Бежанците, които плащат през блокчейн
Бежански лагер в Йордания е опитна площадка за плащанията на бъдещето
© ECONOMIC.BG / Ханделсблат/SZ Photo
~ 4 мин.
Сафира Салех не пазарува за себе си и седемчленното си семейство в обикновен супермаркет. За да придружим дотам 41-годишната жена, седмици по-рано трябваше да бъдат изпратени редица имейли и направени телефонни обаждания. Супермаркетът е разположен в бежански лагер "Азрак", на час и половина път с кола от йорданската столица Аман.
Освен журналисти и оторизирани сътрудници на хуманитарни организации никой друг няма право да влезе в лагера от съображения за сигурност. Сред близо 35 000-те бежанци, повечето идващи от Сирия, в крайна сметка има и такива, за които властите не изключват да имат връзка с тероризма. Както и хора, които имат нужда от защита.
Супермаркетът, насред прашното нищо на йорданската пустиня, предлага на хора като Салех, прогонена от бомбите от родния си град Хомс, оазис на нормалност. Магазинът обаче е необикновен по друга причина: Световната програма по прехраната (WFP) на ООН го е оборудвала с технологията блокчейн.
Сред краставиците, брашното и яйцата, преминаващи по лентата възможностите на този "нов интернет" стават видими.
Бежанците в лагера "Азрак", където Световната програма по прехраната за първи път изпробва технологията в мащабен пилотен проект с 10 000 бежанци през май 2017 година, плащат не с пари или чекове, а с поглед.
На касата е монтирано устройство, което сканира ириса (за момента най-надеждната форма на биометрия), и сравнява идентичността на бежанеца с блокчейна, където е отбелязано колко пари има на разположение всеки.
Как точно се случва това?
Мъж крещи нещо за специални оферти по мегафон. Тълпа и блъсканица, разправии и детски викове. Ръце посягат към патладжани и картофи. Салех и 12-годишният й син Зиад по-късно щастливо бутат количката си към касата. Тя е намерила, каквото е искала. Сред продуктите й са пет килограма ориз, които ще й стигнат за 20 дни, пет килограма булгур, колкото за цял месец.
Всеки месец Салех получава от Световната програма по прехраната 140 йордански динара по блокчейн-сметка. Това са приблизително 160 евро - по 20 евро за всеки член на семейството. Жената не иска да похарчи за деня повече от 40 йордански динара, което успява да постигне благодарение на намаленията. Салех и Зиад поставят пакетите с ориз и булгур на лентата. Следват домати, краставици и други зеленчуци.
Мъжът на касата маркира баркодовете с лазер, след което насочва скенер към лицето на Салех. Екран над касата сега показва дясното й око, което мигва веднъж, след това се появява сумата и секунди по-късно - надпис "трансакция завършена". За наблюдателя това е само кратък момент, но на заден план се случват много повече неща.
Вече няма нужда от банка
В централата на Световната програма по прехраната в Аман иранецът Хуман Хадад, който отговаря за финансите на организацията, разказва какви процеси протичат, след като скенерът е идентифицирал ириса на Салех. Хадад и сътрудниците му са направили блокчейн-сметка за всеки бежанец, включен в програмата - около 100 000 души в двата йордански лагера "Азрак" и "Затари". След като блокчейнът получи запитване от супермаркета, системата проверява дали има достатъчна наличност и разрешава или отказва плащането.
Световната програма по прехраната вече няма нужда от банка за отделните сметки и по този начин си спестява 98 % от таксите или към 140 000 долара месечно. Необходим е само един банков превод седмично, за да се прехвърлят общо сумите, запаметени в блокчейна, на собственика на супермаркета.
"Заместихме банките като посредници", разказва Хадад, обръщайки стола си към петно светлина, за да се постопли на последните слънчеви лъчи за деня. Световната програма по прехраната пести не само пари, но и подсигурява финансите си, най-вече даренията и данъците - в региони, обхванати от криза, банките могат да се сринат и тогава парите са загубени.
За бившия инвестиционен банкер Хадад блокчейнът е "революция", тъй като замества могъщи играчи като Google или банките, които гарантират достоверността на съдържанието.
"Представете си блокчейна като Google-документ, по който едновременно могат да работят много хора", обяснява той.
В този формат сътрудниците се доверяват, че Google показва на всекиго един и същи резултат.
Благодарение на блокчейна не е необходимо да се минава през Google като централна база данни.
Според Хадад не трябва да се спира до сметките, тъй като блокчейнът предлага още много други възможности. Ако се включат и други хуманитарни организации, то в тази огромна база данни биха могли да се съхраняват и други процеси и по тях да се работи съвместно. Вместо множество малки парчета данни, чието съдържание е известно само на отделни организации, тогава би имало единен информационен масив и помощта би могла да се оказва по-ефективно и по-бързо.
Световната програма по прехраната иска да разшири използването на технологията до 500 000 бежанци. Целта е иновацията да се изпробва заедно с други неправителствени организации и агенции на ООН и да се разпространи до повече страни.
Салех не знае какво точно се случва на касата, но и не я интересува. В началото се е притеснявала, че скенерът може да повреди очите й, но вече възприема този начин на плащане като "практичен и много удобен", казва жената.
За покупките си тя е платила 44,61 йордански динара - малко повече от планираното, но не твърде много.
