„Безспорно неравноправна“: Клаузата за индексация на телекомите върви към промяна

За трета поредна година мобилните оператори в България обявиха индексация на цените на месечните си услуги в отговор на растящата инфлация. Подклаждано от политически страсти, общественото мнение се нагнети до червено, а кабинетът дори обеща да извика ръководствата на Vivacom, A1 и Yettel на разговор. Тази година, обаче, като че ли за първи път е налице дебат по същество, който може да доведе до промяна на спорната клауза, на която се позовават телекомите при актуализацията на тарифите.

Сочена с пръст, че бездейства и бяга от отговорността си да брани хората, Комисията за защита на потребителите (КЗП) проведе в понеделник открито заседание с участието на експерти, представители на правителствения и неправителствения сектор и омбудсмана.

„Безспорно неравноправна“ – така всички те описаха въпросната клауза в Общите условия на мобилните оператори, на която те се позовават за трета поредна година, за да повишат месечните такси на своите услуги.

Vivacom, A1 и Yettel обявиха в рамките на няколко дни, че индексация на цените нагоре ще има и през 2024 г. Само по себе си повишението в отговор на нарастването на Индекса на потребителските цени е законно и фигурира от много години в Общите условия на телекомите. За първи път те го активираха през 2022 г., когато инфлацията вече растеше чувствително.

Защо клаузата е неравноправна?

От юридическа гледна точка тя нарушава няколко текста в Закона за защита на потребителите.

Потребителят няма влияние. Според Директива 93/13 на ЕС, която защитава потребителите от неравноправни условия, за неравноправна клауза се счита такава, която не е индивидуално договорена и клиентът не е могъл да повлияе на нейното съдържание. От екипа на Омбудсмана дават обрания пример – с възможността на потребителя да повлияе или изрично да се съгласи със срока на договора или със използването на лични данни например. В случая с едностранната индексация такова няма.

Потребителят няма как да се откаже от договора. Клаузата е така разписана, че според нея мобилните оператори имат право да повишат цената едностранно, но срещу тази тяхна воля не се допуска справедлива реакция от страна на потребителя. Ако реши да разтрогне договора си, той трябва да заплати съответните неустойки.

Потребителят не може да прецени икономическите последици от сключването на такава клауза и от юридическа гледна точка и това също я прави неравноправна. Идеята е, че дори да знае, че има такава клауза в договора, той няма как да предвиди какъв би бил размерът на годишния индекс на потребителските цени.

Индексация на цените, но само нагоре. Според клаузите на трите телекома, актуализация на тарифите в отговор на промяна в ИПЦ е предвидена само в посока повишение. Но икономиката има своето развитие и освен инфлация, може да е налице и дефлация (б.а. – каквото на средногодишна база имаше три години подред в периода 2014 – 2016 г.).

Когато имаме дефлация, договорът следва да предвижда възможност за понижаване на цената в резултат на дефлация“, изтъкват в своето становище от Министерството на икономиката и индустрията.

Клауза, която едностранно позволява на търговците да индексират цените, когато е налице инфлация, и не ги задължава да намалят цените, когато има дефлация, т.е. отрицателна инфлация, тази клауза е неравноправна“, изтъкна и Димитър Деков от Сдружението за правна помощ на потребителите.

Да се премахне ли клаузата?

Исторически въпросната клауза в Общите условия се включва пред около 20 години и то неслучайно. Тя е защитен механизъм за бизнеса, така че той да може да оцелее в случай на резки инфлационни скокове. Ако се повтори шокът от 1996 – 1997 г. и тази клауза я няма, операторите биха фалирали и държавата би останала без мобилни услуги. А във време на цифрова икономика тяхната роля е безспорно ключова.

„При нея има елементи, които показват неравнопоставеност между двете страни, но има и елементи, които дават гаранция за съществуването на този търговец при условия, които не зависят от него“, коментира Дамян Лазаров.

Тази клауза е полезна и не трябва да я убиваме, а да я направим справедлива за хората.“

Какво трябва да се направи?

Димитър Деков от Сдружение за правна помощ на потребителите подчертава необходимостта от по-комплексен подход към дискусията, включително да се помисли за механизма на индексация. Според него трябва да се анализира дали е редно единият телеком да увеличава с един процент, другия с друг (б.р. – Vivacom например обяви индексация с годишната инфлация към декември 2023 г., докато Yettel се позова на средногодишната в размер на 9.5%).

Това е право, което се дава по закон с точно определен процент. Не може и този с 4, и този с 9 процента да е прав, някой бърка някъде и ние трябва да преценим къде и кой греши в случая. Тази преценка трябва да се направи от компетентния орган.“

Деков отива и по-далеч, като обръща внимание, че: „Въпросът за цените не е въпрос толкова за потребителската защита, защото всеки един търговски субект може да продава своите продукти и услуги на цените, които намери за подходящи. Въпросът за цените е въпрос за регулацията на пазара и когато всички търговски оператори в един хор увеличават цените с един процент, за мен лично възникват въпроси, които най-малкото могат да бъдат обект на проверка.“

Въпросът е да имаме такава среда, която първо да защитава свободната търговия и конкуренцията, и второ, да защитава потребителите.“

Според Мая Манолова в юрисдикцията на КЗП е да задължи мобилните оператори да отстранят въпросната неравноправна клауза. А ако те не се съобразят в 14-дневен срок, да им наложи глоба, която към момента в българското законодателство може да достигне до 50 000 лв.

Манолова твърди, че по линия на размера на санкцията българската държава е в неизпълнение на европейските разпоредби, които предполагат глоби до 4% от годишния оборот на съответната компания или 2 млн. евро.

Чу се и предложение за колективен иск на потребителските организации, който да инициира съдебна процедура за обявяване на клаузата за неправомерна. Този ход обаче би отнел повече време, между 3 и 5 години. 

Трябва да спре да се спекулира политически с тази клауза и експертно да се сложи на масата нейното решение. Колкото повече влиза политика в тази клауза, толкова е по-голям проблемът на потребителя с търговеца“, обобщи Дамян Лазаров от Национална асоциация за защита на потребителите.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) обеща да изготви доклад, стъпващ на експертните становища, и да каже как в качеството си на регулатор планира да действа спрямо спорната клауза в Общите условия. Председателят на КЗП Стоил Алипиев не се нае със срокове.