Новите европрограми ще тръгнат с голямо закъснение

Г-н Дончев, кога се очаква да стартира новият програмен период?

Новият седемгодишен програмен период на европейските програми 2014-2020 започна, без на практика да е започнал. Предишният програмен период за България също тръгна със закъснение. Ретроспекцията показва, че първите плащания през 2008 г. са много малко, а през средата на лятото на 2009 г. достигат едва 0,98%, което означава, че България е загубила две години и половина. Белезите на този късен старт са налице и към момента. Затова беше важно новите оперативни програми да тръгнат навреме, тъй като подготовката стартира още през 2011 г.

България беше сред първите държави, изпратили на Европейската комисия през пролетта на миналата година вариант на Споразумението за партньорство 2014-2020, това е документът, който заменя Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013. За съжаление година по-късно няма осезаем напредък.

Кой е отговорен за забавянето?

За това забавяне не бих винил администрацията, тъй като тя е изпълнила задачите, които като тогавашен министър по управлението на еврофондовете съм й възложил. Причината за мен е по-скоро свързана с невъзможността да се вземат стратегически решения. Няколко са проблемните сфери. Не е ясна границата между общините, които се финансират по Програмата за развитие на селските райони и по ОП „Регионално развитие”.

Все още няма окончателно решение по въпроса, водят се преговори с Брюксел, но не е ясно с какво финално решение е излязло българското правителство за това колко ще са градовете, които ще се финансират от програма „Региони в растеж”. Тази договореност трябва да се постигне с Европейската комисия. Не се знае кои ще са приоритетните сектори в икономиката, които ще получават подкрепа по линия на еврофондовете.

Подготвя се т. нар. стратегия за интелигентна специализация, която се прави с помощта на Световната банка. Но и за нейното приемане е нужно политическо решение. Правителството трябва да посочи кои сектори ще подкрепя и кои не, разбира се, това не може с лека ръка да се реши.

Да не говорим, че до края на миналата година правителството работи с повече от половин милиард евро по-ниски разчети, отколкото реалните. И се наложи Брюксел да направи официална забележка. Най-тежкото обаче е, че ползването на средствата за новия програмен период трябва да върви с паралелни  реформи в секторите, които се финансират и кабинетът трябва да покаже воля за това. Нужни са реформи в здравеопазването, в образованието и околната среда.

Какви средства можем да очакваме от новия програмен период в критични сектори като здравеопазването?

Българският здравен сектор може да получава европейски пари, но условието е да се извършат реформи, и то по няколко направления, едно от които е оптимизация на болничната мрежа. Европейската комисия заяви готовност да се финансират болници, но се искат сигурни гаранции, че здравните заведения, които получат подкрепа за ремонти или за оборудване, ще продължат да съществуват поне 10-15 години и апаратурата ще се ползва.

Те са против самоцелното наливане на милиони евро в обекти без бъдеще. Брюксел държи да види каква ще е картата на здравеопазването, но засега няма такова предложение от страна на управляващите. Има една стратегия за здравеопазването, която по никакъв начин не отговаря на очакванията на ЕК.

Кога ce очаква да бъде подписано споразумението с ЕК за оперативните програми?

Свръхоптимистичният срок е преди лятната ваканция България да има подписано споразумение с ЕК за всички оперативни програми, но реалистичният вариант е за есента на 2014 г. След това текстовете на оперативните програми трябва да се одобрят, после трябва да се подготвят и обявят първите схеми по оперативните програми. Както и процесът да се ускори, от отварянето на схемата до сключването на договор с бенефициента минават минимум четири месеца. За да се похарчат пари, трябва да се организира обществена поръчка, което в най-оптимистичния вариант отнема 3-4 месеца.

Така прогнозата ми, че  2014 г. ще е нулева за усвояването на средства по новите оперативни програми, но тя може да се окаже направо оптимистична, защото има вероятност и голяма част от следващата година да е нулева. На ръба сме да повторим ситуацията от първия програмен период. Все още няма страна членка, която да има споразумение с Европейската комисия за новия програмен период. Някои държави обаче имат увереност в нещата, които правят, и те си позволяват преди финалното одобрение от Брюксел да стартират схеми с национално финансиране.

Кои трябва да са приоритетите при разпределянето на средствата от Фонда за растеж?

Разпределянето на средствата от Фонда за растеж можеше да се използва заемообразно, за да може програмният период 2014-2020 да започне по-рано. Има няколко безспорни схеми, които можеше да се финансират по този начин. Няма съмнение, че автомагистрала Струма трябва да се изгради, има и схеми, свързани с водния цикъл, които ще се правят по ОП „Околна среда”.

Изпълнението им можеше да върви с авансово национално финансиране. Ако в тях бяха вкарани 150-200 млн. евро, в края на 2013 г. Брюксел щеше да ни възстанови парите и те щяха да се върнат в бюджета. Други европейски страни и в предишни периоди са прилагали този вариант. Ние уж с годините натрупахме опит и самочувствие, но не направихме същото. Всеки може да греши, само глупакът повтаря грешките си.

Предстои да се направи детайлен отчет за разходването на средствата по оперативните програми, като ще се проследи не само законосъобразността в харченето на парите, което е ангажимент на одиторите, но ще се направи преглед доколко са постигнати индикаторите, свързани с въздействието от осъществяването на проектите. Ако тези индикатори не са достигнати, съответната страна може да има сериозни проблеми с Европейската комисия и дори може да се стигне до връщане на пари.

Цялото интервю четете в брой 36 на списание Икономика, на пазара от сряда (2 април).