Синът й окача две напълнени торби на дръжките на колелото си. Малки момчета с дървени колички предлагат да отнесат останалите й покупки срещу няколко монети до ламаринената барака, където живее семейството. Тя обаче предпочита да спести парите за следващото пазаруване в свръхмодерния супермаркет. Сбогува се любезно и понася сама торбите през прашната пустиня на Йордания.
Освен журналисти и оторизирани сътрудници на хуманитарни организации никой друг няма право да влезе в лагера от съображения за сигурност. Сред близо 35 000-те бежанци, повечето идващи от Сирия, в крайна сметка има и такива, за които властите не изключват да имат връзка с тероризма. Както и хора, които имат нужда от защита.
Супермаркетът, насред прашното нищо на йорданската пустиня, предлага на хора като Салех, прогонена от бомбите от родния си град Хомс, оазис на нормалност. Магазинът обаче е необикновен по друга причина: Световната програма по прехраната (WFP) на ООН го е оборудвала с технологията блокчейн.
Сред краставиците, брашното и яйцата, преминаващи по лентата възможностите на този "нов интернет" стават видими.
Бежанците в лагера "Азрак", където Световната програма по прехраната за първи път изпробва технологията в мащабен пилотен проект с 10 000 бежанци през май 2017 година, плащат не с пари или чекове, а с поглед.
На касата е монтирано устройство, което сканира ириса (за момента най-надеждната форма на биометрия), и сравнява идентичността на бежанеца с блокчейна, където е отбелязано колко пари има на разположение всеки.
Как точно се случва това?
Мъж крещи нещо за специални оферти по мегафон. Тълпа и блъсканица, разправии и детски викове. Ръце посягат към патладжани и картофи. Салех и 12-годишният й син Зиад по-късно щастливо бутат количката си към касата. Тя е намерила, каквото е искала. Сред продуктите й са пет килограма ориз, които ще й стигнат за 20 дни, пет килограма булгур, колкото за цял месец.
Всеки месец Салех получава от Световната програма по прехраната 140 йордански динара по блокчейн-сметка. Това са приблизително 160 евро - по 20 евро за всеки член на семейството. Жената не иска да похарчи за деня повече от 40 йордански динара, което успява да постигне благодарение на намаленията. Салех и Зиад поставят пакетите с ориз и булгур на лентата. Следват домати, краставици и други зеленчуци.
Мъжът на касата маркира баркодовете с лазер, след което насочва скенер към лицето на Салех. Екран над касата сега показва дясното й око, което мигва веднъж, след това се появява сумата и секунди по-късно - надпис "трансакция завършена". За наблюдателя това е само кратък момент, но на заден план се случват много повече неща.
Вече няма нужда от банка
В централата на Световната програма по прехраната в Аман иранецът Хуман Хадад, който отговаря за финансите на организацията, разказва какви процеси протичат, след като скенерът е идентифицирал ириса на Салех. Хадад и сътрудниците му са направили блокчейн-сметка за всеки бежанец, включен в програмата - около 100 000 души в двата йордански лагера "Азрак" и "Затари". След като блокчейнът получи запитване от супермаркета, системата проверява дали има достатъчна наличност и разрешава или отказва плащането.
Световната програма по прехраната вече няма нужда от банка за отделните сметки и по този начин си спестява 98 % от таксите или към 140 000 долара месечно. Необходим е само един банков превод седмично, за да се прехвърлят общо сумите, запаметени в блокчейна, на собственика на супермаркета.
"Заместихме банките като посредници", разказва Хадад, обръщайки стола си към петно светлина, за да се постопли на последните слънчеви лъчи за деня. Световната програма по прехраната пести не само пари, но и подсигурява финансите си, най-вече даренията и данъците - в региони, обхванати от криза, банките могат да се сринат и тогава парите са загубени.
За бившия инвестиционен банкер Хадад блокчейнът е "революция", тъй като замества могъщи играчи като Google или банките, които гарантират достоверността на съдържанието.
"Представете си блокчейна като Google-документ, по който едновременно могат да работят много хора", обяснява той.
В този формат сътрудниците се доверяват, че Google показва на всекиго един и същи резултат.
Благодарение на блокчейна не е необходимо да се минава през Google като централна база данни.
Според Хадад не трябва да се спира до сметките, тъй като блокчейнът предлага още много други възможности. Ако се включат и други хуманитарни организации, то в тази огромна база данни биха могли да се съхраняват и други процеси и по тях да се работи съвместно. Вместо множество малки парчета данни, чието съдържание е известно само на отделни организации, тогава би имало единен информационен масив и помощта би могла да се оказва по-ефективно и по-бързо.
Световната програма по прехраната иска да разшири използването на технологията до 500 000 бежанци. Целта е иновацията да се изпробва заедно с други неправителствени организации и агенции на ООН и да се разпространи до повече страни.
Салех не знае какво точно се случва на касата, но и не я интересува. В началото се е притеснявала, че скенерът може да повреди очите й, но вече възприема този начин на плащане като "практичен и много удобен", казва жената.
За покупките си тя е платила 44,61 йордански динара - малко повече от планираното, но не твърде много.
Синът й окача две напълнени торби на дръжките на колелото си. Малки момчета с дървени колички предлагат да отнесат останалите й покупки срещу няколко монети до ламаринената барака, където живее семейството. Тя обаче предпочита да спести парите за следващото пазаруване в свръхмодерния супермаркет. Сбогува се любезно и понася сама торбите през прашната пустиня на Йордания.
Четете ни във Viber 
