Беглецът от България, който покори Холивуд
Името му стои зад някои от най-известните анимации в света, сред които „Търсенето на Немо“, „Уол-и“, „Колите“ и „Феноменалните“
След повече от 30 години работа в най-големите филмови студия в Холивуд Антони Христов решава да се завърне в България, за да постигне нещо повече в живота си. Но какво би било по-ценно от 18-годишна кариера като художествен директор в Pixar?
На 19 години Антони решава да избяга отвъд океана, но не за да се превърне в знаменитост, а от чисто хулиганство. „За мен беше едно голямо предизвикателство – да докажа на себе си, че мога да го направя. Не съм го планувал, просто го направих“, разказва той в специално интервю за Economic.bg
Спомняйки си за онези години, той разказва за някои от премеждията си напът за Калифорния. След границата с Югославия съдбата го праща първо в затвор, а после и в бежански център в Белград, преди най-накрая да стигне до Австрия. Там си купува еднопосочен билет до САЩ и не поглежда назад.
В слънчевия щат Калифорния първоначално той работи в различни заведения, но желанието му е да направи нещо значимо и по възможност свързано с рисуване и анимация.
Пътят към една мечта
Казват, че мечтите в Холивуд се сбъдват и явно тези на Антони не правят изключение. През 1988 г. той започва работа като аниматор в Walt Disney. След това кариерата му го отвежда до големите анимационни студия на Universal Studios Hollywood, Warner Brothers Entertainment и 20th Century Studios – докато не открива своето място в Pixar, където прекарва 18 години като художествен директор. Името му стои зад някои от най-известните анимации в света, сред които „Търсенето на Немо“, „Уол-и“, „Колите“ и „Феноменалните“.
Въпреки тези постижения Христов никога не се е смятал за успял или че е направил нещо повече от останалите хора, които са работили в компанията. Говорейки за студиото, спечелило 26 награди на Академията, 7 Златни глобуса и 3 Грами, той си спомня, че когато е постъпил на работа там, то е представлявало просто една филмова компания с около 200 човека персонал.
Просто ми се случи – не е нещо, към което съм се стремял.“
Почти всичко в живота на Христов се случва без да е предварително планирано, споделя самият той. Огромният успех на Pixar също изглежда по-скоро неочакван, отколкото целенасочено преследван.
„Интересното е, че бяхме толкова нови на пазара, че ми се налагаше да спелувам името ни, когато разговарям с някого. Впоследствие обаче, когато придобихме популярност, се зароди една мания у хората да работят при нас на всяка цена. Беше и странно, и вълнуващо – до този момент наистина не осъзнавахме какво сме изградили“, разказва Христов.
Придобивайки тази сила на пазара, Pixar е закупена през 2006 г. от Стив Джобс, а Антони споделя, че работата с човек като него е много вълнуваща. Макар че рядко е присъствал или вземал участие в творческите процеси, основателят на Apple винаги е бил част от екипа и е намирал начин да прекарва време с тях. Според бившия художествен директор на Pixar Джобс просто бързо е осъзнал, че с такива професионалисти не е необходимо да се меси във вземането на решения. Затова им е дал пълна свобода.
Обратно в България
Въпреки постиженията Антони Христов решава да се завърне в родината, за да остави диря след себе си и да направи нещо значимо за хората. Той е категоричен, че Холивуд не му липсва и тук е изключително щастлив.
Според него в България е по-трудно да се успее и именно това прави един успех много по-значим.
Много по-ценно е да успееш в една по-бедна държава и да създадеш и развиеш нещо тук, отколкото някъде другаде. В страна с лоша инфраструктура и липса на кадри звучи невъзможно да постигнеш нещо, но направиш ли го, е много по-стойностно“, категорично заявява Христов.
Връщайки се в България, той създава своята творческа ARC Academy заедно с Милин Джалалиев. Тя се занимава с обучението и създаването на дигитални артисти, които да останат да работят и да развиват индустрията тук. В академията се преподават знания и умения в сферата на гейм творчеството, анимацията и филмите. Сред основните цели на двамата партньори е и изграждането на връзка между бизнеса и студените.
Антони Христов споделя, че е намерил призванието си и онова, което го прави щастлив – „преподаването и това да помагам на младежите да бъдат художествени директори на собствените си съдби“.