Джими Картър – фермер, президент на САЩ и нобелов лауреат за мир

Джими Картър, фермерът на фъстъци от Джорджия, който стана президент на САЩ и носител на Нобелова награда за мир и човешки права, почина на 100-годишна възраст този уикенд. Често активният му период след президентството бе считан за по-успешен спрямо времето му в Белия дом, като дори той го определя като „по-приятен“, пише CNBC.

Дори в 90-те си години, Картър бе застъпник на човешките права, пишеше книги, строеше домове за нуждаещите се със собствените си ръце и обикаляше света в търсене на мир.

Той бе възпитаник на Военноморската академия на Съединените щати, участвал е в програмата на ВМС за ядрени подводници и е служил два мандата като сенатор на щата Джорджия и един като губернатор, преди да бъде избран да ръководи Белия дом.

Това се случи през 1977 г., когато той стана 39-я президент на САЩ, след като победи президента Джералд Форд на изборите, провели се след повече от две години след скандала Уотъргейт, който изгони Ричард Никсън от Овалния кабинет.

Картър бе в хоспис повече от година.

През февруари 2023 г. семейството му обяви, че той е бил подложен на хоспис грижи в дома му след поредица от посещения в болница. Съпругата му, Розалин, която беше диагностицирана с деменция в началото на 2023 г., сама за кратко влезе в хоспис на 96 г., преди да си отиде на 19 ноември 2023 г.

Картър навърши 100 години през октомври, което доведе до нов поток от почит и признания. Неговият внук Джейсън Картър каза, че бе ласкателно за Джими Картър да види преоценка на неговото президентство и наследство.

След като загуби на изборите през 1980 г., той остана активен в публичното пространство, като на 95 години изнесе реч в подкрепа на Джо Байдън по време на виртуална национална конвенция на Демократическата партия през август 2020 г. Някои го смятаха за „най-успешния бивш президент на нацията“.

През живота си той написа над 40 книги, включително книгата „Вяра“, която издаде, когато беше в средата на 90-те си години.

Дни след 93-я си рожден ден той предложи да отиде в Северна Корея в опит да установи постоянен мир между Пхенян и Вашингтон. На 96 г. той осъди усилията на републиканците да ограничат достъпа на избиратели в родния си щат.

Картър живя по-дълго от всеки друг президент на САЩ, надминавайки покойния Джордж Х.У. Буш, който почина през ноември 2018 г. на 94-годишна възраст. Когато Картър достигна този крайъгълен камък през март 2019 г., говорителката на Carter Center Деана Конгилео каза, че той все още е активен.

Както президентът, така и г-жа Картър са решени да използват влиянието си толкова дълго, колкото могат, за да направят света по-добро място“, каза Конгилео тогава. „Тяхната неуморна отдаденост и сърце помогнаха за подобряване на живота на милиони от най-бедните хора в света.“

Ранен живот

Джеймс Ърл Картър младши е роден на 1 октомври 1924 г. в Плейнс, Джорджия – той е първият президент на САЩ, роден в болница. Баща му управлявал смесен магазин и инвестирал в земеделска земя, а майка му, позната като „мис Лилиан“, била медицинска сестра.

Картър посещавал Военноморската академия на САЩ. По време на едно от завръщанията му у дома, по-малката му сестра Рут му урежда среща с тяхна съседка и дългогодишен приятел.

След като завършил академията през 1946 г., той се оженил за въпросната съседка - Елинор Розалин Смит, която по това време била на 18 години (на 7 юли 2023 г. семейство Картър отпразнуваха 77-ата си годишнина от сватбата, отбелязвайки рекордно дълъг брак за първа двойка).

Във флота той служил в подводниците в Атлантическия и Тихоокеанския флот и достигнал чин лейтенант. След това той завършил колежа „Юниън“, специализирайки в реакторни технологии и ядрена физика, а впоследствие станал старши офицер в екипажа за подготовка за пускане в експлоатация на втората атомна подводница Seawolf.

След като баща му умира през 1953 г., Картър подал оставка от флота и се завърнал в Джорджия, поемайки семейните ферми, като станал активен в местната политика. До 1961 г. служил в резерва на ВМС.

Лидер на „Новия Юг“

Избран за губернатор през 1971 г., той е смятан за един от лидерите на „Новия юг„ — виждан като прогресивен лидер, който осъжда расовата сегрегация и неравенството.

