Билет за Бузлуджа

Може ли един човек да осъществи значима промяна? С такъв социален експеримент се заема арх. Дора Иванова – родена през 1990 г., „дете на прехода“. Ето как стига до това приключение: През 2013 г. в германско тв предаване излъчват репортаж за Бузлуджа. По това време е студентка в Техническия университет в Берлин и неин познат я пита дали е виждала НЛО-то на един планински връх в България. За пръв път чува за съществуването му, но го намира в интернет. И остава силно привлечена от концептуалната архитектура на сградата. Година по-късно мемориалът на връх Бузлуджа става причина дипломната ѝ работа да е именно по история на архитектурата и в нея той е „основният герой“.

През 2015 г. създава фондация „Проект Бузлуджа“ и започва да организира изложби, дебати, конференции, посветени на разграбения обект. Снове между София и Берлин, където работи в архитектурно бюро. В един момент решава, че любовта иска жертви, и се посвещава изцяло на мисията Дом-паметникът на връх Бузлуджа да получи втори живот.

Сила

„Не зная дали има друго такова място в България, което хора от цял свят го виждат на снимка и веднага си купуват билет, за да го посетят“, споделя арх. Иванова. И докато някои недоумяват защо е загърбила кариера с бляскаво бъдеще в Германия, за да спасява в България паметник с противоречиво минало, тя вижда големите перспективи, които се разкриват и пред самата нея. Толкова силна е личната ѝ харизма и мотивацията ѝ, че някак с лекота увлича професионалисти от различни сфери, намира средства и спешните мерки по реставрацията започват. Сформират международен екип от Германия, Швейцария, Гърция и България, който да предложи най-добрите решения за опазването на мозайките. Над 100 експерти вече имат принос в работата по устойчивото развитие на проекта. Студентите по реставрация от НХА са активни участници. Който веднъж стъпи на Бузлуджа, остава професионално и емоционално ангажиран с каузата. Стремеж на нарастващото ядро от хора е да се създаде добрата практика за опазване на значими сгради. Опитът от стабилизирането на мозайките например ще бъде разказан в специално издание. Още повече, че в България други мозайки от времето на социализма все още не са реставрирани, а „Проект Бузлуджа“ поставя основите, развива знанията и практиката  в тази посока.

Интернет звезда

арх. Дора Иванова

„Паметникът на Бузлуджа е интернет звезда. Ако не беше глобалната мрежа, тази сграда щеше да потъне в забвение. Хората в България преди това не виждат потенциал в нея. Правили са се, че сградата не съществува, макар за построяването ѝ в периода от 1974 до 1981 г. да са вложени около 16 млн. лв., събрани от дарения на българския народ чрез продажбата на пощенски марки. После казваха, че паметникът е напълно унищожен, но вече знаем, че не е така“, отсича арх. Дора Иванова. Мемориалът, проектиран от арх. Георги Стоилов, първо бива забелязан от фотографи и хора на изкуството от цял свят, които започват да пускат снимки и видеа в мрежата. Така #BUZLUDZHA  става разпознаваема марка. „Тази сграда е най-успешният експорт на българска архитектура“, твърди арх. Анета Василева от катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ.

Туристически потенциал

За екипа и поддръжниците на фондация „Проект Бузлуджа“ няма никакво  съмнение, че културно-историческото наследство и природните дадености крият огромен потенциал за туризма в България. Международен екип от експерти вече е направил план за устойчив туризъм на Паметника Бузлуджа, насочен към висок профил туристи от цял свят, които се интересуват от архитектура и история. Ако сградата бъде отворена за посетители, местните хора не просто ще имат приходи от туризъм, но и целият район ще усети приливната вълна. През 2021 г. на преброителните камери са заснели 50 хил. човека, които са се качили до паметника. Всички искат да влязат и са готови да си платят входна такса, но охраната не пуска, защото обектът крие редица опасности.

Културна ценност

Мисията на 31-годишната Дора Иванова: „Да насочвам енергията в градивна посока, която да допринесе за разгръщане потенциала на мястото“. Младата архитектка е двигателят на идеята да се вдъхне нов живот на сградата. С подкрепата от съмишленици, сред които са Община Казанлък и Областната управа на Стара Загора, и с действия в правилната посока бе направен голям „пробив“:  През септември 2021 г. Дом-паметникът на връх Бузлуджа получи статут на недвижима културна ценност от национално значение. По-нататъшните амбиции са по предложение на България ЮНЕСКО да го оцени като световно културно наследство. Проучванията сочат, че сградата има качества за това.

Набиране на средства

Тази пролет започва широкомащабна кампания по набиране на средства, необходими за обезопасяването на сградата, за да може да се отвори за посетители. Това ще позволи архитектурният паметник по-бързо да постигне новото си предназначение. В подкрепа на голямата цел и това лято от 19 до 21 август ще се проведе Open Buzludzha Fest: Благотворителен фестивал за Бузлуджа.

Неограничените възможности

Социалният експеримент на Дора Иванова продължава с още по-голяма сила. Изводът ѝ дотук е, че сам човек не би могъл да направи толкова голяма промяна, с каквато тя се е заела. Но… с единомишленици стават чудеса. „В началото си мислех, че мемориалът е костелив заради своята противоречивост. Виждах, че е много труден и заради местоположението си на върха на планината, но и заради разрухата, непозната за такъв архитектурен обект. Той обаче е предизвикателство във всеки аспект. Вече е развит бизнес планът, но проблем е липсата на държавните механизми за устойчиво развитие на културното наследство“, посочва още арх. Иванова. Нейният нестихващ ентусиазъм и промяната в отношението към миналото, която тя успява да постигне с усмивка, позитивизъм, професионализъм, но и с неотстъпчивост от набелязаната цел за съхраняване на стойностното архитектурно наследство показва, че таванът на възможностите е висок като небето над Бузлуджа.

Текстът е част от бр. 107 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на търговско споразумение между двете медии.