България има големи възможности в гейм индустрията, но липсват кадри

– Г-н Христов, след над 30 години в САЩ се връщате в България, за да основете ARC Academy. Разкажете повече за идеята и целта й?  

– През 2017 г. бях част от екипа, който основа IDEA Academy в Рим, чиято мисия е сходна с тази на ARC Academy. Помислих си, че това би проработило и в България, след като у нас има толкова млади и талантливи деца, на които просто им трябва „побутване“. След като се завърнах от САЩ, се чувствах много ентусиазиран и знаех, че искам да предам опита, който съм придобил там. Създавайки академията заедно с Милин Джалалиев, поставихме началото на първата по рода си институция, която може да даде знания на студентите за гейм индустрията, анимацията, киното, както и за всички онези процеси, които стоят зад големите филми на Холивуд.

Името, което избрахме има двойно значение и е много ценно за мен. Първото е, че ние сме „арката между бизнеса и студентите“. Стремим се да създадем връзка между двата свята и да направим професионалната реализация на завършилите академията по-лесна. Второто значение е скрито в абревиатурата ARC – Aspiration (стремеж), Responsibility (отговорност), Creativity (креативност). Целта на ARC Academy е да помага на студентите да постигнат професионално и лично удовлетворение от своите постижения. Отговорността е най-важната за мен и екипа. Това е така, защото единственото, което имат децата, е тяхното време. Ние не може да им го отнемаме, като им предоставяме непотребна информация, която никога няма им е от полза. 

– Как се отрази пандемията на плановете ви за развитие?

– За много сектори тя беше катастрофална. Хубвото при нас е, че имахме варианти и просто преминахме към онлайн обучение, което позволи на студентите да не прекъсват курсовете си. Един от позитивите на тази ситуация е, че ни показа, че този метод е възможен. Човечеството имаше технологията, но просто не беше готово за нея.

А плановете ни са големи и остават непроменени въпреки COVID. Стремим се към усъвършенстване на курсовете, а затова ни помагат и студентите, от които получаваме постоянна обратна връзка. За нас е много важно да има диалог и да не ни възприемат като учители и професори, а като равни. Чрез тях разбираме на кое да наблегнем и кое би им било интересно. Ние сме много гъвкави и веднага правим една реорганизация, за да удовлетворим желанията им. Именно заради това плановете ни са за разширяване на курсовия материал.

– За кого е подходяща академията и какъв спектър от умения могат да развият вашите студенти ?

– По принцип ние ги обучаваме за процеса на разработка за видеоигрите (Game Development). За изграждането на една игра са необходими кадри с различни умения. Нужни са хора с креативно писане, продуценти, мениджъри, дизайнери, арт специалисти и редица други. Ако някой иска да работи в гейм средите, има толкова широк спектър от професии, в които да се преоткрие.

В обучението ние наблягаме на креативната част, защото в България вече има доста добри училища, които предлагат страхотни програмни знания като SoftUni и Академията Телерик. Ето така решихме да се появим на пазара – в тази ниша, която не беше разработена, а именно креативната част на гейм индустрията. 

– Какви са актуалните тенденции в развитието на дигиталните творчески индустрии? И в този ред на мисли кои са професиите, които тепърва ще се развиват бурно?

– Всъщност Game Development индустрията в момента е 4 пъти по-голяма от филмовата и музикалната взети заедно. Представете си за какви мащаби става въпрос. За нейното развитие повлия и COVID кризата, която стопи приходите на Холивуд, но пък изстреля в орбита игрите. Тенденциите са това да остане така. Гейм общността продължава да се развива с невиждани темпове и това е само началото.

От друга страна, тенденцията в професиите е много динамична и променлива. Ние се стремим да реагираме максимално бързо на тези изменения. Ако една тенденция се развива повече от друга в даден етап, ние се преориентираме и даваме на студентите това, от което имат нужда. Самите ние – преподавателите, сме били в този свят и лесно може да усетим накъде духа вятърът. Никой не знае кои ще са професиите на бъдещето, но е важно да се научим как да се приспособим към тях. Точно заради това академията не е акредитирана – за да може да запази тази гъвкавост да променя програмата си въз основа на тенденциите.