По време на президентската си кампания той се кандидатира като аутсайдер, надявайки се да извлече ползи от анти-Вашингтонските настроения в ерата след Виетнам/Уотъргейт.

Казвам се Джими Картър и се кандидатирам за президент“, казал сияещият Картър в началото на своята реч на Националната конвенция на Демократическата партия през юли 1976 г.

Той предложил да създаде работни места в лоша икономика с ниво на безработица от 7.9% и да даде чист пример като християнин извън „средите на Белтуей„ (бел. ред. - американски идиом, с който се обозначават теми, смятани за важни от федералното правителство, лобистите, хората във властта и медиите, които ги покриват, но не и от по-широката общественост), неопетнен от скандалите във Вашингтон.

В навечерието на изборите обаче той дава интервю за списание Playboy, в което прави следното шокиращо признание: „Гледал съм много жени с похот. Много пъти съм прелюбодействал в сърцето си”. И все пак мъжът с огромната усмивка и благороднозвучащ провлачен джорджийски говор печели избирателната колегия с 297-240, но получава само 50.1% от гласовете на хората спрямо отчетените 48% на Форд.

Веднъж встъпил в длъжност, Картър упълномощил своя вицепремиер, Уолтър Мондейл, да трансформира вицепрезидентския пост в офис, управляващ политиката.

На вътрешния фронт, в допълнение към стагфлацията и рецесията, Картър трябвало да се справи с екологичната катастрофа в един от кварталите в близост до Ниагарския водопад, която доведе до създаването на екологичната програма „Суперфонд“.

Той също така сложил край на федералните ценови регулации за авиокомпаниите, камионите и железниците; подписал спасителния план за автомобилопроизводителя Chrysler през 1979 г.; и издигнал Министерството на образованието в отделна агенция на ниво кабинет.

Успехи във външната политика

Един от най-големите му вътрешни проблеми била назряващата енергийна криза, произтичаща от арабското петролно ембарго, което започна по време на войната в Близкия изток през 1973 г.

Тогава той определи кризата като „морален еквивалент на война“. Като символични жестове, той носеше жилетки, намали отоплението в Белия дом, инсталира слънчеви отоплителни панели в централната сграда, създаде Министерството на енергетиката и настоя за данъчни стимули за поставяне на изолация на дома.

В международните отношения той води кампания за правата на човека, успешно води и сключва мирните споразумения между египетския президент Ануар Садат и израелския министър-председател Менахем Бегин, установява пълни дипломатически отношения с комунистически Китай и постига споразумение относно договора за ограничаване на ядрените оръжия SALT II с Москва.

След това обаче идва съдбоносният край на 1979 г.: катастрофалното 444-дневно противопоставяне на иранските заложници започна през ноември, Русия нахлува в Афганистан през декември, което довежда до призива на Картър за бойкот на Олимпиадата в Москва през 1980 г. от САЩ.

Кризата с американските заложници в Иран

Превземането на Посолството на САЩ в Техеран от радикални студенти, последователи на Аятолах Рухола Хомейни на 4 ноември 1979 г., и последвалата обсада накараха администрацията на Картър да изглежда безсилна. Дори първата дама си припомни по време на интервю за CNBC през 2014 г., че е призовала съпруга си да „направи нещо, каквото и да е!“

Пет месеца след началото на кризата Картър нареди военна мисия с име „Орлов нокът“ за спасяване на американските заложници.

Мисията обаче завършва с унижение: в процеса на прекратяване на плана поради оперативни трудности, американски хеликоптер се разбива в транспортен самолет в пустинната зона за спиране, убивайки осем военнослужещи.

Държавният секретар Сайръс Ванс, който подкрепял дипломацията повече пред силата за разрешаване на кризата със заложниците, впоследствие подава оставка. „Знам, че това е принципен въпрос за вас и уважавам причините, които ми изразихте“, пише Картър в ръкописна бележка до Ванс.

Кризата най-накрая приключва с освобождаването на 52-ма американци на 20 януари 1981 г. - денят, в който човекът, който сложи край на еднократния президентски мандат на Картър, положи клетва – Роналд Рейгън. Преди изборите през 1980 г. между Картър, Рейгън и независимия Джон Андерсън, сенатор Тед Кенеди води неуспешна битка с президента за номинацията на Демократическата партия.

