълженията.

Според данните на ДСК сключените потребителски кредити от началото на 2024 г. са средно за 18 хил. лв. При УниКредит тази сума е малко по-висока – 18 862 лв., като се наблюдава годишен ръст от 8.25%.

При ОББ обикновено потребителските заеми са между 20 и 22 хил. лв. Те отчитат ръст на размера, като допреди 2 – 3 години той е бил между 18 и 20 хил. лв.

Според данните на Пощенска банка средната сума за ремонт и обзавеждане достига 22 хил. лв., а за покупка на автомобил – 25 хил. лв. За обучение се търсят суми около 12 – 13 хил. лв., а за финансиране на събитие (сватба, кръщене, абитуриентски бал и други) около 14 хил. лв.

ПИБ отчитат, че най-често търсената сума за потребителски кредит е около 40 хил. лв.

Средният срок за погасяване варира между различните банки от около 5 години при ПИБ, през 5-6 години за ОББ, 5-7 години за Пощенска банка до близо 8 години за Банка ДСК и УниКредит.

Цената на кредита

Средният лихвен процент по потребителските кредити в последните години варира между 8 и 9%. Справка на Economic.bg показва, че средният лихвен процент по потребителските заеми в България към юли е над средния за еврозоната с около 1.5 пункта.

Данните на БНБ показват, че за изминалата година банките в България са генерирали приходи от лихви в размер на 1.3 млрд. лв. от потребителските кредити. Само за първото тримесечие на 2024 г. пък приходите от лихви по потребителски заеми за банките достигат 370 млн. лв.

Според ДСК се очаква наблюдаваното умерено увеличение на цените на потребителските кредити от последните години да се запази и през следващите две години. УниКредит не очакват значителна промяна на лихвените нива в потребителското кредитиране, като обръщат внимание, че ценовите параметри по новите кредити ще са в зависимост от приемането на еврото в България.

Според Пощенска банка към настоящия момент изглежда, че в следващите години ще станем свидетели на плавно и умерено нарастване на лихвите по тях.

ПИБ също не виждат индикации за значителна промяна в една или друга посока на лихвените нива.

Дори и предстоящото присъединяване на страната към еврозоната също не би оказало осезаем ефект от гледна точка на променената политика на ЕЦБ към понижаване на основната лихва“, посочват от ПИБ.

Тенденциите на пазара

Като допълнителен стимул за използването на потребителски кредити банките в България посочват и дигитализацията на процеса.

Високата конкуренция, оптимизирането на вътрешните банкови процеси и внедряването на дигитални технологии направиха така, че кандидатстването за потребителски кредит да е по-лесно от всякога, а отпускането му вече се измерва в минути и часове, а не както беше доскоро в дни или дори седмици“, посочват от Пощенска банка.

Те допълват, че големите банки на пазара са разработили нови процедури за напълно дистанционно кандидатстване и отпускане на потребителски кредити директно през смартфона. Така този канал на продажба потехни данни расте с „експоненциални темпове“ и все по-голяма част от клиентите избират да се възползват от него, с цел пестене на значително време и усилия.