Благодетелят Димитър Кудоглу

Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела. Намирал съм смисъл в живота само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите… Това твърди един от големите български индустриалци Димитър Кудоглу. Характерната наставка -оглу в името отличава най-почитаните и уважавани фамилии в Османската империя. Този именит българин с остър бизнес нюх и с щедро сърце е спечелил общественото признание на благодетел. Дарил е много и от всичко това е на път да остане само една фасада. Ето каква е историята…

Димитър Кудоглу е роден на 21 август 1862 г. в село Габрово, Ксантийско, в семейството на Петър и Стана Кудоглу, които се занимават с търговия на тютюн. От седемте деца в семейството остават живи само Димитър и Мария. Началното си образование момчето получава в родното си село, после учи в престижно гръцко училище на остров Хиос и завършва Френския колеж в Цариград. Освен български, владее още четири езика: френски, немски, гръцки и турски. Ранната смърт на баща му е подтик да поеме бизнеса и да продължи търговията с тютюн, както и грижата за майка си и сестра си. Въвеждането на тютюневия монопол в Османската империя през 1883 г. прекъсва търговията с рязан тютюн и Димитър Кудоглу съсредоточава дейността си в откупуването и преработката на суров тютюн в Ксанти, където той се установява заедно със съпругата си Екатерина, която принадлежи към един от най-заможните родове в Беломорието. Той успява да умножи семейното богатство и започва да търси нови перспективи.

Димитър Кудоглу - Снимка Държавен архив

В Дрезден

През 1903 г. напуска Ксанти и се заселва Дрезден, Германия, където е борсата за търговия с тютюн в Средна и Западна Европа. Семейство Кудоглу устройва своя нов дом в един от най-престижните квартали на града и успешно се приобщава към елитното общество. Домът им е в унисон с традициите на немската аристокрация и най-богатите индустриални фамилии. Още се пази споменът за лятната градина с магнолиите, за трапезарията с колекция от скъпи порцеланови сервизи, салона за пушене и кабинета на големия търговец с богатата библиотека. А когато Димитър Кудоглу става почетен консул на България в Дрезден, купува и втора къща, където да изпълнява тези свои задължения. Тя става известна като Консулатото.

Връзка с родния край

Димитър Кудоглу пази връзките си с родния край. При всяко пътуване в Беломорието посещава Габрово и се интересува от училището, църквата, лечението на хората. В края на ХІХ век поема издръжката на няколко младежи оттам да учат в гимназиите в Пловдив и Солун, а по-късно да следват медицина в Австрия. През 1908 г. създава лечебница и аптека, подсигурява заплатата на лекаря, както и безплатни лекарства. През 1910 г. дарява бащината си къща за училище и финансира нейното преустройство.

До Балканската война в 1912 г. дейността на Димитър Кудоглу е свързана с износа на тютюн за Европа. След войната към България са присъединени Беломорска Тракия и части от Македония, където има традиции в производството и преработката на ориенталски тютюн. Бежанците от частите на Тракия и Македония, останали извън България, пренасят своя опит в отглеждането и манипулацията на тютюн, като Пловдив става средище на тази дейност. През лятото на 1913 г., по време на Междусъюзническата война, родното му село е опожарено. Населението се спасява с бягство към България, повечето се заселват в района на Пловдив. Разбирайки за тази трагедия, той изпраща финансова подкрепа.

Щедрост

През 1913 и 1914 г. Кудоглу оказва помощ на стойност около 1 млн. лв. на бежанци, инвалиди, сиропиталища, болници и благотворителни дружества. След включването на България в Първата световна война през 1915 г. прави дарения на дружествата на Червения кръст в Пловдив, София и Ксанти, на дружество „Самарянка“ в Пловдив, на фондове на царското семейство, на българските пленници чрез благотворителни организации в Швейцария. Става най-големият дарител на създадения в Пловдив Върховен комитет на благотворителността. С неговите средства са открити 11 безплатни трапезарии, в които ежедневно се раздава топла храна на над 1000 деца на фронтоваци. По това време Димитър Кудоглу за първи път споделя идеята си да създаде в Пловдив болница за безплатно лечение на всички нуждаещи се. Купува и място, но до практическа реализация не се стига. През 1917 г. организира безплатни трапезарии в Кавала, Ксанти и София. Изразходваните от него средства по това време надхвърлят 3 млн. лв.

Граждански заслуги

Даренията на Димитър Кудоглу продължават и през 1920 г. той внася в Българската академия на науките 100 000 лв. за фонд на негово име, приходите от който са предназначени за издаване на литературни трудове. През 1921 г. прави дарения на фонд „Иван Вазов“, на фонд „Цанко Церковски“, на Министерството на просветата, на фонд „Автономия на университета“. От 1919 до 1926 г. даренията за благотворителност на Димитър Кудоглу достигат 2, 5 млн. лв. Със свои средства издържа млади български музиканти, сред тях - оперната певица Мара Фратева и цигуларката Недялка Симеонова, на която купува цигулка "Сториони" от XVIII в. С писмо от 29 септември 1921 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски благодари за родолюбивата дейност на дарителя и го уведомява, че е награден от цар Борис ІІІ с орден „За гражданска заслуга“ ІІ степен.

