400 евро минимален доход - еврочиновническо безумие или път към благосъстояние

Спорно е дали изобщо трябва да се коментира предложението на председателя на Европейския икономически и социален съвет (ЕИСС) за въвеждане на минимален доход между 400 и 1000 евро за всички страни от Европейския съюз (ЕС).

Все пак може би си заслужава да се направи един опреснителен курс по икономика при положение, че се вижда някаква подкрепа на тази идея, че през определено време се появява предложение за определяне на минималната работна заплата за всички страни в ЕС (последно Франция  пак настоя за това преди седмица) и че напоследък на местна почва се върти идеята за въвеждане на безусловен базов доход.

Мотивите за цялото това определяне на минимуми варират от осигуряване на някаква криворазбрана справедливост и достойни доходи до ограничаване на трудовия "дъмпинг" между страните.

Както икономическата теория, така и здравата логика обаче подсказват, че осигуряването на "добър живот" и "достойни доходи" не се постига чрез преразпределение от държавата и няма да доведе до увеличаване на благосъстоянието на хората (нито на държавата заради простия факт, че ако предложенията бъдат изпълнени, ще доведат до бърз фалит).

Да живееш на гърба на другите не е човешко право

Трябва да се признае, че определянето на минимални заплати и минимален доход изглежда доста примамливо. Сигурно доста хора, които са чули предложението за 800 лв. на месец от "нищото", вече ги харчат наум. Всъщност държавата няма пари и за да даде нещо, трябва първо да го събере. Да се говори за осигуряване на добър живот на някого не е човешко право, защото включва принудително изземване на тези средства от някой друг. Управляващите, които предлагат и прокарват предложенията за минимални заплати и доходи, всъщност няма да платят от собствения си джоб. Още повече, че ако вземат пари от Иван и платят на Драган, ще си осигурят подкрепата на Драган за следващите избори. За съжаление в България има много Драгановци.

Даването на пари наготово означава липса на стимул за работа и развитие

Според идеята на председателя на ЕИСС "Всяко лице трябва да получава като минимум определена сума и ако то не ги получава от трудови доходи, тогава държавата трябва да го компенсира". (?!?) Кой ще работи за под 800 лв., ако така или иначе те ще му бъдат дадени? Данните на НСИ показват, че през 2012 г. средната работна заплата е 730 лв., а единствено в София-град - над 800 лева. Още повече, че по данни на НОИ всеки четвърти се осигурява на минималния осигурителен праг. Ако се въведе държавна "компенсация", всеки стимул за работа би изчезнал.

Преразпределянето не е начин за постигане на благосъстояние и води до безработица, фалити на фирми и банкрут на държавата

Дори без да броим безработните лица, които също ще трябва да получат допълнителни пари до 800 лв. на месец, сметката за плащане за 2012 г. би била от порядъка на над 40 млрд. лева, като само за пенсионерите биха били необходими близо 20 млрд. лева. Тук е важно да се отбележи, че сумата задължително ще бъде доста по-голяма, тъй като голяма част от сега работещите на заплати до 800-1000 лева (а дори и на по-високи заплати) няма да имат никакъв стимул да продължат да работят, при положение, че ще могат да вземат такива лесни и сигурни пари "без да си мръднат пръста".

Ако изберем друг подход на смятане, при който всеки трябва да получава минимум 800 лв. и се взимат общите доходи на лице (въпреки че предложението очевидно е за допълване на работната заплата, а не на общите доходи), то тогава сметката, която трябва да "компенсира" държавата ще е 55 млрд. лв. за 2012 г.

При всички положения говорим за огромни суми, които държавата не би могла да покрие, освен ако целият бюджет не отива само и единствено за тези плащания а държава се оттегли изцяло от системите на образование, здравеопазване, сигурност, правораздаване и т.н. Наивно е да се смята, че има начин, и то чрез по-висока събираемост на увеличени данъци, елиминиране на злоупотребите и по-ефективно преразпределение, където държавата гръмко се проваля и сега. Още повече, че държавата не може да създаде нужните средства за да финансира подобни идеи само чрез преразпределяне.

Идеята за въвеждане на минимални заплата на европейско ниво може да не се отрази толкова пагубно на някои европейски държави, в които най-ниските доходи са близки или по-високи от споменатия минимум, но в България не само че ще доведе до сериозен ръст на неработещите, но и ще предизвика колапс на бизнеса. Всяка една от идеите може да се определи като безумна и единственото обяснение за предложенията може би се крие във все по-смело крачещия призрак на популизма в Европа.