В интервю за CNBC през 2014 г. Картър каза, че вероятно щеше да бъде лесно да бъде преизбран, ако беше спасил заложниците. „Това щеше да покаже, че съм силен, решителен и мъжествен“, каза той.

Можех да изтрия Иран от световната карта с оръжията, които имахме. Но в процеса много невинни хора щяха да бъдат убити, вероятно включително заложниците. И така се противопоставих на всички тези съвети и в крайна сметка всичките ми молитви получиха отговор и всички заложници се прибраха живи и свободни”

Обобщавайки президентството на Картър, бившият помощник Стюарт Айзенстат написа в статия от 2015 г. в The New York Times, че 39-ият президент на нацията е имал множество постижения.

Изключително разочароващо е за тези от нас, които работихме в тясно сътрудничество с него в Белия дом, да станем свидетели на неговото президентство, окарикатурено като провал, и да видим как той е маргинализиран, дори от своите колеги демократи“, пише Айзенстат. „Определящата му характеристика беше изправянето срещу неразрешими проблеми, независимо от политическата им цена“.

След Белия дом

Картър остава активен, след като напуска Вашингтон на 56-годишна възраст.

Той и Розалин са доброволци за Habitat for Humanity, строейки жилища на достъпни цени за нуждаещите се, и той създава Президентската библиотека на Джими Картър и Carter Center в Атланта.

Основан през 1982 г., Carter Center е изпратил наблюдатели да следят изборите в повече от три дузини страни. Центърът също полагал усилия в сферата на здравеопазването, включително за премахването на заплахата от тропическата паразитна гвинейска болест. Мотото на центъра е „Водим мир. Борим се с болестта. Градим надежда“.

„Все още се надявам да надживея последния гвинейски червей“, каза Картър пред CNN през май 2018 г. (Той бе близко до целта. Центърът на Картър съобщи, че през 2023 г. е имало само 13 случая на заразени с тропическата паразитна гвинейска болест.)

Картър, който също преподаваше в университета Емъри, пътуваше много, за да насърчава мира, правата на човека и икономическия прогрес.

През 1994 г. пезидентът Бил Клинтън тайно го изпратил в Северна Корея, за да помогне в посредничеството в ядрен спор с диктатора Ким Ир Сен, дядото на Ким Чен Ун. През 2002 г. Картър получи Нобелова награда за мир за това, което комисията по наградите нарече „десетилетията му неуморни усилия за намиране на мирни решения на международните конфликти, за напредване на демокрацията и човешките права и за насърчаване на икономическото и социално развитие“.

Неговите действия обаче невинаги са били добре приети. Неговите усилия в дългата му кампания за мир между Израел и неговите арабски съседи включват книгата от 2006 г. „Палестина: Мир, не апартейд“, която беше възприемана като антисемитска и предубедена срещу Израел. По-специално, едно изречение тогава предизвика възмущение: „Наложително е общата арабска общност и всички значими палестински групи да заявят ясно, че ще прекратят самоубийствените атентати и други терористични актове, когато международните закони и крайните цели на Пътната карта за мир бъдат приети от Израел.“

В интервю за NPR Картър беше попитан за този абзац.

Това беше ужасно формулирано изречение, което намекваше, очевидно по нелеп начин, че одобрявам тероризма и терористичните актове срещу израелски граждани“, каза той. Думата „когато“ очевидно беше луда и глупава дума. Издателите ми бяха информирани за това и промениха изречението във всички бъдещи издания на книгата.

(След редакция, параграфът станал: „Наложително е общата арабска общност и всички значими палестински групи да заявят ясно, че се отказват от всички актове на насилие срещу невинни цивилни и ще приемат международните закони, арабското предложение за мир от 2002 г. и крайните цели на Пътна карта за мир.“)

В интервюто за CNBC през 2014 г. Картър каза, че споразуменията от Кемп Дейвид (бел. ред. - това е името на планинска почивна станция на американския президент) и други миротворчески дейности са сред най-големите му постижения като президент.

