Симеон Дянков за силните и слабите страни на България

Всички детайли около бюджета за 2013 г. вече са ясни. Затова предпочитам да обясня как стигнах до изготвянето на рамката за следващата година. Така финансовият министър Симеон Дянков започна речта си на проведен днес бизнес форум в София. "Върху този бюджет аз мислих от гледна точка на анализа, който често се прави - какви са ни силните и слабите страни, какви са ни допълнителните възможности за следващата година, които досега не са били толкова развити и разбира се какви са притесненията ни за следващата година.

Ще започна със силните страни, които крепят последните няколко бюджета и ще крепят и следващия.

На първо място това е данъчното бреме. Ние година след година се открояваме все повече от останалите държави в ЕС, като държава и работна среда с ниски данъци. В началото на 2009 г. не бяхме страната с най-ниски данъци. Имаше държави, които имаха по-ниско данъчно време. С течение на времето голяма част от другите държави увеличаваха данъците, ние обаче успявахме да удържим. От миналата година сме с много по-добри показатели от всички останали държави в Европейския съюз (ЕС).

Често обаче ме питат защо тогава няма повече чуждестранни инвестиции. Отговорът е, че това зависи от няколко фактора и трябва време. Смятам, че с времето, благодарение на някои от законите, които приехме в този мандат, това ще остане така.

На второ място като силна страна на икономиката мога да откроя стабилната фискална политика. След края на 2011 г. това започна да звучи като клише. До края на 2010 г. въобще не беше сигурно, че България ще успее да удържи стабилна финансова политика. Особено на фона на това, което се случваше около нас и на фона на това, което намерихме като заварено положение през 2009 г.

През последните две години, когато се говори за България в международен план, неизменно се казва, че България е страна със стабилна фискална политика. Вече сме се откроили по тази характеристика не само от преките ни съседи, но и в рамките на ЕС. Това занапред ще ни дава голямо преимущество.

Трето - престъпността в България намалява и то значително. Това влияе на инвеститорските решения дали да се инвестира в България. Ще Ви дам два примера. Едното са отвличанията. Това за радост е почти забравено. Само преди 4 години беше наболяла тема, но вече е забравена и се надявам, че ще остане в миналото.

Другият показател е броят на загиналите в Пътнотранспортни произшествия (ПТП). Тук статистиката е много оптимистична. Броят на загиналите през тази година ще е наполовина спрямо 2008 г. През 2008 г. сме имали около 1150 загинали, а тази година ще са под 600. Разбира се това са отделни показатели, но е безспорно че преди 4 години като се говореше за България в международен план, темата за престъпността беше една от трите основни теми. Вече не е.

Разбира се трябва да засегна и слабите страни за 2013 г. Една от тях, за която не се говори, но ще става все по-важна през следващата две-три година, е все по-голямата разлика в икономическото развитие между Северна и Южна България. Следващата година е годината, когато цялата магистрала "Тракия" ще е отворена. Две отсечки от "Струма", както и две отсечки от Марица също ще са в експлоатация. Но те и ред други сравнително големи инфраструктурни проекти се случват главно в Южна България.

В Северна България има няколко - "Дунав мост 2", който ще бъде готов следващата година, скоростния пътят "Русе-Шумен", но много по-малко. Така е заложено през 2007 г. в европейските програми и до поне до 2013 г. този дисбаланс ще се увеличава. Това правителство има амбицията в следващия програмен период, който сега залагаме, да се строи много повече в Северна България и връзките между северната и южната част, за да я има тази свързаност, която доскоро е липсвала в България. За да се минава по-лесно между Северна и Южна България например се строи тунелът под Шипка, магистрала Черно море и др. Но разликата в икономическото развитие в двете части мен ме тревожи много. Веднъж като се установи един регион като по-благоприятен за бизнес, във времето това трудно се променя.

Благодарение на това, че през 2007 г. еврофондовете са фокусирани върху проекти в Южна България, за съжаление още 2-3 северната част на страната ще изостава от гледна точка на европейски пари. Затова ние инвестираме бюджетни пари. Скоростната отсечка "Русе - Шумен" например се строи изцяло с бюджетни пари.

Друга слабост на България е съдебната система и не само това, които ние знаем и виждаме в България, но и това което се вижда и се чува навън. Като се спомене България навън винаги и неизменно се споменава, че имаме слаба съдебна система. Това влияе негативно и то много.

Третата слабост е продължаващата липса на реформа в здравната система. Вече 3-4 правителства говорят за това какво трябва да се направи, но главно се работи по това да се дават повече пари, а не ставаме свидетели на реформа. Ако се направи проучване дали хората усещат подобряване на здравеопазването, ще стане ясно, че не става по-добре.

