Какво означава краят на интернет неутралността в САЩ за останалия свят?
Анализаторите смятат, че той може да има сериозни последици в глобален мащаб
~ 4 мин.
В четвъртък Федералната комисия по комуникациите (FCC) взе решение да премахне интернет неутралността в Съединените щати. Макар това да е ход, предприет от другата страна на океана, анализаторите смятат, че той може да има сериозни последици в глобален мащаб. Що се отнася конкретно до САЩ – решението все още може да бъде оспорено в съда или пред Конгреса, но при все това може да коства лидерството на страната в ролята ѝ на шампион по свободен и открит интернет.
„Това ще е още един пример за американско отстъпление от лидерство в глобален мащаб“, коментира Ник Фриш, представител на проект „Информационно общество“ на Юридическия факултет в Йейл, цитиран от CNN. „Идвайки от страната, която е изобретила интернет, това ще е лош пример за останалите“, категоричен е той.
Нека вземем за пример Китай. Там идеята за отворен интернет е „убита“ отдавна от мощния държавен апарат, който от години последователно налага цензура в страната. Много от проблемите, заради които правилата за интернет неутралност в САЩ бяха създадени първоначално – да преборят блокирането и забавянето на достъпа до определени сайтове, или искането на по-високи такси за достъп до определено съдържание от доставчиците – са все неща, които се случват от години в Китай.
Принципът на тъй наречената интернет неутралност бе въведен през 2015 г. по времето на Барак Обама с изричната му подкрепа. Правилата целят интернет трафикът да се третира по един и същ начин, без значение кой е източникът и накъде са насочени данните, както и какво се пренася. Практически това означава, че доставчиците нямат право по изкуствен път да манипулират скоростта на пренос, като например стимулират трафика от компания, която си е платила за това, за сметка на други играчи.
Само две години след въвеждането на „правилата на Обама“, както още са известни, сега Федералната комисия по комуникациите ги отмени. Предложението бе направено неотдавна от председателя на органа – Ажит Пай, назначен от президента Доналд Тръмп. Отмяната се счита за прецедент в световен мащаб и практически дава на телекомите в страната правото да приоритизират едни сайтове за сметка на други, осигурявайки им по-бърза скорост и по-голям достъп.
Според Пай обаче падането на регулациите щяло да стимулира инвестициите в сектора. Идеята срещна огромна съпротива, включително и от страна на гиганти като Facebook, Google и Twitter, според които махането на неутралността ще превърне интернет в „нагласена версия, която дава предимство на този, който си плати най-много”.
По стъпките на Китай?
„Те направиха своя избор отдавна и това е обратното на интернет неутралността“, коментира Локман Цуй, доцент в китайския университет в Хонг Конг и бивш шеф по свободата на изразяването в Google в Азия.
Решението на FCC практически ще има малко влияние върху потребителите в Китай. То обаче може да насърчи комунистическата страна да продължи с ограниченията, които налага в интернет.
„Независимо от малкото морално основание, с което САЩ говореха за отворения интернет, не мисля, че те вече имат какъвто и да е останал кредит на доверие в този момент“, коментира още Цуй.
За повече други страни по света, особено развитите нации, интернет неутралността се приема за даденост, отбелязва Андрю Липман, старши научен сътрудник в MIT. Той изтъква, че най-уязвими са развиващите се държави. Там данните са скъпи и хората имат по-малко възможности за достъп до интернет, а правителствата могат да се възползват от интересите на корпорациите. Така те се превърнаха в бойно поле за спорни услуги с „нулев рейтинг“.
Алтернативата на Индия
При такива условия (на "нулев рейтинг") определени програми като чат приложенията на Facebook WhatsАpp и Messenger не подлежат на ограничение на данните. Това означава, че ако потребителят „изгори“ заложените в плана си данни, тези апликации ще продължат да работят за разлика от други, които престават да функционират. Опцията бе въведена в Индия преди две години и цели да даде по-широки възможности на потребителите. Критиците обаче коментираха, че, иначе алтруистична по своята същност, мярката е в разрез с принципите за интернет неутралност.
Така Индия, която се определя като твърд защитник на интернет неутралността, миналата година реши да сложи край на услугите с „нулев рейтинг“. Тогава местният регулатор заяви, че не иска дискриминация по отношение на съдържанието. Властите решиха, че не желаят пазар, „където бедните хора получават някакъв вид диетична версия на интернет, а по-богатите по-бърз достъп“, коментира Цуй.
Сега, когато САЩ вече не „фар на хълма“ по отношение на интернет, развиващите се азиатски държави като Тайланд и Индонезия вероятно ще потърсят друг ориентир.
Мястото на Канада и Европа
Канада и някои държави от Европейския съюз (ЕС) предлагат по-надеждни модели за интернет неутралност, смята анализаторът Греъм Уебстър. Канадският премиер Джъстин Трюдо например изрази загриженост по отношение на плановете на САЩ да отменят правилата за интернет неутралност.
ЕС също въведе правила през 2015 г., чрез които да гарантира, че цялото съдържание се третира по равно и няма „бързи“ или „бавни“ ленти за различното съдържание. Критиците обаче изтъкнаха, че европейския регламент е „слаб и неясен“ и имат вратички, които биха могли да създадат „неравнопоставени условия“. Сега обаче ЕС може да се окаже в позицията на защитник на интернет неутралността. Ако САЩ няма да се застъпят за свободния и отворен интернет „важно е, че други страни го правят“, казва Уебстър, насочвайки вниманието към Стария континент.