Владимир Каролев: България беше в криза само през 2009 г.

Г-н Каролев, как ще се отрази атентатът срещу израелските туристи върху икономиката на България?

Ако българските служби успеят да докажат на света, че това е изолиран случай, и че дворът ни не е разграден, няма да повлияе съществено. Подобни неща се случват навсякъде.

 

Няма ли все пак да повлияе на туризма и дори да отблъсне допълнително инвеститорите?

След като се направят проучванията, в които ще се включат и израелците, ще стане ясно дали това е резултат на лоша система в България или просто се е случило, въпреки че има достатъчно добър контрол. Ако се окаже, че не се дължи на слаб контрол, това ще се отрази най-вече на туризма и ще е проблем за хотелиерите през август, но няма да е дългосрочен макроикономически риск.

Ако се окаже обаче, че това се е случило заради слабо МВР, слаби разузнавателни служби, слаб контрол като цяло - ще е много лошо. Ако стане ясно, че България е много далеч от мерките, които осигуряват влизането ни в Шенген, това освен върху туризма ще повлияе върху инвеститорите. Самият факт, че не сме в Шенген влияе върху инвеститорите. Много от тях биха инвестирали в недвижими имоти и в малки компании, ако могат да пътуват свободно в Европа, без да имат нужда от шенгеска виза. Тоест тези, които имат виза за някоя друга държава в Шенген да могат да работят спокойно в България.

 

Атентатът ще забави ли влизането на България в Шенген?

Със сигурност ще го забави. Не че се е било ускорило. В последния доклад това стана ясно. България премина от 5-годишен мониторинг към безсрочен. Това показва, че скоро няма да влезем в Шенген.

 

През последните шест месеца като че ли има някакво съживяване на икономиката. Това така ли е и на какво се дължи?

Има, да. България е една от малкото държави, които реално бяха в криза само през 2009 г. Само тогава имахме спад на брутния вътрешен продукт, след което всяка година имаше малък ръст. Наистина беше малък, но все пак имаше. През 2010 г. и 2011 г. имаше голям ръст на износа, което е едно от доказателствата, че преди кризата не всичко е било инвестиции в недвижими имоти. Инвестициите в имоти бяха 1/4 от общите, което наистина не е малко, но другите 3/4 бяха в производство на стоки и услуги.

Четири поредни правителства провеждаха политика на разумно бюджетно финансиране, поне на държавно ниво, и в момента България е една от малкото страни, които на ниво държава имат бюджетна дисциплина близо 15 години.

Искаше ми се през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. да нямаше дефицити, но в крайна сметка те бяха малки и даже през последните месеци на 2012 г. има малки излишъци в бюджета. Просто това се усеща от икономиката. Защото когато една държава е на дефицит, това означава за предприемачите, че рано или късно някой трябва да връща тези заеми, които сега държавата взима. И за да ги върне държавата, тя трябва да вземе от някъде. И от къде ще ги вземе най-лесно - от данъците на предприемачите и на хората, които работят. Следователно предприемачите не са толкова склонни да инвестират в средносрочен и дългосрочен план, ако очакват публичните финанси на държавата да бъдат на дефицит. Рано или късно именно те ще платят сметката.

Факт е, че има подобряване на икономическата обстановка. Пропуснатите възможности обаче също са доста. Нека се сравним с държави като Полша, Естония и Словакия например. В тези държави кризата отмина за една година. В Полша дори нямаше криза. Там БВП никога не намаля.

Естония обаче имаше много голям спад през 2009 г., а тази година почти достигна 8%. Това също можеше и може да се случи в България. Трябва обаче да тръгне приватизацията, а тя спря. Продават се някакви обособени части, но нищо особено.

 

Какво според вас се случи с продажбата на "БДЖ - Пътнически превози" и не се случи?

Аз май се оказах пророк по тази тема. Още когато публикуваха предквалификационните критерии, ми стана ясно, че те са изключително високи за типа инвеститор, който би дошъл в България. Ние не сме Полша, за да очакваме големите стратегически инвеститори, за който и да е актив. Особено за такъв малък актив с големи заеми. По скоро трябва да търсим регионални инвеститори - австрийски, турски, унгарски, румънски, руски и дори по-малки китайски компании. Просто предквалификационните изисквания бяха прекалено високи. Това е.

Също така бяха прекалено високи изискванията за запазването на работни места, заплати и т.н. На профсъюзите трябва да им стане ясно, че не случайно БДЖ е на загуба. Болезнено е, но няма как да няма съкращение на хора. Всъщност има как, но сметката ще я платят всички данъкоплатци.

 

Очаквате ли да намалят критериите за следващия търг?

