Божидар Данев: Нищо старо не е забравено и нищо ново не е направено

„Нищо старо не е забравено и нищо ново не е направено“. Така изпълнителният председател на БСК Божидар Данев коментира поредния опит за въвеждане на затвор за работодатели за неплащане на осигуровки и припомни свой коментар по темата, направен преди повече от година в профила му във Фейсбук.

Периодично в публичното пространство избухва темата за наказателна отговоност на работодателите за укриване на осигуровки. За последен път идеята беше лансирана в края на ноември т.г., когато бе обявено, че предстои с промяна в Наказателния кодекс (НК) да се въведе затвор от 1 до 6 години за всеки укрил осигуровки над 3000 лв., като санкцията ще влезе в сила от януари 2013 г.

Казано по друг начин, работодателят отново е черната злокобна личност, а депутатите мислят как да съберат и фокусират омразата на нацията към тези, които осигуряват работни места. Последните 10 години народните избраници полагат последователно усилия да „произвеждат” престъпници, вместо да работят за подобряването на икономическата среда!

А защо не предприемат още по-радикална мярка – всеки, който е решил да става работодател, първо да лежи „профилактично” три години в затвора, а след това да го пускат да упражнява дейността си?! Ако целта е да произвеждаме престъпници не само от социално обременените или сгрешилите, но и от най-инициативните, от двигателите на прогреса в обществото, то това е правилната мярка.

Не можем да не си зададем поне няколко въпроса:

1. Защо никой не е направил внимателен анализ къде се бавят заплати и се укриват осигуровки – в кои отрасли, в кои региони, по размер на предприятията?
2. Колко от забавените заплати и осигуровки са в пряка и косвена връзка с фактурираните и неразплатени, но изпълнени обществени поръчки, и забавените плащания по данъчни кредити?
3. Защо усилията на държавата са насочени към това да наказва, а не да насърчава, да подобрява бизнес средата, да намалява корупцията, лобисткия и административен натиск?

В икономическите процеси има три страни – работодатели, работници и администрация. Отговорността на тези участници, обаче, не е балансирано разпределена.

Работодателят практически носи цялата тежест и целия риск от икономическата криза върху производството. Негова отговорност е да осигури средства за заплати и осигуровки. На него законодателят е вменил и всички задължения по отношение на данъчните и осигурителни плащания, които той прави вкл. от името на работника, изцяло в облекчение за фиска. В същото време, работниците имат ограничена имуществена отговорност, често граничеща с безотговорност. Администрацията пък се отнася към задълженията си кампанийно, с нагласата на репресивен орган, а не на структура, призвана да подпомага ефективното развитие на икономиката.

Включително с предложените изменения в НК работникът няма балансирана отговорност при укриване на социални плащания. Мотивацията за подобно решение е, че той е в принуда да прави това укриване, поради опасността да загуби работното си място. Не се дискутира съществува ли принуда за работодателя да освободи 50, 100 или повече работници и/или да закрие бизнеса си? Защо в страната няма достатъчно работни места, за да може работникът без опасения да смени работното си място и да намери „по-добър” работодател? Следователно, основният проблем е липсата на работни места! А отново искаме да наказваме създателя на работни места.

В българското законодателство има достатъчно норми за преследване укриването на данъчни и социални плащания. Изглежда, обаче, администрацията и войнстващият популизъм търсят нов инструмент за натиск и омраза, нов инструмент за укрепване тиранията на некомпетентността.

Просперитетът на икономиката, в т.ч. успешната битка със сивата икономика, не се постига с наказателни мерки, а преди всичко със създаването на подходяща бизнес среда, електронно правителство и балансирана отговорност на всички участници в обществено-икономическите процеси, с гарантирана сигурност за инвестициите.

В тази ситуация, в тази среда, на бизнеса му остават три изхода:

• да закрие производството си и работните места, и да преструктурира активите си в депозити, т.е. да умъртви предприемчивостта си;
• да изнесе производството си извън страната и да лиши родната икономика от жизнеспособност;
• или... да попадне в затвора и „да стане човек“ (?!)

Кога държавата ще осигури четвъртата, единствено правилна възможност за българския предприемач – да работи спокойно, да създава работни места и брутен продукт, да генерира растеж и просперитет на обществото?

Не поставяйте забранителни знаци пред предприемчивостта – забраните раждат апатия или съпротива!