– Как оценявате творческия потенциал на дигиталните артисти в България?

– На много високо ниво. У нас има страшно талантливи деца, които са невероятни в това, което правят, но практиката им липсва. Всеки ден в академията обсъждаме с колегите към кое да наблегнем, за да бъдем максимално полезни. Хубавото е, че постоянно се наблюдава онзи „Ахааа“ ефект, който може да видиш в очите на децата, когато научат нещо ново – това е уникално чувство. Тогава наистина разбираш, че си си свършил работата. Талантът си е талант, но трябва да има един катализатор, който да те побутне и да те насочи в правилната посока.

ARC Academy учи децата сами да бъдат художествени директори на живота си. Някои учители вредят, като убиват креативността. Аз се стремя да не съм един от тях, както и всички други в ARC. Затова тук изграждаме усещането у децата, че те трябва да носят отговорност и да слушат и себе си, когато вземат решения. Ние просто ги учим на практиките и кое би работило в техните „сценарии“, но не искаме да променяме посоката на идеите и мирогледа им, защото той сам по себе си е уникален и именно това би им донесло успеха. Ето пример – ако някой ми беше казал преди години, че „Спондж Боб Квадратни гащи” ще направи милиарди, нямаше да му повярвам. Това е така, защото моето съзнание и опит, не са били готови да приемат подобна идея. Затова целта ми е да не се меся в креативността на курсистите. 

– Къде е България на европейската и световна гейминг карта и какви са възможностите за развитие на пазара?

– Бих казал, че се развиваме много добре, но не колкото би трябвало. У нас има значителен брой game dev компании, някои от тях глобални и с офиси тук  –  около 50 на брой общо. Сред глобалните са Gameloft, CA (Creative Assembly/SEGA) Ubisoft, на местно ниво, Snapshot е пример за българска компания, която успя да се наложи, Imperia online, Hemimont games, Zariba във Варна и още няколко значителни студиа. Имаме около 1300 човека, които работят в тази индустрия, но може и повече. Ние в ARC партнираме с повечето от тях. Всъщност секторът има нужда от повече популярност, комуникация и развитие, което беше и причината да стартираме една доста интересна комуникационна платформа наречена gameinsdustry.bg. Това е сайт, в който човек може да научи всичко, което се случва в България в областта на game dev. Отново, това е едно партньорство межу ARC и други големи компании в България, част от общия стремеж да повдигнем нивото и профила на тази индустрия в страната.

Възможностите са много, но това, което спира развитието, е липсата на кадри, които да работят в тези компании. Една от причините, например, Румъния да е напред са повечето млади хора и кадри. Иначе по нищо не би трябвало да им отстъпваме – нито по условия за инвеститорите, нито по креативност.

– Първоначално ARC Academy се насочва към обучения в областта на анимацията, но впоследствие фокусът пада върху гейм индустрията. Каква е причината?

– Ние все още развиваме анимацията, този сектор също е много популярен у нас и се наблюдава сериозен недостиг на кадри. Студия като Studio Zmei, например, имат нужда от професионалисти, за да могат да се развиват и ние не изключваме да помогнем и в тази посока. Просто гейм индустрията е по-мащабна и затова фокусът ни в момента е върху нея. И ако трябва да сме честни, проблемът ни в тези сектори е, че няма достатъчно хора, които наистина да разбират от това. 

Целта на академията е не да научи децата ни да избягат зад граница, а да им покаже, че и тук могат да се развият и да правят това, което обичат. Гордо заявявам, че вече успяхме да върнем и запазим 7-8 деца от чужбина, както и доста, които бяха готови да напуснат България. 

– В кои други ниши страната ни има потенциал да прогресира като пазар?

– Страната ни има възможности да прогресира навсякъде. Например IT секторът у нас вече е доказано добър и продължава да се развива. Трябва да се научим на едно – че зарадаи размера на страната ни е много важно да се фокусираме върху продукти с по-висока добавена стойност. Не сме Китай и не можем да произвеждаме телефони и телевизори, защото нямаме толкова работна ръка, но пък може да се ориентираме продуктово и да постигнем успех.