Заслушани в гласа на технологиите

Всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магията, казва британският писател и изобретател Артър Кларк. И наистина, една от „магиите“ на новото време е, че технологиите в наши дни водят до все по-силното ни срастване с тях. Нека през погледа на проф. Орлин Тодоров да видим промените у човека, които настъпват при симбиозата му с машините, и да разберем какво „чува“ психоаналитикът, който слуша гласа на технологиите и на изкуствения интелект:

След като си видели хороскопа, хайтех инженер и компютърен специалист решили да отидат за няколко дни във ферма без електричество, където да спят на сламени дюшеци и да практикуват йога… Има нещо парадоксално, нали. От избора на тези хора става ясно, колко прегрята е реалността на Земята, която става все по-замърсена, а те - все по-отчуждени от природосъобразния начин на живот. Вече съществува технология, за която създателите ѝ твърдят, че най-късно до 2050 г. чрез слой от сателити ще може да трансформира слънчева енергия и цялата Земя да бъде захранена с нея. Това ще реши проблемите с

производството на електроенергия

и други енергоносители. Но веднага на дневен ред излиза въпросът кой ще притежава тази технология и къде ще бъде разположена, какво става с астероидното поле. И още по-важно - какво ще стане с други технологии, произвеждани с други цели.

Има автори като физика Макс Тегмарк, които уверяват, че човекът е неутрален по отношение на технологиите и в зависимост от това как ги използва, може да ги превърне в приятел или във враг. Според Ювал Харари например, водеща е амбицията да бъдем божества, а не човеци. Божествата са безсмъртни. И вече има технологии, които позволяват човешкият живот да бъде спасен и сериозно удължен. В най-новата си книга „Песента на клетките“ (The Song of the Cell), публикувана през 2022 г., Сидхарта Мукерджи говори за възможността да се лекуват тежки онкологични заболявания чрез съвременните нанотехнологии.

Съществува един класически апокалиптичен разказ, че технологиите са вредни, те

може да поробят хората

да превземат света и да унищожат човечеството. Към изкуствения интелект има и позитивна нагласа - той е част от прогреса, нещо ценно и полезно за човека. Романтичният разказ пък говори, че през машините и през техния поглед може да разберем човешкото, например научно-фантастичния филм „Изкуствен интелект „(2001) на Спилбърг.

Най-същественото, което правят хората, е че споделят общи вярвания, които наричаме големи споделени разкази. Ние, хората, сме в състояние свободно да общуваме, да се кооперираме, да очакваме, да предвиждаме. В момента не съществува един обединяващ разказ, през който всички ние да функционираме. Онези, които вярват в технологиите, в прогреса, в науката обикновено имат позитивни виждания и това ги обединява. Но има и апокалиптична гледна точка – че Земята е пред напускане, животът на тази планета върви зле.

Нещата стават все по-несигурни

сменя се и отношението към познанието. Традиционните институции на знанието се променят много бързо. Днешното знание до голяма степен е интернет базирано, мнозина слушат подкасти, лекции и курсове. Знанието става все по-достъпно, но то вече не е еднопластово и авторитетно, а до голяма степен е децентрализирано, деавторизирано и виртуализирано, което ни кара или да имаме критичен поглед към него, или просто да му се оставим.

Психоаналитиците слушат несъзнавания живот на човека, като се имат предвид биологично базирани способности да мислим, да чувстваме, да желаем, да имаме спомени... Психоаналитиците слушат вътрешната реалност на човека – цял набор от емоции, минали преживявания, модели. „Слушаме“ и се опитваме да установим как са е формирала

идентичността на хората

способността им да се индивидуализират, но и да се диференцират от другите хора. „Слушаме“  базисния, несъзнавания ментален живот на хората.

И все по осезаем е въпросът: Какво представлява интегрирането и живеенето в технологията, какъв е човекът, повлиян от изкуствения интелект? Дали постепенно способностите ни да мислим и да чувстваме стават технологично базирани? Моята теза е, че интелигентните технологии стават част от човешкото несъзнавано, част от мисленето на хората. Докато сутрин си пием кафето, чули сме и сме прочели доста неща през умните устройства, избрали сме какво да си купим, вече знаем кой маршрут да изберем до мястото, на което трябва да стигнем. Тези избори не сме ги направили съвсем самостоятелно, а всичко това, наред с новините, ни е предложено от алгоритмите. Технологията е станала част от нашата Система 1, бързото мислене, според Даниел Канеман. Добре, че умът ни има и друг подход – бавното мислене, при което се задейства паметта, разсъждението, идентичността на човека.

Няма съмнение, че съществува огромна

разлика между човешкия ум и изкуствения интелект

Базирани са на сходни принципи – принципите на невронните мрежи. Отликата е в това, че човешкият ум е телесно, но и социално базиран. Човешкият ум има еволюционно зададена позиция – да успее да развие самосъзнание. Не знаем дали изкуственият интелект може да постигне това. Днес говорим за еволюция, която се основава на технологична адаптация към света.

Живеенето с технологиите се отразява първо на интеграцията между ума и тялото. Пример от реалността – юноша прекарва над 10 часа в денонощието с VR технология. Той не си дава сметка, че е напълнял с 30 кг. Няма ясна представа за образа на тялото си, нито за метаболитните промени в организма. За да бъдат осъзнати емоциите ни, те трябва да минат първо през телесното. Технологиите се намесват в

механизмите на желанията

на хората. За да може човешкото същество да реализира желанията си, трябва да има разстояние между желанието и постигането на целта. Човешката памет не е само трупане и складиране на информация, изкуственият интелект е многократно по-бърз. Но без това не съществува човешка идентичност. Днес хората губят своя фокус и заместват липсата на концентрация с онова, което интелигентните машини предлагат.

Технологиите са неизбежни, те стават част от системата ни на мислене, чувстване и възприемане на света, но е нужно да осъзнаваме как и доколко това ни променя.

Орлин Тодоров - Снимка Личен архив

Текстът е част от бр. 112 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.