Българските вина са на едно ниво с тосканските, но не са достатъчно известни

Миналата година България стана домакин на Световното по вино Concours Mondial de Bruxelles. Какви според вас са ползите за страната ни да домакинства подобен конкурс?

– Мисля, че конкурсът дава една много добра възможност да се промотира българското вино в различни части на света. Сигурен съм, че когато едно вино получи медал, това може да убеди един търговец да го предлага в търговските вериги, както и един потребител да го опита. От друга страна медалите предлагат на производителите възможност да представят вината си извън България и да привлекат вниманието към тях.

Какво е мнението ви за българските вина?

– Българските вина не са толкова известни, колкото би трябвало да бъдат. Минали са през един много труден период на налагане, за да имат различен имидж и съвсем доскоро те не бяха позиционирани на международния пазар като премиум вина. Потребителите бяха на мнение, че в България се произвеждат много различни видове евтини вина, добри, но не най-висок клас. Например, преди 10 години си спомням в Белгия България продаваше 20 млн. бутилки на цена от 2 евро. Така че потребителите имаха грешна представа за вашите вина и е трудно да се промени мнението им. Но сега като погледнем резултатите на конкурса, нивото е много високо.

Кои сортове българско вино се приемат най-добре навън?

– Големият проблем е, че потребителите като цяло имат малко познания за типичните сортове на държавите. Те знаят Каберне Совиньон, Мерло, Шардоне, Сира. Вие имате много интересни местни сортове. Трябва да се вземе предвид, че ако трябва да продаваш българско вино извън България, по-добре на етикета да се напише Каберне Совиньон, но съм сигурен, че това няма да е най-хубавото българско вино, което можете да произведете. Може би по-добре да се продава международно познат сорт, или ако се предлага местен сорт, на етикета да се напише първо познатият международен сорт, например „Шардоне“, а след него – местния, например, „Димят“ и „Мускат“ или международния „Каберне Совиньон“ и местния - „Мавруд“. Може би е добра идея да се прави съпоставка между българските и международните сортове при предлагането им на международните пазари.

Тази година сред най-награждаваните типично български сортове от Concours Mondial de Bruxelles са „Мавруд“ и „Рубин“. Имате медали и за българския сорт „Димят“, „Мелник 55“. Преобладават медалите за международно известни сортове, произведени тук. 

Къде според Вас се намира България на световната карта по производство на вино?

– Трудно е да се отговори, но смятам, че България е в групата на новите европейски вина, където са Унгария, Румъния, Словения, Хърватска. Мисля, че е трудно да се изрази стила на вашето вино, защото голяма част от потребителите по света не знаят къде се намира България, а вие всъщност сте на едно ниво с вината от Тоскана. България ще трябва да извърви много дълъг път, докато накара потребителите да разберат, че има качествени вина. През последните пет години в Европа могат да се намерят български вина с добро качество в ресторантите и супермаркетите. Говоря не само за вина с най-ниска цена.

Според Доклад на OIV (Международната организация по лозята и виното) за 2016 г., консумацията на вино в България, вкл. на пенливи вина, е приблизително на едни и същи нива от 2012 г. до 2016 г. При вашите съседи Румъния и Гърция консумацията на вино спада за същия период, макар те да произвеждат повече вино от България.

Според данни на Националния статистически институт за 2011 – 2015 г. основните количества вино в България се изнасят в Полша и в Австралия. През 2015 г. засетите с лозя площи в България са били близо 60 хил. хектара, а 204 предприятия са произвеждали напитката. През 12-те месеца са произведени 136.6 млн. л вино, като в сектора са били заети общо 3500 души. 

По какво се познава хубавото вино?

– Лесно е за мен да го позная. Когато журито дава някакви медали на конкурса, аз винаги искам да проверя дали тези медали са заслужени. Според мен всички български вина, които бяха наградени тази година на конкурса в Чили са перфектни, но най-доброто вино за мен е свежо, плодово, чисто и ти дава някакво изживяване. Ти веднага може да го усетиш, защото то говори с теб. Така е и при картините. Всяка една се отличава от другите и носи различно послание.

Какви са перспективите пред винения туризъм в България?

– Пред българския винен туризъм има много перспективи, но е важно производителите да работят в тази посока. Потребителят прави връзка между виното и държавата, с нейната история, архитектура, природа и т.н. Досега вие почти нямахте такъв туризъм, но е много важно да се развие, не само заради туризма, а и заради изграждане на имиджа на българското вино. На туризма му трябва вино, защото е част от културата на една страна. Много хора искат да отидат в Бордо, за да опитат бордо и туристическата индустрия прави добри пари от това.

Туристите могат да посетят дадена държава, за да видят определени културни или исторически забележителности, но те заедно с това могат да открият, че тази държава има и добро вино. Разликата е в имиджа на различните вина и в историята на държавата. Когато например един потребител купува една бутилка Шато Марго, той си мечтае, купува пътуване. Ако си купува българско вино, трябва да му продадете мечта, може би историята на българското вино, или на страната и това е маркетинг.

Разкажете ни за последните модни тенденции при дегустацията на вино?

– Розетата са много модерни. Те са добър начин да се рекламира виното и да се използва и като коктейл. Първо се слага лед в чашата и след това се слага розе. Може да се добави и някакъв сок, например портокалов. Това напоследък е много модерно. Виненият сектор по принцип е много традиционен. В момента тенденциите са да се пие вино с по-малко съдържание на алкохол, да се консумира с по-малко храна, да е по-свежо и по-плодово. Определено има разлика във вината от Средиземноморския и Атлантическия регион. Най-голямото предизвикателство в момента би било да се произведе вино, което е по-плодово, но с по-малко съдържание на алкохол.