Зелената революция в Европа: Как различни инициативи създават нови работни места

Европейският съюз е на прага на амбициозно бъдеще, като зеленият преход и дигитализацията се явяват основни двигатели на икономическата и социалната трансформация. Същевременно обаче ЕС се изправя пред значителни предизвикателства, свързани с демографските промени и необходимостта от екологични и социални решения, които да отговорят на нуждите на различни региони.

България, в частност, се сблъсква с критични проблеми, но пък може да се възползва от новите възможности, които зелената трансформация носи, ако успее да насочи инвестициите си в ключови сектори и преквалификация на работната сила.

Истории от Словения, Полша, Чехия, Швеция и Хърватия показват как успешната адаптация към зеления преход може да бъде както икономически изгодна, така и социално справедлива. Те бяха споделени по време на международната конференция „Справедлив преход в Перник“, организирана от „Бранд Медия България“, издател на Economic.bg, като част от европейския проект „Кариерен преход на възможностите“.

Между 1 и 2.5 млн. нови работни места

Зеленият преход, дигиталната трансформация и демографските промени са основните предизвикателства, които ЕС трябва да преодолее, каза Калоян Колев, представител на Европейската комисия в Дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“. Тези процеси се усложняват от войната в Украйна, като Европа трябва едновременно да увеличава конкурентоспособността си и да отговаря на социалните и екологични нужди.

Европейците ясно изразяват своето желание преходът да бъде справедлив“, посочи Колев, като се позова на последните проучвания.

В същото време, според него, България е изправена пред сериозни проблеми, като най-високата в ЕС смъртност, свързана със замърсяване на въздуха.

Зеленият преход ще доведе до създаването на между 1 и 2.5 млн. нови работни места в ЕС до 2030 г. Въпреки това тези промени няма да засегнат всички региони и сектори поравно.

85% от компаниите в ЕС изпитват недостиг на кадри с необходимите умения за справяне със зеления и дигиталния преход“, подчерта Колев.

В България ситуацията е особено критична. Само 10% от работещите са преминали обучение през последната година, което е сред най-ниските нива в ЕС. Сред ключовите умения за бъдещето са инженерни и дигитални компетенции, необходими за инсталацията на технологии като вятърни турбини и соларни панели.

По думите на Колев, необходимите инвестиции за зеления преход са безпрецедентни. До 2030 г. Европейският съюз се нуждае от допълнителни 92 млрд. евро, за да увеличи производствения си капацитет в областта на технологиите за постигане на нулеви емисии. В този контекст ЕС предлага редица финансови механизми, целящи да осигурят социална справедливост и икономическа устойчивост.

Колев очерта някои от по-важните финансови инструменти, които са ключови за успешната трансформация. Освен вече познатите такива – Фонд за справедлив преход, Европейски социален фонд, План за възстановяване и устойчивост – предстои през 2026 г. да стартира Социален климатичен фонд с бюджет от 65 млрд. евро.

За България зеленият преход не е само екологично предизвикателство, но и възможност за икономическа трансформация.

Инвестициите трябва да бъдат насочени към развитие на качествени работни места и преквалификация, за да могат засегнатите региони да се адаптират към новите реалности“, заяви Колев.

Той подчерта, че активната роля на социалните партньори, местните власти и гражданското общество е от съществено значение за успешното използване на европейските фондове и инструменти.

Колев завърши с посланието, че преходът към климатична неутралност не е просто предизвикателство, а и шанс за регионите в България да се трансформират и да привлекат инвестиции. „Не можем да гарантираме бъдещето на тези региони, но можем да създадем огромни възможности за развитие“, заключи той.

Словенският пример и сътрудничество с бизнеса

Тадей Шпитал Словения разказа историята на област Засавие, преминаваща от въгледобивна индустрия към иновации и модерно развитие. Разположен в сърцето на Словения, този регион е изградил икономиката си върху богатите находища на кафяви въглища, които са били основа на местната индустрия над 250 години. Районът е играл ключова роля в енергийната мрежа на Югославия, с две големи електроцентрали, а неговият емблематичен 360-метров комин остава символ на индустриалното минало.

