Дунав мост продължава да внушава усещането за надеждност и сигурност

Инж. Гогев на 20 юни, в гр. Русе изнесохте презентация в чест на 60-годишнината от построяването на Дунав мост, бихте ли ни казали как се е стигнало до решението за построяване на моста и как е избрано мястото, където да бъде построен?

Цяла бездна от време, почти две хилядолетия, делят Дунав мост при Русе – Гюргево от първите постоянни съоръжения, изградени над реката, още по времето на Римската империя.

През 105 г. от н. е. започва да функционира масивният мост Понтес – Дробета (в района на днешния Турну Северин), построен от император Траян.

След 220 години, през 325 г. н. е. е завършен мостът Улпия Ескус – Сукидава (между село Гиген и град Корабия), също масивно съоръжение построено по времето на император Константин Велики. Много столетия след това всички усилия за построяване на трайна връзка между двата бряга са белязани с неуспех. През първата половина на ХХ век също са правени многократни опити (на правителствено и експертно ниво) за иницииране на строителство на мостово съоръжение.

Историята на дунавското мостостроене е интересна, поучителна и красива.

Дунав мост Русе – Гюргево започва да се строи 1849 години след моста на император Траян.

Геополитическите реалности след Втората световна война са добре известни: създадени са т. н. Източен блок и Съветът за икономическата взаимопомощ (СИВ). Икономическият компас на България в онези години рязко сменя посоката си.

През месец януари 1948 година между България и Румъния е подписан „Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ.” На срещата, състояла се в Букурещ, двете правителства взимат и решение за изграждане на съоръжение над Дунава между Гиген и Корабия, там където е бил старият Константинов мост.

Три години по–късно, в средата на 1951 година, страните-членки на СИВ подписват протокол за построяване на „Мост на дружбата над река Дунав”.

В края на същата година, през месец декември, е подписано и специално споразумение за участие на Съветския съюз в строителството на Дунав мост като страна, осигуряваща неговото финансиране.

В края на 1951 година е взето и окончателното решение за местоположението на моста: Русе – Гюргево. В онези години за Източния блок това е бил обект с изключително голямо геополитическо и стратегическо значение. Затова Мостът получава наименованието „Обект 889” и се проектира и изгражда в условията на строга секретност.

Може ли да разкажете някои интересни исторически факти около построяването и функционирането на моста?

Може би най – интересният факт е продължителността на строителството – само две години и три месеца, от началото на 1952 г. до месец март на 1954 г.! И това при технологиите на 50–те години! Трудно е да се повярва, но е така. Мостът между Русе и Гюргево наистина е едно от най – големите съоръжения в долното течение на Дунава: дължината му е 2224 м., междинните опори са 38. Съоръжението има 4 отвора с дължина 160 метра, 8 отвора с дължина 80 метра, 24 отвора с дължина 34,5 метра и подвижна част в средата с дължина 86 метра, осигуряваща преминаването на големи плавателни съдове. Разгъната площ на стоманените конструкции е почти 200 хил. кв. метра, а разгъната площ на бетоновите повърхности – над 10 хил. кв. метра

Впечатляващи са обемите на изпълнените строително – монтажни работи в периода 1952 – 1954 година: почти 1,5 млн. куб. метра земни работи, близо 60 хил. куб. метра конструкции от бетон и стоманобетон, 20 хил. тона стоманени конструкции, над 10 хил. кв. метра облицовки от гранитни и варовикови скали, 4100 бр. стоманобетонови пилоти и 6700 кв. метра шпунтови огради, почти 50 км. техническа инфраструктура (водоснабдяване, електро и съобщителни мрежи), около 30 км. нов железен път и 90 бр. железопътни стрелки, близо 30 хил. кв. метра асфалтово покритие, и разбира се над 100 хил. куб. метра нова сградна инфраструктура. Това наистина е бил интернационален обект.

Стоманените конструкции за отворите от 80 м. са доставени от Унгария, двете ферми за отворите от 160 м., заедно с подвижната част и цялото оборудване са произведени в Чехословакия, а другите две „двуетажни” ферми пристигат на обекта от Полша.

На Дунав мост са използвани няколко нови технологии, които са допринесли за постигане на качество и съкращаване на времетраенето на основните строителни работи: щитов кофраж за многократна употреба, монтиране на конструкции без междинно подпиране, сглобяеми стоманобетонови плочи под железопътната и пътната част в зоната на виадуктите, набиване на пилоти чрез предварително разливане на земните пластове с вода под налягане. Един от най – отговорните моменти при строителството на моста е бил транспортирането и монтажа на двуетажните стоманени ферми за отворите 160 метра чрез потапяне на носещите монтажни съдове – операция, която е изключвала всякакви възможни грешки. Необходима е била наистина повече от ювелирна точност.

Управляващ орган при строителството на моста е бил „Смесено Главно управление Дунав мост”. Генерален директор е бил румънския инженер Александър Лунгу, като негови заместници са последователно българите Марин Грашков и Петър Диков. Главен ръководител на обект „889” от руска страна е бил инженер Леонид Саприкин, а негов главен инженер – Григорий Зингоренко. Без съмнение целия ръководен технически персонал е бил с изключително висока квалификация.

Строителството на моста между Русе и Гюргево е съпроводено с много трудности, в това число и от природно естество – двете зими са най – тежките за целия ХХ век: много ниски температури (до – 25 ° С), двукратно замръзване на реката и много силен ледоход, както и необичайно високо ниво на Дунава през есента и зимата на 1952 – 1953 г.

След 1952 г. Дунав мост наистина става нещо като „център на кристализация” за цялото ни национално стопанство: технологичното ниво на транспортното строителство у нас преминава на качествено ново ниво; при неговото изграждане се създава цяла школа за строителни кадри, които после внасят своя много значим принос в развитието на страната; около него израстват много значими обекти на железопътната, пътната и сградната инфраструктура (гарите Гюргево норд, Русе разпределителна и Русе пътническа, служебни сгради и съоръжения, зала „Филхармония” и др.); преустановява се сезонността в строителството.

В периода 1999 – 2004 г., за първи път след построяването на моста, се извършиха много голям обем ремонтни работи по укрепване на опорите, оздравителни работи по връхната конструкция и по инсталациите, както и цялостно геодезическо обследване на всички части и елементи на съоръжението.

През 2012 г. беше ремонтирана основно и подвижната част в средата на моста. И сега, 60 години след въвеждането му в експлоатация, Дунав мост продължава да въздейства с простотата на своя стил и да внушава усещането за надеждност и сигурност.

Какво е значението на Дунав мост за България днес?

Мостът Русе – Гюргево без съмнение продължава да бъде толкова значим, колкото е бил и в момента на неговото откриване. От 1954 г. за Гърция, България и Турция той осигурява пряка връзка не само с Румъния, но и със северните европейски страни: Финландия, Естония, Латвия, Литва, Германия, Полша и Русия, както и обратното – всички тези държави чрез него получават излаз към източните и южните морета – Черно, Средиземно и Адриатическо.

За Европейския съюз той е част от неговата стратегическа инфраструктура- ежегодно по него преминава „поток” от над 315 хил. автомобили и 4 хил. влака.

Древните египтяни са вярвали, че Времето се бои единствено от пирамидите. Тази тяхна убеденост в пълен формат не можем да пренесем върху Дунав мост, но е сигурно, че това съоръжение още много десетилетия ще служи надеждно и с присъствието си ще предизвиква у Времето, ако не страх, то поне постоянно раздразнение.