Надеждата ми е 2015 г. да не е нулева за европрограмите

Госпожо Габриел, вие сте втори мандат евродепутат. Станахте зам.-председател на групата на ЕНП, също така ще ръководите контактите на ЕНП със страните от Близкия Изток, Средиземноморието и Северна Африка. Накратко, какви задачи стоят пред вас?

Като заместник-председател ще отговарям за отношенията на парламентарната група на ЕНП с тези страни, обединени в т. нар. Средиземноморски съюз, включващ 43 държави. Пълноправен член е и Лигата на арабските държави – регионална организация с 22 страни членки. Голям брой от всички тези държави са най-близките съседи на ЕС. С тях имаме исторически, икономически, културни и миграционни връзки, а днес страните от двата бряга на Средиземно море се сблъскват с многобройни предизвикателства като увеличението на миграционните потоци, нестабилност и конфликти в Близкия Изток (Израел, Палестина, Сирия) и Африка. Ето защо общата ни цел е да работим за един успешен и динамичен средиземноморски регион,  който може да се развива устойчиво в мир и сигурност. На юг от Европа е и част от нашето бъдеще.

Добре познавате реалностите в България и възможностите за влияние, които Европейският парламент дава. Какви наши проблеми очакват своето решение на европейско ниво?

Голяма част от националните проблеми са всъщност проблемите, пред които е изправен ЕС като цяло. Това са въпроси като икономическото възстановяване и растеж, енергийната независимост, миграционните потоци, транспортната и телекомуникационната инфраструктура... Търсим решенията на европейско ниво, но това трябва да става и с активното участие на България. Изследване на Европейския парламент показва, че допълнителните икономически ползи от разширяване на общите политики на европейско ниво могат да достигнат 800 млрд. евро, което се равнява на 6% от настоящия БВП. Не всеки проблем обаче може да бъде решен на европейско ниво. Спазването на принципа на субсидиарност означава, че някои от въпросите може да бъдат решени най-адекватно на ниво държава членка.

По време на предишния мандат се ангажирахте с каузи, които ви донесоха популярност в страната. Така например спечелихте уважението на българските пчелари заради подкрепата, която им оказахте. Каква ще е новата ви мисия на български евродепутат?

Искам да успокоя българските пчелари, че ще продължа да работя за защита на пчеларството в Европа и България. Това е сектор, който изисква нашето внимание, защото без пчели няма биоразнообразие, няма растения, няма живот. В рамките на ЕП ще опитам да създам интергрупа, посветена специално на пчеларството, здравето на пчелите, опазване на биоразнообразието, и се надявам колегите в ЕП да подкрепят предложението. 

В рамките на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ще продължа да работя за насърчаване на солидарността и споделяне на отговорностите в контекста на миграционните потоци и лицата, търсещи убежище. Това е изключително важно за България като външна граница на ЕС.

Прилагането на новата визова политика, имаща икономически и туристически потенциал също ще бъде приоритет в работата ми през новия мандат. Тази нова визова политика се очаква да генерира приходи от 130 млрд. евро и създаването на 1,3 млн. работни места. Ще бъда член на Комисията по външни работи, в която за мен и за България са важни две основни теми: дипломатическата служба на ЕС и споразумението за партньорство ЕС-САЩ. За да може Европа да говори с един глас на международната сцена, дипломатическата служба трябва да се превърне в силна структура, позволяваща да имаме координирани действия, ефикасен човешки ресурс и ясно разпределение на отговорности.

Много важни ще бъдат преговорите, свързани с трансатлантическото споразумение за партньорство и постигане на целта ни за създаване на най-големия пазар в света - трансатлантически между Европа и Щатите. В тези преговори ще отстояваме интересите на Европа и България, като например т.нар. защитени географски указания за земеделски продукти, сектора на културата и аудио-визуалния сектор. Те са част от нашата идентичност, не са стока като другите и не трябва да подлежат на преговори.

