Бизнесът вече има достъп до над 200 млн. лв. дялово финансиране

– Г-н Данаилов, миналия месец Фондът на фондовете и Българската фондова борса подписаха меморандум за насърчаване на инвестициите в български компании. Как се роди идеята за това партньорство и в какво се изразява то?

Съвместната ни работа с БФБ започна напълно естествено, защото всички финансови институции в България сме заинтересовани от развитието на икономиката. Поставили сме си за цел да идентифицираме пролуките на пазара, останали без финансиране. От БФБ бяха направили точно това, а след структурирането на слабите места в тези ниши ни поканиха за партньор. Сега в екосистемата има повече инструментариум. Вече компаниите могат да търсят финансиране още от ниво идея чрез фондовете на ФнФ, а след това да продължат набирането на ликвидност, като направят първично публично предлагане на БФБ.

– ФнФ обеща още през април да се включи с антикризисни инструменти в подкрепа на затруднени фирми. Лансирането им обаче отне месеци. Какво доведе до това забавяне?

Не мога да кажа, че има забавяне, защото част от инструментите вече са на пазара. Намираме се в предизвикателна ситуация, която ще остане такава и през следващите шест месеца. Блокирането на цели икономики се отразява пагубно за България, заради голямата ни свързаност чрез международната търговия. Прекъсванията на веригите на доставки водят до отказване на поръчки и съответно спад на приходите. 

Компаниите страдат по две основни направления, когато става въпрос на финансиране. Нуждата от оборотни кредити расте заради по-слабите резултати, увеличаващите се задължения и предизвикателствата пред бизнеса в сектори като туризма. Той се нуждае от непосредствено общуване с клиентите, а сега това е невъзможно. За да продължат съществуването си, компаниите се нуждаят от допълнителна ликвидност, с която да обезпечат оперативните си разходи. Сега целта е бизнесът да се запази на пазара. След шест месеца икономиката ще започне да се възстановява и той ще продължи своето развитие.

От друга страна, имаме смели компании, опитващи се да прогнозират пост-COVID обстановката, като налагат на пазара продукт или услуга, която тепърва ще увеличава интереса си. За осъществяването на желаната експанзия са необходими оборотни и инвестиционни средства. ФнФ предлага на тези бизнеси дялово инвестиране и кредитиране, за да реализират планираните разширения.

По отношение на дяловите инвестиции от септември четири фонда на ФнФ са в инвестиционен режим, т. е. капиталът от малко над 150 млн. лв. вече е мобилизиран и е наличен на пазара. Като COVID-мярка добавихме 56 млн. лв. към него в началото на есента, за да се гарантира, че ресурсът ще достигне максимално бързо до тези, които имат нужда от него. Това позволява на бизнеса да посрещне разходите си, да запази работната си ръка и когато кризата приключи, да скочи смело напред.

Европейската комисия одобри рамката на това финансира да е до 2023 г., като в момента целият ресурс от над 200 млн. лева е на разположение на компаниите. Те само трябва да се обадят на нашите фонд посредници и да започнат работа с тях.

– През юли стана ясно, че девет банки искат да дават антикризисни кредити, гарантирани от ФнФ. Какъв ресурс е отпуснат досега по тази линия? 

Мобилизираната сума за гаранции е около 160 млн. лв., но очакваме кредитният портфейл, който ще се реализира, да е 5 пъти по голям. Около 700-800 млн. лв. ще бъдат вкарани в икономиката чрез този инструмент, благодарение на банките. С четири от тях вече сме подписали, като в следващите седмици очакваме това да се случи и с останалите пет финансови институции.

Портфейлът от гаранции е важен антикризисен инструмент. Мобилизирайки този ресурс към банките, той достига до компаниите под формата на кредити, като смятаме, че сега е един от периодите на екстремални затруднения пред тях. Най-вероятно ситуацията ще се запази и през първите три месеца на 2021 г. Това прави момента особено подходящ за тези инструменти. Още повече, защото те са предназначени както за малки, така и за средни предприятия. Обратната връзка от банките е, че те вече договарят кредити, а други ще започнат до дни. Например, Българо-американската кредитна банка вече е отпуснала заеми за 4.4 млн. лв. по този инструмент.

Трябва да обърна внимание, че държавата също анексира поредица от финансови механизми. Ние се съобразяваме с тях, за да включим нашите, когато има нужда от ресурс, а не да се получава препокриване.

– Предвид, че става дума за осигуряване на ликвидни средства, нужни на фирмите в спешен порядък, ще имат ли тези инструменти пълноценен ефект?

Имаме четири фонда за дялово инвестиране, като те отговарят за различни етапи от развитието на дадена компания. Innovation Capital може да подпомогне проекти на ниво презентация със средства от 30 до 100 хил. лв. Така те ще доразвият идеята си и ще се превърнат в работещи компании. Когато вече има готов продукт, бизнесът може да се обърне към Vitosha Venture Partners за финансиране до 1 млн. лв. Трети наш фонд за дялови инвестиции е New Vision 3. Той предоставя капитал до 2 млн. лева на компании с утвърдени позиции на пазара. Morningside Hill Capital Management отговаря на капиталова нужда до 7 млн. лв., като това финансиране е подходящо за корпорации, които искат да се разраснат на нови пазари.

