Уникредит: България ще отговори на критериите за еврозоната чак догодина

Уникредит Булбанк очаква България да отговори на инфлационния критерий за влизане в еврозоната едва през март догодина. Прогнозата на една от най-големите банки в България присъства в тримесечния ѝ икономически обзор.

Само тогава, ако нашата прогноза се окаже точна, инфлацията ще се е понижила достатъчно, за да може БНБ да поиска извънреден конвергентен доклад“, пише в доклада, изготвен от главния икономист Кристофор Павлов.

В редовния конвергентен доклад през юни тази година ЕК и ЕЦБ очаквано потвърдиха, че България не отговаря на критерия за инфлация По изчисления на Министерство на финансите България ще отговори на изискванията до края на годината – „най-късно през декември“ – по думите на финансовия министър Людмила Петкова от петък.

Според актуалните данни към август ценовият индекс, който се използва за оценка на конвергенцията, е около 1.5 пункта над допустимите граници за еврозоната.

Според Уникредит, ако докладът е положителен, а политическата среда – благоприятна, Европейският съвет официално ще одобри присъединяването на България към еврозоната през май или юни следващата година.

В този случай реалистичната дата за въвеждане на еврото в България е 1 януари 2026 г.

Позитивен сценарий

Таймингът около влизането в еврозоната обаче зависи и от политическата обстановка и изборите в България.

Според прогнозата има два еднакво вероятни сценария в момента. При позитивния след изборите на 27 октомври ще се състави редовно коалиционно правителство между ГЕРБ, ПП-ДБ и още една партия, например „Има такъв народ“, една от двете формации, образувани при разпада на ДПС, или БСП в случай, че смекчи позицията си срещу въвеждането на еврото в България.

При този сценарий ще бъдат приоритизирани структурни реформи, необходими за ускоряване на модернизацията на икономиката. Фокус ще бъде поставен и върху Плана за възстановяване, като в този случай Уникредит очаква две плащания по него догодина.

Тогава реформирането на данъчната система вероятно няма да бъде сред непосредствените приоритети на новото правителство въпреки „належащата нужда от намаляване на неравенствата и трайно увеличаване на данъчните приходи, за да се посрещнат по-високите публични разходи за пенсии, здравеопазване и социални услуги, произтичащи от бързо застаряващото население на страната“.

За все по-голямата "дупка", образувала се между планираните разходи и събираните приходи, заговори и служебният министър на финансите Людмила Петкова на брифинг в петък. Тогава тя поиска широк диалог с политическите партии преди изборите, за да се реши проблемът с ескалиращия бюджетен дефицит.

При позитивния сценарий на Уникредит растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) за догодина е между 2.9 и 3.1%. Очакванията са също така ръстът на частното потребление да се забави, тъй като и реалните заплати, и кредитирането ще загубят инерция през следващите месеци до края на 2024 г. и по-нататък през 2025 г.

Негативен сценарий

При негативния сценарий България няма да сформира правителство след вота и отново ще отиде на избори в началото на следващата година. В този случай подкрепата за т. нар. антисистемни партии, като „Възраждане“, ще се увеличи. Страната все още ще има шанс за влизане в еврозоната на 1 януари 2026 г., ако след тях веднага се сформира редовно правителство с ангажимент за приемане на еврото.

В най-лошия случай нови предсрочни избори догодина биха довели до парламент, в който популистки и евроскептични партии имат мнозинство и формират правителство. При този вариант приемането на еврото ще бъде отложено, тъй като основният приоритет ще бъде пренасочване на геополитическата ориентация на страната към Русия за сметка на сътрудничеството със Западна Европа и евроатлантическата общност.

В този случай Уникредит прогнозира само 2.6% икономически растеж и само едно плащане по Плана за възстановяване, тъй като продължаващата политическа конфронтация ще затрудни изпълнението на структурните мерки, необходими за отключване на средствата от ЕС.

Частните инвестиции също ще пострадат, тъй като високата несигурност ще накара фирмите да продължат да заемат изчаквателна позиция.“

Ако България пропусне възможността да приключи процеса по приемане на еврото поради липса на редовно правителство, което да преведе страната през заключителните стъпки на процеса, тогава не е ясно кога ще се появи следващата възможност. Важно е да се отбележи, че изпълнението на критерия за ценова стабилност на по-късен етап може да се окаже по-сложно от политическа гледна точка, тъй като вероятно ще изисква известно допълнително затягане на фискалната политика, включително по-строг контрол върху растежа на доходите за поне няколко последователни тримесечия.