Защо в Германия премахват перки, за да разширят въглищна мина?

„Германия демонтира вятърни турбини, за да копае повече въглища“. Така звучат заглавията в българските медии, които масово цитират новината на EUobserver отпреди близо седмица. Нито един от текстовете обаче не предлага контекст или разбиране на ситуацията и не дава необходимата информация, която е от решаващо значение за разбирането на тази новина.

Да, една от най-замърсяващите въздуха в Европа компании – германската RWE – продължава да демонтира турбини от вятърен парк, за да разшири въглищна мина. Решението обаче не е спонтанно и не означава, че иначе застъпващата се за зелената енергия Германия се завръща към мръсните въглища. За тях отдавна се знае, че ще умрат на Запад, а пазарът постепенно ги изтласква и от Изтока.

Проверка на фактите показва, че масово цитираната новина, която се приема с голяма радост от анти-ВЕИ хората и може и с притеснение от застъпниците на зеления преход, въобще не означава, че Германия променя твърдия си курс към по-чисто бъдеще.

Демонтаж на ВЕИ

Демонтажът на турбините е от вятърния парк Keyenberg край германския град Еркеленц, близо до който е и село Люцерат в миннодобивния регион „Гарцвайлер“. Селото стои на пътя на последната открита въглищна мина и се превърна в символ на борбата с изменението на климата в Германия, след като миналата година беше разрушено с цел разширяване на въглищната мина Garzweiler II.

Премахването на една от 8-те предвидени за демонтаж турбини започва още в края на 2022 г. и тогава RWE коментира за изданието Recharge, че останалите седем ще имат същата съдба през следващите три години. Четири вятърни турбини се очаква да бъдат демонтирани през 2023 г., а останалите – до края на 2025 г.

Премахването им е заложено още в условията на първоначалното разрешително, което позволява на Keyenberg да влезе в експлоатация през 2001 г. Още тогава се е предвиждало разширяване на мината след няколко десетилетия и RWE е категорична, че премахването на турбините „не е резултат от скорошна промяна на германската енергийна политика“, която подкрепи временно съживяване на някои въглищни генерации, за да се облекчат проблемите с доставките след нахлуването на Русия в Украйна.

Турбините в Keyenberg се експлоатират от няколко различни компании за възобновяема енергия – Energiekontor и WPD. Energiekonto потвърждава пред Recharge, че условията на първоначалното разрешително включват земята, която няма да е достъпна за вятърно производство след 2024 г. .

Вятърният парк, който се демонтира, се състои от 8 турбини, построени преди повече от 20 години – през 2001 г. – с обща мощност малко над 10 MW (1.3 MW всяка). Конструирани преди повече от 20 години, турбините в малкия вятърен парк Keyenberg са по-малко мощни от съвременните еквиваленти, като всяка произвежда около 1 MW енергия на час при скорост на вятъра от 15 метра в секунда, което е приблизително една шеста от мощността на по-ефективните съвременни турбини.

Така вятърната ферма се оказва „в края на живота си“ и турбините така или иначе ще спрат да работят, но разбира се винаги остава вариантът те да бъдат заменени. И това може да се случи незабавно, докато намирането на място и изграждането на нов вятърен парк може да отнеме 7 – 14 години в бюрокрация и планиране.

Лоша сделка

Разрушаването и на селото, и на турбините обаче влиза в сделка, която политиците договориха с RWE през октомври 2022 г. За разширението на Garzweiler II по план трябва да бъдат разрушени пет села, сред които Берверат, Кайенберг и Кукум. Споразумението обаче ги спасява за сметка на Люцерат, позволявайки то да бъде разрушено, за да даде на RWE достъп до въглищата под него.

В замяна RWE се съгласи да изтегли напред във времето своя постепенен отказ от въглищата – от 2038 до 2030 г. Според сделката компанията ще остави две захранвани с лигнитни въглища електроцентрали временно в мрежата, които бяха планирани за спиране.

Същото споразумение гласи, че групата все още може да извлича 280 милиона тона лигнитни въглища от открития рудник и, ако е необходимо, да разкопае съответните площи – дори ако върху тях има вятърни турбини. Сделката разрешава увеличен добив, за да помогне на Германия да преодолее енергийната криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна.

Климатичните активисти обаче се съмняват в необходимостта от разрушаването и обвиняват правителството, че предпочита печалбите на RWE пред защитата на климата, определяйки сделката като "лоша". 

Смешно е – правителство на Консервативната партия и Зелените разрушава вятърни турбини в разгара на климатичната и енергийна криза,  за да разшири въглищна мина!“, коментира Александра Брюне от гражданската инициатива Alle Dörfer Bleiben.

„След унищожаването на село Люцерат заради мината, това отново показва пълния провал на държавното правителство.“

Ами климатичните цели?

Ходът за разрушаване на вятърни паркове, за да се освободи място за повече разкопки на въглища, предизвика огромна критика от страна на активисти.

Според проучване на Германския институт за икономически изследвания, най-голямата европейска икономика очевидно ще пропусне своите климатични цели, ако RWE действително изгори 280 милиона тона лигнитни въглища. За да се съобрази с целта от максимум 1.5 градуса повишение на глобалната температура спрямо прединдустриалната епоха, трябва да бъдат изгорени максимум 47 милиона тона.

Проучването на Aurora Energy Research от 22 ноември 2022 г. стига до съвсем различни заключения. Според него между 93 милиона тона (основен сценарий/преустановяване на въглищата през 2038 г.) и 124 милиона тона лигнитни въглища от откритата мина Garzweiler II ще са необходими за експлоатацията на лигнитните електроцентрали Neurath и Niederaussem до 2030 г. Това количество е по-малко от приблизително 170 милиона тона, над които трябва да се използва Люцерат.

Кампаниите твърдяха, че ходът „Keyenberg“ символизира „връщане назад в защитата на климата в Германия“, а местни държавни служители поискаха от RWE да преосмислят този ход.

Говорител на RWE обаче твърди пред Recharge, че енергийният гигант спокойно може да държи главата си високо вдигната, когато става въпрос за добавяне на вятърен капацитет в региони с въглища.

RWE и неговият партньор град Бедбург откриха вятърна централа с 28.5 MW капацитет точно срещу мина Garzweiler и в очите на вятърната ферма Keyenberg на бивша минна земя“.

„Още вятърни и слънчеви паркове на RWE се изграждат или се планират точно в този район в момента. До 2030 г. компанията ще добави поне 500 MW възобновяеми мощности само в областта за добив на лигнитни въглища Рейн. По този начин настоящите и бъдещите проекти компенсират за демонтирания капацитет на вятърната ферма Keyenberg”, смятат от RWE.

В крайна сметка Германия не се връща към въглищата, нито се отказва от възобновяемите източници на енергия. Често корпоративните интереси се грижат повече за парите си, отколкото за околната среда. Факт е, че Германия и голяма част от ЕС все още отчаяно се нуждаят от какъвто и да е източник на енергия, за да поддържат промишлеността си. Това не отменя момента, в който общността все още изгражда безвъглеродно производство, за да замени напълно въглищата, нефта и газа.