Независимо от етапа на развитие на компанията, тя може да получи ресурс чрез дяловите или дълговите ни инструменти. По този начин покриваме голям спектър от пазара.

– Как популяризирате антикризисните си инструменти и смятате ли, че те са достатъчно атрактивни за бизнеса? От БСК неотдавна изразиха мнение, че те например са непознати за голяма част от бизнеса.

Ние сме активни в комуникирането на инструментите си, но дяловите остават по-малко популярни. Приели сме задачата да образоваме предприемачеството в България, за да се възползва повече от тях. Институционалният инвеститор би позволил на компанията да се структурира по правилен начин, да се дисциплинира и да придобие нужните характеристики, за да получи финансиране от регионален или глобален фонд.

От една страна, работим по популяризирането на инструментите, а от друга, образоваме предприемачите за възможностите пред тях. От работата ми с бизнеса наблюдавам, че дори зрелите инвеститори в страната не припознават този модел, което означава, че имаме много работа.

– Кои са недостатъците при дяловото финансиране, които отказват бизнеса да започне процедура по кандидатстване?

Най-големият минус е популярността. Нека си представим създадена през 90-те години компания, която се е борила за мястото си на пазара сама през цялото това време. За нея изглежда като радикална мярка да приеме подкрепа от фонд. Опитваме се да покажем, че на дяловото финансиране може да се разчита, като акцентираме върху ползите, защото полученият капитал отвежда бизнеса на следващия етап от развитието му. Така се отварят и повече възможности за финансиране.

– Вярно ли е твърдението, че най-добрите идеи се раждат по време на криза? Какво показват Вашите наблюдения за възникващите стартъпи?

Разбира се! Наблюденията ни върху средата показват, че кризата даде огромни възможности. През 2020 г. постигнахме невероятно много в сферата на технологиите. За няколко месеца съвместихме години. Прегръщайки дигиталната трансформация, се отвориха нови ниши за предприемачите, но големите предизвикателства идват при реализирането на тези идеи.

От една страна, имаме компании, адаптирали се към реалността преди COVID-19. Те бяха принудени да направят реорганизация, за да отговорят на новата действителност. Интеракцията с клиентите се промени драстично заради измененията в потребностите им. Едно проучване излезе със становището, че измененията в нагласите на потребителите заради здравната криза, ще се запазят и през следващите пет години. Тази трайна промяна дава огромни възможности. Пазарите нямаха достатъчно критична маса от клиенти заради очакванията, че те ще се позиционират след години, защото още не им е дошло времето. Сега се радват на голям интерес и стават масови.

– По какво се различават от конкурентите си компаниите, които стъпват на пазара по време на пандемия?

Създадените по време на криза компании имат възможност да адаптират процесите си към новата среда от ден едно. Благодарение на това, че са гъвкави се напасват лесно към подходящата за сегашната реалност методология. Така те отговарят на настоящите нужди на клиентите си. Най-вероятно изискванията на пазара ще се запазят и в бъдеще, което може само да помогне на тези бизнеси в пост-COVID ерата.

Може да се каже дори, че някои тях са се появили именно заради пандемията. Вижте какво се случва в България. Имаме бум на електронната търговия, ресторантите търсят как да предлагат продуктите си по друг начин, всеки бизнес, който може да съществува „дигитално“, го прави. Всичко това показва, че COVID-19 дава огромни възможности.

– Как се справя местната стартъп екосистема по време на здравната криза в сравнение с тези в чужбина? 

От разговорите със стартъп екосистемата обособихме като цел да опазим досегашните си резултати. През последните 8 години браншът се развива интензивно. Смятам, че към есента на тази година активността на инвестиции в стартъпи остава стабилна. Постигнатото преди кризата днес се явява като здрава основа, върху която предприемачеството в България да стъпи. Фактът, че в тази турбулентна и предизвикателна за бизнеса година предприемаческата активност остана стабилна, е достатъчно показателен. Компаниите знаят колко им е трудно, но се забелязва оптимизъм – заради стабилните основи. 

– Промени ли COVID-19 инвестициите в иновативни решения?

По отношение на визията на Европа, се забелязва осъзнаването, че през последните 10 г. най-иновативните компании идват или от САЩ, или от Далечния Изток. Сега тя припозна идеята и мобилизира ресурс, реализирайки напредничавите идеи, родени на нейна територия. Така българските компании стават конкурентноспособни на глобалната сцена.

Организациите, които управляват европейски ресурс, ще продължат да го пласират на пазара и през следващите години. От родните компании се очаква да бъдат иновативни, да инвестират в дигитална трансформация и устойчива икономика, но винаги с идеята за иновации, така че страната ни да бъде припозната за родина на глобални компании.

– Предстои нов програмен период, през който ФнФ отново ще разпределя европари. Какъв ще е фокусът на бъдещите инвестиции и как ще се отрази върху него чувствителната икономическа обстановка в момента?

Стремим се каквото и да правим да бъдем иновативни. Инвестициите в “зелена” икономика и дигитална трансформация ще са водещи. Както казах, 2020 г. ни показа колко бързо можем да напредваме в тези направления. Буквално за няколко месеца постигнахме развитието, което се очакваше да видим след 4 години. Предприемаческата екосистема също осъзнава нуждата от напредък в заложената от нас посока, а това ни дава добър старт.