КТ „Подкрепа“ отказа да спести милионни глоби на България
Тя не даде одобрението си в страната ни най-после да бъде транспонирана европейска директива в областта на трудовото законодателство
Слоганът „Съединението прави силата“, който се пренесе от сградата на Народното събрание върху българското председателство на Съвета на ЕС, а в сряда стоеше и зад присъствалите на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), не успя да обедини напълно работодатели и синдикати.
Конфедерация на труда „Подкрепа“ отказа да
подкрепи промени в Закона за трудовата миграция и трудова мобилност, които се
налагат, за да бъде транспонирана в българското законодателство европейска
директива в тази сфера. Така организацията на практика отказа да спести на
България милионни глоби, които ще ѝ бъдат наложени от Европейския съюз. За щастие, обсъждането на тристранката е чиста формалност, а самите промени вече са внесени в Народното събрание.
Законът за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност всъщност трябва да транспонира европейски правила, залегнали във вече приета директива на Европейския съюз в областта на трудовото законодателство. Тъй като страната ни продължава да просрочва синхронизирането на законодателството си с директивата, Европейската комисия вече е започнала наказателни дела.
Като причина за противопоставянето си от КТ „Подкрепа“ посочиха факта, че в законопроекта с промените присъстват изменения, които не са наложителни за транспонирането на директивата, а които обслужват интереси на работодателските организации за либерализиране на наемането на работници от страни, които не са членки на Европейския съюз.
„Имаме достатъчно безработни с достатъчно ниво на образование“, каза Ваня Григорова от синдиката. Тя добави, че работодателите трябва да регистрират свободните си позиции в бюрата по труда, където да обявяват заплатата, която предлагат, както и условията си на труд.
От КТ „Подкрепа“ се обявиха основно срещу предложение от страна на работодателите делът на работниците от трети страни в една компания да е повече от 10%. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев посочи, че работодателските организации предлагат този дял да бъде повишен на 1/3 или 33% от служителите в дадена компания. Зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков отбеляза, че Камарата би се съгласила и на 20%
„Евроинтеграцията и това, че синдикатите я подкрепят безусловно е ясно. Именно в този тон на добронамереност, когато има европейски норми и те следва да бъдат транспонирани в българското законодателство, да се прокарват едни елементи на разрушаване на съществуващите индустриални отношения и да се прокарват някои неща, които са традиционно в диалога между социалните партньори (бизнес, синдикати и социално министерство – б.р.) изглежда малко недопустимо“, коментира и Александър Загоров от КТ „Подкрепа“.
Работодателските организации цитираха проучване на Международния валутен фонд (МВФ), според което пропуснатата полза за България заради недостиг на работна ръка се изразява в 7% по-нисък брутен вътрешен продукт (БВП). Бизнесът настоя също срокът на разрешителното за пребиваване на чужденец от страна, която не е в ЕС, да се удължи от 1 на 2 години, както и списъкът с професиите, покривани от Синята карта на ЕС да се променя и утвърждава два пъти годишно, а не веднъж, както е в момента.
Присъстващите на НСТС обаче одобриха единодушно постановление на МС за изменение и допълнение на Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя.
След заседанието министърът на труда и социалната политика Бисер Петков обяви, че списъкът на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти на българския пазар на труда, е актуализиран с три нови единични групи професии. Добавените професии са инженер в промишленото производство, инженер-химик и електроинженер. Актуализирането е на база на обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и предложения от страна на работодателите. Списъкът се актуализира ежегодно от социалния министър до 31 януари.