Закриването на мината през 2014 г. води до загуба на над 6000 работни места, като безработицата рязко нараства до 20%, а БВП на глава от населението пада до най-ниското ниво в страната. Липсата на справедлив преход задълбочава социалните и икономически проблеми, но общината се насочва към нови възможности.

Закриването на мините за нас беше истински преход, но определено не беше справедлив.“

Градът се присъединява към инициативата „Въглищни региони в преход“ през 2017 г., а две години по-късно и към Механизма за справедлив преход (JTF). За региона са осигурени 75 млн. евро, от които 9.36 млн. ще финансират преобразуването на изоставените въглищни територии в модерна индустриална територия.

Един от основните двигатели на иновациите е компанията Devesoft, която създава първия акселератор в Словения – Catapult. С помощта на JTF, те ще разширят дейността си в новата индустриална зона, подкрепяйки стартиращи компании и устойчиви бизнеси. Така регионът се преориентира от въглища към новаторство. Словенският пример показва как индустриалното наследство може да бъде използвано за изграждане на устойчиво бъдеще.

Полската енергийна трансформация: История за смелост и устойчивост

В един полски регион, къдеето доскоро въглищата са в основата на икономиката, започва една нова история – историята на трансформация, вдъхновена от нуждата за по-чиста и устойчива енергия. За пътя към зелено бъдеще разказа повече Даниел Балински, координатор „Just Transition” в компанията ZEPAC.

Компанията е сред първите в страната, които решават да изоставят въглищата и да поемат по пътя на декарбонизацията. Поставила си е амбициозни цели – нулеви емисии до 2026 година и мащабни инвестиции в зелени технологии, включително верига за производство на зелен водород.

Една от причините за тази драстична промяна са растящите разходи за въглеродни емисии. Между 2015 и 2021 г., въпреки усилията за намаляване на емисиите, разходите за тях са се удвоили.

Енергийната трансформация трябва да се случи в Европа. Растящите разходи за въглеродни емисии правят въглищата не само неустойчиви, но и икономически неизгодни,“ подчерта Балински.

През 2020 година ZIPAC закрива три от четирите си въглищни мощности, заменяйки ги с инсталации за производство на енергия от биомаса и започвайки строежа на зелени водородни централи. Един от най-големите им успехи е създаването на социално предприятие от група съкратени работници, които вместо да останат без работа, са обучени и подпомогнати да започнат нов бизнес.

Тези хора се специализираха в тежка техника, като вече имат договори с полската армия. Вместо да бъдат изоставени, те останаха на пазара на труда и успяха да се развият.“

Компанията също така реализира проект „Job After Coal“, финансиран с 52 млн. евро. Проектът е насочен към хората, засегнати от трансформацията, като предлага възможности за намиране на нова работа или стартиране на собствен бизнес.

Целта ни беше не просто да създадем нови работни места, а да гарантираме, че те ще бъдат качествени и устойчиви,“ обясни Балински.

Въпреки успехите, предизвикателствата остават. Строгите държавни регулации и липсата на гъвкавост в правилата за разходване на средства понякога забавят процеса. „Енергийната трансформация е трудна, особено когато става дума за хората, които разчитат на въглищната индустрия. Но нашият пример показва, че с усилия и сътрудничество можем да постигнем устойчиво бъдеще,“ завърши той.

Устойчив преход в Чехия: История от въглищен регион Усти

В един от най-големите въглищни региони в Чехия, Усти, започва смела история на промяна и надежда. Карел Тихи, експерт в областта на устойчивия преход, представи визията и напредъка на региона в справянето с икономическите и социалните предизвикателства, породени от отказа от въглищната индустрия.