Дано. Би било позитивно ако стане. Има шанс да стане. В самия процес участваха трима потенциални стратегически инвеститори. И чешката, и испанската, и дори румънската компания, са добри инвеститори. Но първоначално имаше някакви нереалистични очаквания, че ще дойде например немската "Дойче Бан".

 

Като цяло какви са икономическите ви очаквания за тази година? Може ли ръстът на БВП да достигне 1.3%, както смята правителството?

По принцип прогнозите са от 0.5% до 2% ръст. По-консервативните институции като МВФ дават по-ниски прогнози. Някои банки дават по-високи. Според мен е реалистично да има над 1% ръст, и даже е реалистично да стигне 2%. За тази цел обаче трябва да се отпуши приватизацията, концесионирането и да се извърши пенсионната реформа. Много е важно това за предприемачите, защото на тях им е пределно ясно, че ако пенсионната реформа не бъде осъществена в България и ако пазара на труда не бъде либерализиран, тоест по-лесно да можеш да уволняваш и по-лесно да назначаваш, е по-добре да отидат в съседна Сърбия, например. Тя не е част от ЕС и няма спад на инвеститорите през последните години, за разлика от България. Няма да има моментално някакъв бърз ефект, но ще бъде ясен сигнал. Трябва да се каже, че това е реформата. Така е разписана през следващите десет години и ще се върви по нея стъпка по стъпка.

 

Обяснете какво се случва с тези договори за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ-овете "Марица Изток 1" и "Марица Изток 3"?

Тези договори, които бяха подписани по времето на правителството на Иван Костов, са неизгодни за България и като цени, и като срок. През 2001 г. наистина не беше определена цената, но беше определена формулата, по която ще се изчислява цената. Тогава беше определен и 15-годишен срок, и то от деня, в който започне да произвежда съответната централа. Определиха минималната възвръщаемост - двуцифрено число. Това е гарантирана възвръщаемост върху собствения капитал на инвеститорите. Договорите бяха подписани така, че макар инвеститорите да закъсняха с години, накрая пак държавата беше виновна. И двата договора бяха подписани по-малко от седмица преди изборите през 2001 г., при положение, че беше ясно, че НДСВ ще спечели изборите.

 

В каква степен това повлия на увеличението на цената от 1 юли?

Трябва да призная, че това наистина не е основната причина за увеличението на тока. Не мога да сметна точно микса, но при всички случаи влиянието им не е незначително. Няма информация, за да може да се отговори точно. Но има значение и още 15 години ще има значение. Освен това цената може да се вдига още. Сега Националната електрическа компания (НЕК) е длъжна да купува така наречените зелени сертификати и да ги предоставя на двата ТЕЦ-а. Те в момента са много евтини - паднаха под 10 долара. Но може да станат 30 долара, както бяха преди години. Това означава, че е подписан един празен чек, с който всяка година ще плащаме сметката.

 

Правителството сега ще проверява тези договори. Може ли да се направи нещо в полза на държавата? Могат ли да се променят?

Единственото, което може да се направи, е да се говори с инвеститорите и да бъдат помолени да предоговорят договорите в техен ущърб. Друго нищо не може да се направи. Юристите на Enel и AES са били много по-добри от тези на Костов и вероятно са железни от тяхна гледна точка.

 

Някой би ли се съгласил на подобен компромис?

Може и да се съгласят. Големите и сериозни инвеститори може и да се съгласят, ако се отиде при тях с аргументи. Аз съм виждал в практиката си да се предоговарят договори в ущърб на някой. Не казвам, че е лесно, но не мисля, че е невъзможно. Разбира се, без тяхно съгласие не може да стане.

 

Не трябва ли да им се предложи нещо насреща?

Не е задължително. Може да им се заяви просто, че ако не се съгласят, ще се обяви публично на света, че са дошли и трупат огромни печалби, само защото са се договорили с някой преди 15 години за много големи печалби. Така че това не е кауза пердута.

 

Можете ли да кажете каква е цената, на която се изкупува токът от там?

Има формула. Никой не знае каква е точно цената, защото тя се формира всяка година в зависимост от формулата, която е заложена, от цената на въглищата, по която се купуват от ТЕЦ-а, плюс зелените сертификати. Всяка година регулаторът определя цената на въглищата и всяка година се вижда цената на зелените сертификати.

 

Как смятате -по-добре ли е цената на тока да се вдига по-често, а не както сега – два пъти годишно?

На последното заседание на ДКЕВР, когато определи цените на топлофикациите за следващия релативен период, се вижда ясно, че когато има сериозен инвеститор, не е задължително цените да се качват. Понякога дори падат. При "ЕВН България Топлофикация" в Пловдив цената падна с 20.6%. В Бургас падна с 14%, а във Варна - с 8.6%. А при "Топлофикация София" цените се вдигнаха. Защото EVN и Dalkia инвестират в повишаване на ефективността на производството на топлоенергия. И не е само заради когенерациите. Dalkia все още няма когенерация.

