10-те най-зли бизнесмени

10. Денис Козловски

Кариерата на Денис Козловски можеше да бъде брилятна, ако като изпълнителен директор на Tyco International той не беше проявил такава алчност, накарала го да си присвои около 600 млн. долара от средствата на компанията.

Парите са били изписани за завеси за 6000 долара, пищни партита на компанията (на снимката по-горе) и фалшиви бонуси, които той твърди, че са били дадени на членове от Съвета на директорите. Заради измамата Козловски беше осъден на минимум осем години лишаване от свобода, а Tyco успя да се възстанови от епохата "Козловски".

9. Ричард Скруши

Злините, които Ричард Скруши е успял да прични докато е бил шеф на HealthSouth, са твърде много, за да се изброят.

Компанията е най-големият оператор на медицински клиники в САЩ с ежегоден оборот от $4.5 млрд. Първият скандал около нея, свързан със счетоводната отчетност, избухна през 2002 година, когато в балансите на фирмата бяха открити сериозни нарушения. След проточило се 8 месеца следствие, всичките членове на Съвета на директорите на компанията се признаха за виновни, посочвайки Скруши за "идеолог" на измамите. Въпреки, че той успя да избегне затвора през 2003 г., по-късно все пак получи присъда шест години и 10 месеца затвор. HealthSouth успя да оцелее и след скандалите около Скруши.

8. Джо Начио

Докато е изпълнявал длъжността главен изпълнителен директор на мощния американския телеком Qwest, Джо Начио показвал непрестанно склонноста си да изфабрикува истината в своя полза. Измамите му се изразяват с изкуствено напомпване на приходи и изготвяне на фалшиви доклади на несъществуващи договори. Той също така успява да спечели незаконно пари от вдигането на цените на ациите на Qwest. За нарушенията си Начио получава шест години затвор и "плесница" от 19 млн. долара глоба за 52-а милиона, които е натрупал от незаконна търговия. Qwest в крайна сметка беше придобита от CenturyLink Communications.

7. Санджей Кумар

Кумар, генерален директор на  Computer Associates, е започнал да мами компанията преди 2000 г. Неговите относително прости практики се състояли в сключване на договори със задна дата и добавяне на седмица към счетоводния период, тактика позната като "35 дневния месец". Престъпленията на Кумат може и да не изглеждат зли, но размахът на неговата измама е стряскащ. Кумар и неговите съучастници измамили Computer Associates с 2.2 млрд. долара за период от няколко години. В крайна сметка Кумар е осъден на 12 години затвор, а компанията е преименувана.

6. Джефри Скилинг

Като голям енергиен играч в Enron, Скилинг поддържал доста спорна счетоводна тактика, позната като "mark-to-market" (маркиране на пазара). Тя позволявала на Енрон да прави доста оптимистични оценки за цените на енергията, с което в крайна сметка да манипулира финансите на компанията и да прикриване на нейното реално финансово състояние.

За да прикрива операциите, Скилинг създал и клон на фирмата - Chewco, който бил използван по-скоро за "бунище" за дълга на Enron. Заради измамите, търговия с вътрешна информация и подвеждане на одиторите на гиганта Скилинг получава присъда от 21 години и 4 месеца. Впоследствие Enron фалира, "погребвайки" със себе си заплатите и спестяванията на хилядите работници.

Enron беше една от 10-те най-големи компании в САЩ с борсова стойност от 68 милиарда долара, а шефовете й бяха много приближени до фамилията Буш.

5. Кенет Лей

Джефри Скилинг е намерил перфектния парньо за своите финансови машинации в лицето на Кенет Лей, който също е бил в ръководството на Enron. Двамата са манипилирали фирмената документация, многократно надценявайки финансовото й състояние. Правили са го години наред.  Извършеното от Лей, както и това на Скилинг, довежда до най-големия банкрут в историята на САЩ, когато корпорация Enron фалира през 2001 г. Подмолните действия на Лей стрували работата на 20 хиляди служители на Enron, както и множеството им спестявания, вложени в акции на компанията.

4. Робърт Рубин

Робърт Рубин може би е един от малкото хора, които могат да бъдат директно свързани с финансовия колапс от 2008 г., поразил икономиките на цял свят. Като част от финансовия екип на Клинтън, Рубин е спомогнал за случването на една от най-големите дерегулации в историята на САЩ. Неговите действия са направили възможно важните за икономиката банки да залагат пари на данъкоплатци на нестабилни стокови пазари. Тези действия позволили развиването на CitiGroup и други "твърде големи, за да фалират " банки и фанансови институции. Рубин заслужил 120 млн. долара за работата си за Citi, докато банката трупала лоша след лоша инсвестиция, достигайки до иска за 45 млрд. долара правителствена гаранция.

3. Фамилията Уолтън

Сам Уолтън и неговият брат основали Wal-Mart през 1962 г. И днес тази компания е най-големият частен работодател в света, както и най-голямата верига в световен мащаб. Зад богатството на фирмата, оценявано на 421 млрд. долара, стоят и не малко на брой порочни практики.

Wal-Mart е много честно обвинявана в третиране на служителите като стока. И случаят на 42-годишната Дебора Шанг е едно от най-добрите доказателства за това. След като се парализира при инцидент на работното място, Шанг и нейното семейство са им присъдени 700 гиляди долара обезщетение. Реузлтатът: 417 хиляди, които семейството получава след правните разноски, са взети от Wal-Mart.

Компанията съди Шанг за 470 хил. долара. Доводът им бил, че според трудовия договор на служителката им всички обезщетения, присъдени на работника, са собственост на компанията. Това принуждава семейството й да се грижи за нея само с помощта на социалните й осигуровки.

2. Херман фон Сименс

Херман фон Сименс е бил изпълнителен директор на Siemens по време на Втората световна война. Така или иначе, зверствата в бизнеса започнали още преди войната. Siemens е бил основен помощник на нацистката партия във възстановяването на немската армия, подобряване на инфраструктурат и косвено - в поставянето на механизмите, довели до Холокоста.
По време на Втората световна война, компанията, начело с фон Сименс, е ръководила фабрики в небезизвестните концентрационни лагери Аушвиц и  Бухенвалд. Еврейски робски труд е използван и в двете фабрики за създаване на електрически ключове за военна употреба. Същите работници по-късно ги очаквал злощастен край в построените от Simens газови камери, разположени в двата лагера.

1. Леополд II, Крал на Белгийците

Леполд II използвал конференцията в Берлин през 1884 г., за да придобие районът в Конго, Африка. Там той създава частна компания под названието Congo Free State. Като глава на частна организация Леополд упражнявал пълен контрол над държавата. Имал е лична армия данъчни и банди, които да събират ресурсите от слонова кост и гума на целия регион.

Зверствата на силите на Леополд са прекалено много, за да бъдат изброени. Накратко- неговите войници принуждавали местни да извършват робски труд, събирайки слонова ресурсу, които компанията да продава. Работниците, които не изпълнявали квотите си били избивани, семействата  им - държани като заложници.

По това време населението на Африка е било между 90 и 130 милиона. Под негов контрол между 10 и 22 милиона души са били убити. Най-накрая, през 1908 г. европейските дъжави принудили Леополд да се откаже от Свободния щат Конго в полза на правителството на Белгия. Леополд никога не отговаря за престъпленията си, но умира като най-богатия човек в Европа и харчи огромното си състояние за яхти, имения и малолетни проститутки.