Пазех мира в страната ни, което се случва много рядко след Втората световна война, и се опитах да работя за мир между други хора, които не са пряко свързани със Съединените щати, като между Египет и Израел. Нормализирах дипломатическите отношения с Китай и изпълних много силен ангажимент за правата на човека, който доведе до промяна в Латинска Америка, например от тоталитарни военни диктатури към демокрации“, каза той. „Така че бих казал, че насърчаването на мира и човешките права са двете неща, с които най-много се гордея.“

„Можех да приложа много твърдо мирното споразумение, което договорих с Израел и неговите съседи, което никога не беше изпълнено напълно", каза Картър пред CNBC, запитан какво щеше да направи, ако бе избран за втори мандат.

Бих искал да бъда запомнен като защитник на мира и човешките права. Това са двете неща, които открих като своеобразен пътеводител в живота си. Направих най-доброто, което можах, с тях, невинаги успешно, разбира се“, каза той пред медията. „Надявам се, че американският народ ще види, че се опитвах да правя най-доброто за страната ни всеки ден, когато бях на поста.“

Активните днес членове на семейство Картър са Джон „Джак“, Джеймс „Чип“ и Донъл „Джеф“, както и дъщерята на Картър Ейми.

Джак се кандидатира неуспешно за Сената на САЩ в Невада през 2006 г. Синът му Джейсън губи надпреварата за губернатор на Джорджия през 2014 г. от тогавашния действащ републиканец Нейтън Дийл.

На 12 август 2015 г. бившият президент разкри, че има меланом и че операцията на черния му дроб потвърдила, че той е метастазирал там, както и в мозъка му.

Седмица след обявяването на диагнозата му за рак, Картър проведе забележително откровена пресконференция в Carter Center.

Имах прекрасен живот, имах хиляди приятели и имах вълнуващо, приключенско и удовлетворяващо съществуване“, каза той пред репортери.

След четири месеца лечение, включващо целенасочена радиация и имунотерапия, Картър обяви в началото на декември 2015 г., че последващо сканиране на мозъка не показва признаци на първоначалните ракови петна, нито нови. След това през март 2016 г. той обяви, че вече не се нуждае от редовно лечение на рак.

Месеци по-късно, през юли, той се обърна към Националния конгрес на Демократическата партия чрез видео, като призова хората да гласуват за Хилъри Клинтън вместо Доналд Тръмп.

През 2019 г., на 94-годишна възраст, Картър падна в дома си и счупи таза си, докато се готвел да отиде на лов за пуйки. „Президентът Картър каза, че основната му грижа е, че сезонът на пуйките приключва тази седмица и той не е достигнал лимита си“, казаха от Carter Center.

Той претърпя операция за смяна на тазобедрената става, но трябваше да отмени плановете си да възобнови преподаването в неделното училище шест дни след инцидента.

По-късно същата година, точно преди планираната седмица на проект „Хабитат за човечеството“ през октомври 2019 г. в Тенеси, 95-годишният Картър отново пада в дома си и въпреки насиненото око и нуждата от 14 шева на главата си, Картър се появива на 400 мили разстояние на концерт същата вечер в Нешвил, за да подкрепи проекта.

Размахвайки бормашина и други строителни инструменти, той скоро се присъединява към доброволческите строителни екипи.

Две седмици по-късно отново пада с нова фрактура на таза, но 14 дни по-късно той се връща в църквата, говорейки за изправянето пред смъртта по време на лечението му от рак през 2015 г.

Очевидно се молих за това. Не съм молил Бог да ме остави жив, а просто съм молил Бог да ми даде правилно отношение към смъртта. И открих, че съм абсолютно и напълно спокоен със смъртта. За мен нямаше особено значение дали ще умра, или ще оживея“, каза Картър пред събранието от 400 души в баптистката църква Maranatha на 3 ноември 2019 г.

По време на пандемията от Covid семейство Картър решиха да не пътуват до встъпването в длъжност на Байдън, но седмици по-късно те бяха напълно ваксинирани и се върнаха на обичайните си места на предната пейка в църквата за неделните служби.

„Трудно е да живееш до 95-годишна възраст“, ​​каза Картър пред списание People дни след достигането на този крайъгълен камък. „Мисля, че най-доброто обяснение за това е да се ожениш за най-добрата половинка: Някой, който ще се грижи за теб и ще се ангажира и ще прави неща, за да те предизвика и да те поддържа жив и заинтересован от живота.“