От опозицията наскоро изнесоха много показателна статистика. През този мандат се дават 3.4 млрд. лв. повече спрямо предишния мандат. Дават се над 800 млн. лв. повече на година за здравеопазване, на фона на 2005 - 2009 г., но ако направим проучване сред обществото, дали са доволни от здравеопазването, съм убеден, че отговорът с огромно мнозинство ще е не. Ако в една система влизат пари, но качеството не се подобрява, това значи, че основната реформата все още липсва.

Сега искам да премина към очакванията ми за това какви положителни неща могат да се случат през 2013 г. и в каква посока си заслужава да се правят бизнес планове.

На първо място в края на 2013 г., ще им доста по-добра инфраструктура. Има доста проекти, които следващата и по-следващата година вече ще са завършени. Това дава друг облик на България. И ако допреди 4 години се говореше за България като страна с лоши пътища, вече получаваме признания за пътищата. Вярно е, че започваме от ниско ниво, но се подобряват.

Освен това през 2013 г. ще бъде година на сравнително ниски лихви. Става въпрос не само за България, но и за целия ЕС. Финансирането ще бъде по-евтино отколкото сме очаквали преди година и половина. Европейската централна банка (ЕЦБ) влезе в ролята си, макар че може да се спори дали намесата е закъсняла. Според мен е факт, че те донесоха едно стабилизиране на финансите в Европа в средносрочен план. И това ще доведе до продължаващ период на по-ниски лихви.

Вчера излезе статистиката за сравнителната лихва по 10-годишните Държавни ценни книжа (ДЦК), която е един от Маастрихтските критерии. Тя показа, че България има 3.39%, което е най-ниската лихва в историята на статистиката. Показателно е, че през 2009 г. България беше предпоследна по този показател. Тоест 25 държави имаха по-ниска референтна стойност. През октомври сме на 13-о място. Не само номинално сме по-добре, но и сравнително сме изпреварили 12 държави. Това се гради с времето и трябват допълнителни години, за да се усети подобряване. Но ще спомага за развитието на бизнеса.

На трето място мога да кажа, че на фона на останалите европейски страни, България има сравнително стабилна политическа конфигурация. За първи път след третата година на управлението на една партия, тя води пред конкурентите си и има реални надежди да формира следващото правителство. Това има голямо значение във всички периоди на развитие, но най-вече във време на криза. Защото ако получи втори мандат, това създава голяма стабилност в политиката, която ще се води през следващата година.

От гледна точка, че знаем къде са проблемите, кои са реформите, които не сме направили и с хората, които имаме, тези реформи могат да се направят сравнително бързо. Ако има промени на кабинета се губят година-две, докато се реши на къде да се тръгне. В повечето случаи, особено по време на кризи, правителството пада, идва ново и се влиза в порочен кръг. Тогава няма време да се прави реформа, а само да се закърпи следващия месец както в Гърция.

Ще споделя и какви са били притесненията ни при бюджетирането за следващата година.

Едно притеснение, за което не сме мислили активно досега, е обстановката в САЩ и "фискалната пропаст", пред която са изправени. Там изчакваха до изборите да решат въпроса. А въпросът е, че трябва да си намалят дефицита от 1 януари с около 4% от БВП. Аз като финансов министър мога да ви кажа, че всяка година намаляваме нашия с около 1% и това е много трудно. Представете си, че някой трябва да го свие с 4%. Аз казвам, че е невъзможно. Може би ще го разсрочат с времето.

Така или иначе САЩ ще имат 1 или 2 години, през които фискална ситуация ще е доста по-свита, отколкото са свикнали. Това ще даде отражение върху Китай и от там върху други държави в региона. Ще даде отражение върху Германия, а от там и върху цяла Европа. Върху нас няма как да няма поне вторичен негативен ефект.

Като втора тема мога да откроя агонията в Гърция. Там проблемът не само, че Гърция затъва вече шеста година, с перспективи за седма. Една икономическа и политическа система, която постоянно получава негативни новини година след година, самата тя вече не може да издържа. Тогава може да дойде някоя националистическа сила, както е факт в нашите съседки, и тя започва да управлява, след което всички съжаляват. Следват национализации и т.н., но историята показва, че след няколко години на минус, икономиката се свива и няма политическата сила, която да се справи със ситуацията.

Третата тема, която за България ще е все по-значима е разликата между Северна и Южна България. В Южна стават много неща и тя печели, поне краткосрочно, че южната ни съседка е в много по-слаба позиция отколкото беше преди. Няма да е далеч времето, когато България ще е средно по-богата от Гърция, каквато е била преди около 60 години. В Северна България обаче заради липсата на големи инфраструктурни проекти досега, от 2014 г. ще тръгнат, ситуацията е по-трудна. Безработицата е по-голяма и перспективите са по-сложни. Надявам се във втория мандат на това правителство приоритет да бъде по-бързо развитие на северната част и връзките между Северна и Южна България.