За да направиш когенерация, трябва да знаеш как да я направиш. На второ място трябва да имаш пари. "Топлофикация София" е пред фалит вече 10 години. И не е фалирала защото ту БЕХ, ту "Булгаргаз" отписват задълженията или ги разсрочват.

 

Но там е един порочен кръг. Те не инвестират, защото хората не плащат, а хората не плащат, защото няма инвестиции и парното е прекалено скъпо? Какво е решението?

Има нещо вярно, че хората не си плащат парното, но има причина да не го плащат. Те и да си плащат, пак не могат да я управляват като хората. Управлението е лошо. И не говоря за лоши директори. По принцип там са сбъркани стимулите. Стимулът на държавния служител е да слуша тези, които са го назначили, защото те могат да го сменят. Ако ги слуша, няма да го сменят. Затова съм против всякаква държавна собственост в производство на стоки и услуги. Държавата трябва да се занимава с неща, които частният сектор не може да прави. Трябва да регулира частния сектор особено там, където има монопол и квазимонопол. Както е с ток, вода, парно.

 

Как ще се отрази увеличението на тока върху крайните цени на стоките и услугите?

Голямата част от увеличението отива в НЕК, за да се компенсира зелената енергия и тези два договора. И всички си мислят, че като се увеличи с 13%, EVN и ЧЕЗ ще вземат с 13% повече. Въобще не е така. Някъде около 1-2% се пада за тях. Тук проблемът е чисто популистки. Защото шест поредни години почти не се увеличаваше цената на тока. Много ясно, че като има инфлация, поне заради нея трябва да увеличават цените. Ако бяха качвали 6 години с по 2% никой нямаше да негодува. Сега вдигнаха с 13% и догодина пак трябва да го качват.

 

През последните два месеца се отчита дефлация. Това как се отразява на икономиката?

Тази дефлация е традиционна през летните месеци. Освен ако няма много висока инфлация по света. През лятото има сериозно поевтиняване на стоките, които са в кошницата, с която се изчислява инфлацията. И на някои от услугите. Традиционно плодове, зеленчуци, хляб, сирене, кашкавал през летните месеци спадат. Също и някои от услугите падат - отстъпки в хотелите например. Дължи се на сезонни фактори.

 

Според вас емитирането на глобалните облигации беше ли успешно?

Това е добро постижение на Mинистерство на финансите. Даже в момента на вторичния пазар тези облигации се търгуват под 4% доходност.

 

Какъв ефект ще има това върху банковите лихви в България?

Няма да има веднага ефект, но вече се създаде така нареченият бенчмарк. Оттук нататък, когато някой търси да се финансира, ще се използва постигнатата лихва при изчисляването на рискова премия за страната. И понеже вече е по-ниска, когато някоя българска банка потърси финансиране в чужбина, би трябвало това финансиране да бъде осигурено при по-ниски лихви. Понеже рисковата премия е по-ниска, това ще доведе до рефинансиране на българските банки на по-ниски нива. Това пък от своя страна би трябвало да накара банките да отпускат кредити на по-ниски нива.

Но това не става веднага. Освен това зависи от икономическата активност в България. Проблемът в момента е в риска, който носи потенциалният кредитополучател. България до момента има свръх ликвидност в банковата система. Само че повечето хора, които искат пари, имат по-нисък личен кредитен рейтинг, било като физически лица или компании. Например имат много заеми или прекален малко обороти и печалби.

 

Трябва ли Гърция да въведе плосък данък? И ще я спаси ли това?

Със сигурност ще се спаси, ако го въведе. В Гърция криенето на данъци е национален спорт. Това си има основание. И на мен да искат да ми вземат 70% от парите, които изкарвам, и аз ще крия данъци. Ако се въведе плосък данък и високи глоби за укрити данъци, ще има бум при събираемостта.

Вижда се как всяка година разходите на Гърция растат. Трябва да се намалят данъците и да се увеличат много глобите. Защото има хора, които и при 5% няма да плащат.

 

Но вдигането на данъците не е ли европейско изискване? Именно тези мерки бяха част от условията да се дадат пари на Гърция.

Те са европейски, защото никой не убеждава Европейската комисия каква е алтернативата. Защото финансовият министър на Гърция не е отишъл с един анализ на базата на резултатите в България, Естония, Румъния, Латвия, Русия и др. Да си бяха направили труда и да кажат, че искат да направят това, което направихме ние.