Математиката, бедняко!

В началото на месец  декември бе публикувано изследването на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA 2012). Програмата и изследването се финансира и осъществява от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – ОИСР. В него е направена класация по избрани страни относно знанията и приложността им по математика и по други учебни дисциплини. Познанията и способностите по математика на българските ученици на 15-годишна възраст отреждат на България непрестижно място във втората третина в класацията, т.е. сред изоставащите. Българските ученици са получили 439 точки, при средно над 500 точки за младежите от Дания, Словения, Ирландия, Австрия, Виетнам, Германия, Белгия, Канада, Естония, Холандия, Швейцария, Естония, Лихтенщайн, Япония, Южна Корея, Сингапур и над 600 точки за изследваните ученици в Шанхай.

Мит е, че българското образование е добро и българите са добри математици. Да, в България незнайно как, се формират млади математици, които обират призовите места на международни състезания по математика, информатика и физика, но масата от българските ученици са с много лоша подготовка по математика. В България имаме малък процент много добре подготвени математици и голям процент много зле подготвени, докато в повечето развити страни и в бързоразвиващите се азиатски икономики е налице далеч по-равномерно разпределение в резултатите, сочат резултатите на PISA 2012.

Математиката, освен че развива логическото мислене, е един от важните фактори за иновационното развитие, което отличава модерните, бързоразвиващите се държави от изоставащите такива. Достатъчен довод да се засили изучаването на математиката в училищата е наличието на положителна корелационна зависимост между нивото на доходите и познанията по математика, т.е. колкото по-високи са познанията и способностите по математика на представителите на дадена държава, толкова по-големи са шансовете доходите в тази страна да са по-високи.

На графиките е представена връзката доходи – познания по математика от три изследвания на PISA, проведени през три различни години, съответно от 2012 г. 2009 г.и 2000 г. Ясно се вижда, че е налице положителна зависимост, като математическите познания се включват добре в обясняването на дисперсията в изследваната величина, в случая доходите, и то с добра обяснителна стойност, съдейки от R²- стойността.

Може да се направи изводът, че добрите познания по математика са фактор за икономическо развитие и за интелигентен растеж. Управляващите в страната трябва да увеличат часовете по математика, както и да повишат качеството на обучението, част от уравнението е да се повиши финансовата мотивация на учителите и да се увеличат санкциите за учениците.

Петър Пешев, ИП „Бул Тренд Брокеридж”