Български робот за ин витро оплождане търси инвеститори

Проф. Костадинов, знае се, че шансът на българската икономика е да произвежда повече продукти с висока добавена стойност за външните пазари. Но каква е ролята на учените в създаването на такива продукти?

Ролята на учените е да създават нови знания и технологии, но когато те са в тези направления, в които българската индустрия има завоювани пазари и има водеща роля, тогава въздействието им върху благосъстоянието на обществото е по-голямо. С други думи, науката може да бъде по-отговорна към обществото. Учените е необходимо да са информирани за предизвикателствата – научни и технологични, пред които се изправя индустрията и обществото.

Създател сте на робот за ин витро оплождане. Каква е неговата съдба?

Роботът „Микрона“ беше награден със златен медал от Есенния технически панаир в Пловдив през септември 2014 г. и оттогава се експериментира в Центъра за репродуктивна медицина „РепроБиоМед“ – София за извършване в реални условия на автоматизирано цитоплазмено инжектиране на сперматозоиди в яйцеклетки. Предстои и преминаването му като една система през различни стандартизиращи процедури. Роботът „Микрона“ е поканен за участие в седмото издание на големия здравен технологичен форум Healthtech Summit в Лозана, Швейцария, на 21-22 юни 2016 г., където инвеститори от цял свят намират най-интересните идеи за инвестиции. Вярваме, че роботът „Микрона“ ще бъде една от тях.

Кои ваши разработки вече намират приложение?

Роботът „Хидромел“ се използва за калибриране на микро електромеханични сензори за тегло като вторичен еталон за микро- и нанопремествания.

Друго от изобретенията ми „Задвижване за биореактор“ е купено от голяма българска фирма за повишаване ефективността на биотехнологичен процес.

В каква позиция са днес българската наука и българските учени - престижно ли е да се занимаваш с наука, как се ползва талантът на българските учени?

Българските учени се ползват с респект от обществото, но той е повече защото не се познава тяхната роля и въздействие върху науката, икономиката и обществото, отколкото това се отнася до техния принос за благосъстоянието на обществото.

Не е престижно да се занимаваш с наука не само защото секторът е недофинансиран, но и защото конкуренцията е много голяма особено на европейско ниво.  Отражение на ниския престиж е проблема за осигуряване на възпроизводството на научния персонал. Все по-малък е броят на младите учени.

Какво е вашето обяснение - защо е толкова слаба връзката между науката и бизнеса в България днес?

Обяснението е просто – никой от двете страни не прави стъпка напред към другия. Учените се интересуват само от самомотивирани научни изследвания. Затова и националното финансиране засега е ориентирано към тях. Досега приоритетите на тези конкурси никога не са били съобразявани с нуждите на обществото и това е първото условие за сближаване или в случая за отдалечаване на двете страни. Първият терен, на който могат да се срещнат двете страни е съвместният проект - при формулиране на проектната идея, цел и очаквани резултати за договорирано или съвместно изследване, или пък за разработване на иновационен проект.

Кои са големите губещи от това слабо взаимодействие?

Големите губещи са трите страни. Науката, от една страна, не познава реалните предизвикателства, пред които се изправя обществото като цяло. От друга страна, среща много големи трудности за реализиране на получените научни резултати от самомотивираните научни изследвания. Губеща страна е и бизнесът, който не използва наличния изследователски ресурс за решаване на предизвикателствата, които среща в производството, реализацията и новите технологии. Най-губеща е третата страна - обществото, което заделя публичен ресурс, който се оказва с много ниска ефективност за благосъстоянието, сигурността и бъдещето на самото общество.

Какво трябва да се направи, за да може националното и европейското финансиране за научни изследвания и иновации ефективно да се използва,  не парите просто да се "усвояват"?

Националното финансиране за научните изследвания ще стане ефективно, когато приоритетите за финансиране на научните изследвания се определят съвместно с бизнеса, местните и националните власти в зависимост от нерешените технологични и научни предизвикателства и проблеми, стоящи пред икономиката и обществото. 

Европейското финансиране за научни изследвания и иновации се осъществява чрез Рамковата програма „Хоризонт 2020“, която обединява до този момент съществуващите рамкови програми за научни изследвания - Седма рамкова програма (7РП) и за иновации - Програма за конкурентоспособност и иновации - CIP. Беше отчетено в 7РП, че бяха получени много добри научни резултати, но много малко иновации и недостатъчен растеж на европейската икономика. Ето защо, когато се разглежда цялата верига за създаване на стойност, ефективността на финансирането е по-голяма.

Носител сте на наградата "Питагор" за 2011 г. , а през 2015 г. бухте отличен като Изобретател на годината. Какво означава за вас тези отличия?

Наградата „Питагор” е признание за моята роля в областта на областта на мехатрониката и роботиката. Тя беше полученя след успешното изпълнение на един голям изследователски проект -„Хидромел“,  по Шеста рамкова програма в областта на роботизираните микро- и нанотехнологии. Той е на стойност 13,5 млн. евро и е осъществен с 23 европейски партньори. Финансирането на моя екип беше на стойност 484 000 евро. В резултат на изпълнението, освен научните статии, създадохме 8 патента и едната от двете стартиращи фирми, основани по този международен проект. След получаването на патентите през 2014 и 2015 г. бях награден и като изобретател на 2015 г., но това беше благодарение на създаденото в този проект.

Имате ли индикации, че българският бизнес започва да гледа на българските учени като на свой най-естествен партньор в постигането на по-високите цели?

Има индикации за това. Един индикатор за това са трите срещи, които проведохме тази година във водещите сектори на българската икономика като ИКТ и фармацията за съвместно определяне на приоритетите за бъдещите конкурси на Фонда за научни изследвания. Освен това бизнесът започна да отделя в последните две статистически години 2013 и 2014 г. два пъти повече пари за изследвания в сравнение с публичните разходи за наука. Така за 2014 г. данните са 0,26% публични разходи за наука и 0,54% от бизнеса. Тази тенденция се появи, когато бизнесът достигна границите на екстензивното си развитие и когато излезе на нови и конкурентоспособни пазари, които поставят нови технологични и научни предизвикателства.

Повече четете в бр. 61 на списание "Икономика" - в основната тема на броя "Знанието е капитал"