България става по-конкурентна всяка година

Г-н Каролев, какво означава конкурентоспособността от гледна точка на компанията и икономическата система на една страна като цяло?

Световният Икономически Форум определя конкурентоспособността на една страна като „набор от институции, политики и фактори, които определят производителността“. На свой ред, производителността определя нивото на просперитет, което се постига в една икономика. И въпреки че щастието невинаги се купува с пари, проучванията в тази насока са установили с относителна сигурност, че хората в по-богатите държави е по-вероятно да бъдат щастливи от тези в по-бедните. Има и изключения от общата тенденция, например в Непал са по-щастливи, отколкото са богати, докато България е едно от негативните изключения в световната карта – проучванията показват, че ние сме много по-нещастни, отколкото би трябвало да бъдем спрямо благосъстоянието си.

От гледна точка на една компания конкурентоспособността означава леснотата, с която фирмата пласира продукцията си на местни и/или международни пазари на цени, осигуряваща приемлива доходност и възвращаемост на инвестирания капитал, време и усилия. 

Какви са измерителите за конкурентоспособност?

Производителността на една държава на макро ниво се измерва чрез показател измерващ монетарната стойност на произведените стоки и услуги за една година разделена на броя работни часове . Същата методика се използува и на ниво фирма като се взема пред вид и цената на труда.

Конкурентоспособност се измерва чрез различни индекси, които съпоставят спрямо единни измерители отделните държави. Може би най-авторитетният индекс е този на Световния Икономически Форум, който всеки може да види чрез сайта на форума http://www.weforum.org/

Какви са основните фактори, които я определят?

Конкурентоспособността е комплексна категория която се определя от много фактори – политически, институционални, правни, макро и микро икономически, технологични. Много е важна и инфраструктурата, здравната и образователна системи, пазарната ефективност, развитието на финансовата система, иновациите и предприемаческа и бизнес културата, както и желанието и усърдието с което хората в една държава работят.

Индексът на Световния Икономически Форум изследва над 100 фактора влияещи на конкурентоспособността от 12 групи:

• Институционални фактори
• Инфраструктура
• Макроикономическа среда
• Здравеопазване и начално образование
• Висше образование и професионална квалификация
• Ефективност на пазарите за стоки и услуги
• Ефективност на пазара на труда
• Развитие на финансовите пазари
• Технологична готовност
• Размер на местния и външния пазари
• Степен на развитие на бизнес процесите
• Иновации

Къде се намира България и българския бизнес в сравнение със страните от региона, ЕС и в глобален план?

Според индекса за конкурентоспособност на Световния Икономически Форум за 2014 година, България се намира на 54-то място от 147 страни, като от балканските държави единствено Турция е пред нас. След нас са и Румъния, Гърция, Унгария. При това от 2005 година когато за първи път е публикуван индекса позицията на България се подобрява всяка година. Сред непосредствените ни регионални конкуренти България е на едно умерено добро място, но този факт на трябва да ни успокоява защото преднината ни не е голяма, а изоставането от водещите страни в света е много голямо.

Особено тревожно е положението по показателя “Институционални фактори” където България е на 126то място, а по един от факторите определящи този показател – “независимост на съдебната система” сме на 126то място, далеч зад всички европейски страни и зад много африкански и латино-американски държави.  Доста по назад от общия ни индекс сме и по показателите “инфраструктура” (74то място в света),  “иновации” (105то) , “висше образование и професионална квалификация” (63то), “ефективност на пазара на труда” (67мо), “развитие на финансовите пазари” (60то).  В тези области трябва да се фокусираме за да подобрим конкурентоспособността си в регионален и световен план.

Макар и по индиректно, позицията на България в индекса на световната банка за леснота на правене на бизнес (http://www.doingbusiness.org/rankings ) също показва някои области в които сме зле и това влияе на конкурентоспособността на България. Докато в индекса сме на 38 място, то по показателя “получаване на строителни разрешения” сме на 101, по показателя “изпълнение на договори” сме на 75то, а по показателя “процедури по несъстоятелност” сме на 48мо.

Кои са основните предизвикателства пред българския бизнес?