В Комисията по правата на жените и равенството между половете продължавам да отстоявам каузите си. Тук целта ми е насърчаване на мрежите на жените предприемачи, популяризиране на тяхната роля като потенциал за икономически растеж,  премахване на разликата в заплащането между мъжете и жените за еднакъв труд, борбата с насилието срещу жените. Ако разликата в заплащането се намали дори само с 1%, БВП на ЕС ще се увеличи със 17 млрд. евро годишно. А ако насилието срещу жените се намали дори само с 10%, преките разходи в икономиката може да бъдат намалени с около 7 млрд. евро годишно - икономическата цена на това насилие е изчислена на 69 млрд. евро за година.

Какво според вас може да постигне селското ни стопанство през новия програмен период чрез европейското финансиране?

Новата Обща селскостопанска политика беше под прожекторите в предишния мандат на Европейския парламент и е една от най-важните за България. Положихме много усилия да извоюваме предимства за българските земеделци, така че те да бъдат конкурентоспособни на колегите си от другите страни членки и да се радват на по-голяма справедливост за труда им.

Сега предизвикателството на национално ниво е всичко постигнато за нашите селскостопански производители на европейско ниво да бъде приложено въз основа на ясни критерии за плащанията и средствата да достигнат до всички земеделци. Така ще бъдат оправдани усилията ни, с които постигнахме увеличените с над 2 млрд. евро директни плащания, подкрепа за малките и младите земеделски стопани, обвързано с производството подпомагане за животновъдството, зеленчукопроизводството, овощарството. Ако това се случи, българското земеделие го чака по-добро бъдеще. Надеждата ми е 2015 г. да не остане нулева, каквато се оказа 2014-а.

Какви „битки“ има да се водят, за да може нашият агросектор да работи в условия, близки до тези на фермерите в старите страни членки, които са решаващи за контурентоспособността?

„Битките“ трябва да бъдат за: пазарна ориентация на земеделието; борба с обезлюдяването на селата; мерки за подпомагане на планинските и необлагодетелстваните райони; внедряване на иновации; целенасочена подкрепа за интензивни сектори като животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения; запазване на традиционните и специфични земеделски производства; увеличаване доходите на земеделците чрез схемите по новата ОСП; изграждане на пазарна инфраструктура за стоки от растителен и животински произход; възможности за подпомагане на всички форми на сдружаване на земеделските производители.

Как преценяване готовността на България за началото на новия програмен период?

Определящият фактор е споразумението за партньорство на България с Европейската комисия, което за съжаление се бави. Периодът е седемгодишен – 2014-2020, а първата година от него вече е повече от преполовена. Освен споразумението, трябва да се одобрят и оперативните програми. Надявам се процесът да се динамизира и на Европейската комисия да се изпрати добър преработен вариант, който да не бъде връщан отново. Ключовият момент в този контекст е диалогът между партньорите „държава-общини-браншови организации”, така че да бъде спазен подходът на многостепенно управление.

По ваша прогноза кога реално ще започне  реализирането на проектите с европейскофинансиране по новите оперативни програми?

Това зависи от всички нас. Европейските фондове са живителната сила за България в контекст на криза. Важно е как ги усвояваме и това ще предопредели дали те ще достигат до страната ни. Голямото предизвикателство е да има диалог и отговорност, каквито гражданите очакват. 2014 г. е нулева. Важно е и 2015-а да не се превърне в накааателна за българските бенефициенти. Не бива да се допуска да загубим близо трите милиарда евро, които България следва да усвои до 2015 г.

Какво бихте препоръчали на българските политици, които оттук насетне ще поемат кормилото на властта?

Във всички действия е важно да ни води националния интерес и съгласуване на дневния ред с този на гражданите. Ако действително искаме за България растеж и по-добро бъдеще, следва да не поставяме под съмнение основните европейски ценности за върховенство на закона, демокрация, човешки права и свободи.

Цялото интервю четете в брой 40 на списание "Икономика".