Регионът е разположен на границата с Германия, и е дом на около 800 000 жители. Историческият фокус върху въглищата и индустриализацията е формирал местната икономика, но същевременно е оставил наследство от неквалифицирана работна сила, изоставени индустриални терени и зависимост от въглищната индустрия.

Близо 20 000 души са пряко или косвено заети в сектора на въглищата, което означава, че неконтролираното прекратяване на тази дейност може да има сериозни последици за местната икономика и живота на хората,“ споделя Тихи.

С помощта на Фонда за справедлив преход (JTF) регионът разработва стратегия, базирана на четири ключови стълба:

• Икономическа диверсификация – Насърчаване на нови индустрии, включително чисти технологии.
• Обучение и преквалификация на работната сила – Подкрепа за работниците, засегнати от прехода.
• Нови енергийни ресурси – Инвестиции във възобновяеми енергийни източници и водородни технологии.
• Обновяване на изоставени терени – Преобразуване на минни терени и индустриални зони в нови икономически хъбове.

Общият бюджет на JTF за Усти е около 600 млн. евро. Тези средства са насочени към ключови области като предприемачество, научноизследователска и развойна дейност, енергийни проекти, цифрова иновация, кръгова икономика и подобряване на образованието.

Тези инвестиции не само ще помогнат за задържане на работните места, но и ще повишат качеството на образованието и квалификацията на работната сила,“ подчертава Тихи.

Един от най-забележителните проекти е инициативата „Зелената мина“, ръководена от енергийния гигант 7 Group, който управлява две големи въглищни мини и електроцентрала в региона. Проектът цели:

• Подкрепа за работниците – Преквалификация и помощ за пренасочване към нови индустрии
• Развитие на чисти технологии – Производство на водородни технологии, фотоволтаици и вятърни турбини.
• Съветнически услуги – Индивидуална подкрепа за работниците в прехода им към нови работни места.

 „Изправени сме пред множество предизвикателства, включително сложни държавни регулации и недостатъчна гъвкавост в правилата за разходване на средства. Но вярваме, че устойчивото развитие е възможно,“ казва Тихи.

От хоби до бизнес: Историята на хърватския разработчик на видео игри

От малкото хърватско село до голямата сцена на гейм индустрията – историята на един разработчик на видео игри е пътуване, изпълнено с предизвикателства и вдъхновение. За много хора създаването на видеоигри изглежда като нещо, достъпно само за огромни студия и големи корпорации, но Младен Бошняк доказва, че със страст и упоритост всяка мечта може да стане реалност.

„Започнах да правя видео игри още като дете, като хоби. Това беше нещо, което правех в свободното си време“, разказва Бошняк, който започва пътя си през 2002 година, когато в Хърватия няма училища или курсове за гейм разработка. Въпреки това, той не се отказва. Тази увереност идва от успеха на група хърватски разработчици, които създават игра, достойна да се сравни с най-добрите заглавия по онова време.

Това беше като знак за мен. Ако те могат да го направят, значи и аз мога“, споделя той.

През 2011 г. той създава първата си голяма игра – FPS заглавие, в сътрудничество с канадски колега. След това започва работа в компания за виртуална и добавена реалност (VR/AR) в Загреб, където създават VR игра през 2018 г. И не спира дотук. „Опитах всичко – PC игри, VR и мобилни игри“, казва разработчикът, който е убеден, че много важно за успеха в индустрията е да изпробваш различни платформи.

Хърватският град Новска е мястото, което дава още по-голям тласък на амбициите на Бошняк. Този град е дом на иновативен гейминг инкубатор, който привлича млади хора в града и на чиято основа ще се развие и амбициозен проект за гейминг център.

Това беше малък, но много добре организиран проект. Веднага реших да започна компанията там, защото получавах финансова подкрепа от местните власти и Европейския съюз. Това беше шанс, който не можех да пропусна“, обяснява той.