Храм на здравето

В края на декември 1923 г. след лечение в Сан Ремо умира съпругата на Димитър Кудоглу. Няколко месеца след това той се връща към идеята си за създаване в Пловдив на здравно заведение, в което „на вечни времена да намират изцерение и облекчение страдащите хора от най-опасните и заразни болести“. В края на 1926 г. Димитър Кудоглу купува за 5 млн. лв. сградата на хотел „Цар Симеон“, финансира с още 3,5 млн. лв. нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура, дарява и тютюневите си склада в Пловдив, които са в участъка между Централна гара, ул. „Иван Вазов“ и бул. „Христо Ботев“. Кудоглу става наемател на своята довчерашна собственост и се самозадължава всяка година да внася по 800 000 лв. за издръжката на Дома на благотворителността и на народното здраве „Димитър Петров Кудоглу“, който също е дарил. Фондацията се управлява от Ефория (настоятелство). В Правилника е записано: "Никой не може да бъде върнат... Членовете на Ефорията са длъжни да не допущат, щото диспансерът да стане място за печелене на частна клиентела и да не позволяват в никакъв случай лекарите да злоупотребяват с положението и за лично облагодетелстване..."

Признателност

На 22 декември 1926 г. с указ на цар Борис ІІІ е утвърден специален закон за Дома, като предишния ден депутатите са приели закона с аплодисменти. Министър-председателят Андрей Ляпчев отдава заслуженото на дарителя от високата трибуна на парламента: „Мой дълг е пред Народното събрание да изкажа благодарността на правителството и на целия български народ към този добър човек. Той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза”. На 8 октомври 1927 г. е официалното откриване на Дома. Кудоглу искал скромна церемония, но хиляди пловдивчани го приветстват с грандиозна манифестация и притихват при неговите думи: „Благодаря, благодаря милион пъти за честта, която ми правите. Никога няма да забравя симпатиите, що ми проявихте при освещаването на този Дом, който е Ваш, който е Дом на целия български народ“. Неслучайно той става най-известното здравно заведение в Града на тепетата.

Как ехото заглъхва

След дълго боледуване на 7 март 1940 г. в Пловдив умира неговият почетен гражданин Димитър Кудоглу. По ирония на съдбата човекът, който създава първия белодробен диспансер в България, си отива от пневмония. Погребан е във величествена гробница в Централния гробищен парк. Втората му съпруга, която също не е могла да има свои деца, създава в негова памет детска ясла „Кудоглу“. В градската градина „Цар Симеон“ е издигнат негов бюст паметник. Но през 1951 г. паметникът заедно с диспансера са преместени в края на града на бул. „Цариградско шосе“.

След 1944 г. Домът на благотворителността и народното здраве е одържавен, дейността му се променя и постепенно се свива. И макар да е паметник на културата, през 1973 г. сградата е разрушена, за да бъде разширена Централната поща. Така желанието на дарителя диспансерът да служи на българския народ за вечни времена остава неосъществено. През 2002 г. пловдивските общинари гласуват да бъде съборена и детската ясла. Теренът е продаден и на това място е построен ресторант.

Спомен от минала слава

Тютюневите складове на Кудоглу е емблематична индустриална сграда в Пловдив, състояща се от две свързани постройки, като техните фасади са с богата орнаментика. Толкова са били впечатляващи за времето си, че е издадена пощенска картичка с изображенията им. През 1985 г. те получават статут на паметник на културата, като така и не намират своето ново обществено предназначение. Проектът "Тютюневият град" предвижда те да станат културно средище с изложбени, театрални и концертни зали, киносалони, ателиета и музейни експозиции. По примера на „Tabakfabrik“ (Линц, Австрия), „Tabakalera“ (Сан Себастиан, Испания), „La Ffriche la Belle de Mai“ (Марсилия, Франция), „Tabacka Kulturfabrik“ (Кошице, Словакия), „Tobacna 001“ (Любляна, Словения), „Tobacco Factory“ (Бристол, Великобритания), „ArtLab Heidelberg“ (Хайделберг, Германия) - все стари тютюневи фабрики и складове, строени през ХІХ и началото на ХХ век, откупени и преобразени от общините, финансирани от държавата. Но след като това не става, складовете потъват в разруха и дори горяха през 2016 г. Скандалите са на път да приключат с предвиденото за тази година строителството на жилищен комплекс на този терен, като проектът предвижда да се запазят фасадите на сградите с културно-историческо значение.

Димитър Кудоглу остава като благодетелят, който ще бъде запомнен с думите: „Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина...“

Текстът е част от бр. 113 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.