Индексът на Световния Икономически Форум е много подробен и той разкрива ясно по кои фактори ние сме добре и дори много добре и по кои изоставаме драстично и имаме критични проблеми. Последните съвпадат и с това, което бизнесът казва на държавата при съответните проучвания. България се справя сравнително добре в областта на макроикономическата стабилност (нисък държавен дълг, ниска опасност от инфлация, т.н.), началното образование и търговията – външна и вътрешна. Дори може да се каже, че по отношение на макроикономическа стабилност сме значително по-добре от средното за развиващите се икономики. Търпим сериозно изоставане, обаче, в ефективността на институциите (особено съдебната и право-охранителната), иновациите, бизнес културата, развитието на финансовия сектор и като цяло неефективните и прекалени регулации на различните пазари.

Кои са ключовите конкурентни предимства, които могат родните компании да използват и до каква степен успяват в това?

Родните компании могат да се развиват в една относително стабилна макроикономически страна. Тоест, няма нужда да ги е страх, че от утре централната банка ще развърже печатницата на пари и ще създаде някакъв паричен хаос, че държавата ще изпадне в неплатежоспособност и т.н. Могат също да разчитат на млади хора с относително широка обща култура и познания за света, спрямо връстниците си от държави със сходно икономическо развитие. 

Например, IT компаниите в БГ разчитат именно на това – взимат едни млади българи с добра обща култура, които обичат технологиите и се справят с чужди езици (тоест, добро начално и основно образование) и им дават специфични знания, които университетите не са успели да им дадат (тоест, недобро висше образование). 

Би трябвало и повече местни компании и да се специализират в индустрии и сектори в които имаме и природни сравнителни преимущества (туризъм, селско стопанство и преработка на земеделска и животновъдна продукция, транспорт и логистика, добив на руди и други природни ресурси и тяхната преработка, дърводобив и преработка на дървесина и др.)

Кои са най-конкурентоспособните сектори и къде са най-съществените проблеми?

Измерването на конкурентоспособност по сектори е много трудно начинание в икономиката и тук трябва да сме особено предпазливи, ако искаме да говорим истината и да сме прецизни. Ако вземем един от методите – този на сравнителните предимства, измерван чрез индекса на Баласа – сравнителната ни конкурентоспособност към света се разкрива предимно в първичния сектор (износ на земеделска продукция, износ на неблагородни метали), леката промишленост (износ на хранителни продукти), преработващата промишленост (износ на минерални продукти) и определени индустриални сектори като производството и износа на автомобилни части. В същото време има стотици фирми от други сектори, които изнасят стоки и услуги по цял свят без да са от гореописаните от мен. Например, софтуерната индустрия.

Най-съществените проблеми са в държавните фирми в енергетиката, водоснабдяването и някои общински публични услуги – топлофикация, транспорт. Както и в някои приватизирани от местни инвеститори бивши държавни фирми, които нямат необходимите финансови,  технологични и пазарни ресурси знания и умения за да могат да се конкурират успешно и дългосрочно.

Каква е ролята на държавата, а на ЕС?  Кои политики са успешни, кои се провалят?

Ролята на държавата зависи от философията на анализиращия. Като десен човек с либертариански убеждения, аз се опирам на доказаната през хилядолетия формула за успех, която философът Джон Лок (считан за един от интелектуалните бащи на американската конституция) е обобщил още през 16 век  с три думи: „живот, свобода, собственост“. Тоест, ролята на държавата трябва да се фокусира в това да опазва живота, свободата и собствеността на нейните граждани. Във всичко останало, гражданите се справят по-добре от държавната власт и последната е препоръчително да не се меси много. Примери от България за успешни и провалени политики много и те подкрепят горния принцип. Например, държавата не се месеше в развитието на българския интернет сектор и днес българите ползват един от най-бързите интернети в света. Същото важи и за ICT сектора като цяло, където предприемачите молят държавната власт просто да не им пречи, като не искат никаква помощ (извън либерализацията на емиграционния режим и ефективно прилагане на европейските практики за т.н. синя карта).

В същото време България е член на ЕС и има достъп до сериозни ресурси от европейски грантове, заемни средства и техническа помощ, както по т.н. оперативни програми, така и чрез ЕЦБ и Европейския Инвестиционен Фонд, наскоро стартирания “план Юнкер” и други програми на ЕС като програмата за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020. Разбира се, че държавата трябва да направи всички възможно да се използуват максимален размер грантове и по най-ефективния и бърз начин.

Още по темата четете в Специалното приложение "Иновации и Конкурентоспособност" в бр. 48 на сп. "Икономика" - на пазара през април