Така се стига и до разработката на видео играта Go Home Annie, чийто дебют беше през декември. С подкрепата на местните власти, Европейския съюз и Хърватския аудиовизуален център, Бошняк успява да получи финансиране за своя проект.

Това беше не само хърватска, но и европейска история, защото успяхме да създадем сътрудничество с издатели от Литва“, добавя той.

Така Новска и истории като на Бошняк са пример как трансформацията на зависими от въглища региони може да се насочи към иновативни технологии, които да привличат инвеститори.

Зелена трансформация в Северна Швеция: Как сътрудничеството променя бъдещето на региона

В последните години Северна Швеция претърпя значителна трансформация, благодарение на зеления преход, който обхваща не само индустриите в региона, но и начина на живот на местните жители. Двама представители на този процес, Сара Брандел и Никлас Хагстрьом, споделят как техният проект в Лулео не само помага за прехода към устойчиво развитие, но и изгражда нова икономика и социална структура в този малък, но все по-значим регион.

Преди няколко години Северна Швеция беше почти изолирана от основните индустриални процеси на страната. Никой не идваше да посети региона, а сега хората не само посещават, но и решават да останат тук“, разказва Хагстрьом, ръководител на образователния проект в Лулео.

Лулео, разположен на около 150 километра южно от Северния полярен кръг, сега привлича туристи не само с уникалната си ледена пътека, но и заради динамично развиващата се индустриална и зелена икономика.

Сара Брандел, ръководител на проекта, добавя: „Северна Швеция вече е не само място за туризъм, но и за инвестиции. Зелената трансформация, която започна тук, промени изцяло облика на региона. Той вече е в центъра на много индустриални иновации и нови възможности за растеж.“

Съществуват обаче сериозни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да се гарантира успехът на този процес. „Регионът, който обхваща почти една трета от Швеция, има само около 50 хил. жители. В същото време в големите южни градове на страната, като Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо, живеят около 7 милиона души. Това разстояние е огромно и демографските изисквания създават сериозни трудности за региона“, обяснява Хагстрьом.

Те обаче виждат решение в привличането на работна сила от други части на Европа. „Докато много региони в Европа се борят с висока безработица, ние се опитваме да решим проблем с недостиг на работна ръка“, допълва Брандел.

Един от основните двигатели на успеха на зелената трансформация е образованието. Никлас и Сара работят по проект, който ще обучи работници в ключови индустриални умения за прехода. Те планират да създадат основен обучителен курс с продължителност 20 седмици, който включва пет различни части и ще започне в началото на февруари. „Това е първият курс от този тип в региона, и ние работим заедно с големи компании, като минни и стоманодобивни предприятия, за да определим какви умения ще са необходими на работната сила“, споделя Хагстрьом.

Проектът се финансира изцяло от шведското правителство и е част от усилията за устойчиво развитие в индустриите с високи въглеродни емисии, като стоманодобивната и минната промишленост.

Тези индустрии са сред най-големите замърсители в Швеция, и за да ги превърнем в по-чисти и по-ефективни, е необходимо да инвестираме в образованието и уменията на работната сила“, обяснява Хагстрьом.

Техният проект показва как сътрудничеството между частния сектор, местните власти и образователните институции е решаващо за успешното осъществяване на зелената трансформация. „Никога преди не е имало такова ниво на сътрудничество между индустриите и местните власти в региона. Сега компаниите активно участват в определянето на нуждите от умения, а местните власти осигуряват необходимото образование и инфраструктура“, казва Брандел.

Проектът в Лулео е не само учебна инициатива, но и част от по-голямото усилие да се развият нови индустриални паркове и да се увеличи населението на региона до 100 хил. души до 2040 година.

Това е амбициозна цел, но сме уверени, че ще я постигнем. Все повече компании започват да се интересуват от това как можем да ги подкрепим в развитието на новите технологии и екологични индустрии“, добавя Хагстрьом.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.