Легенда във филмовото изкуство – великият Дейвид Линч

Веднъж Дейвид Линч сподели, че е бил вдъхновен да стане режисьор, когато, докато рисувал, необяснимо чул порив на вятъра и видял произведението да се движи върху платното.

Моментът определя манията му да „вижда как картините се движат“, но също така и нюха му към странното – изкривяване на реалностите на малкия и големия екран в продължение на почти 40 години.

78-годишният американски режисьор, който почина месеци след обявяването на диагнозата емфизем, се превърна в съвременното лице на странни, обезпокоителни светове, често скрити в ежедневието на обществото – от телевизионните сериали „Туин Пийкс“ до филми като „Синьо кадифе“, „Мълхоланд Драйв“ и „Вътрешна империя“, разказва BBC.

Самопровъзгласен мечтател, дебютът на Линч на сцената със среднощната филмова поредица „Гумена глава“ от 1977 г. Дезориентиращият ужас, коментар за мъжката параноя, задава многопластовия шаблон, по който се движи неговата работа.

Четири десетилетия по-късно той доживява да види стила си увековечен като прилагателно в Оксфордския речник. Линчиан, както се чете, замъглява „сюрреалистични или зловещи елементи със светското“ – признание, подходящо за четирикратно номинирания за „Оскар“, превърнал се в носител за цялостно творчество, чийто характер беше толкова голям, колкото и филмите му.

Биографията на Линч

Дейвид Кийт Линч е роден в Мисула, Монтана на 20 януари 1946 г. Син на изследовател в Министерството на земеделието, той прекарва голяма част от ранния си живот, местейки се от щат в щат с брат си и сестра си.

Родителите на Линч обаче насърчават неговите артистични амбиции от ранна възраст. Говорейки пред Rolling Stone през 1990 г., той каза, че майка му го е „спасила“, като го е насърчила да рисува върху скрап хартия, вместо да използва книжки за оцветяване, където „цялата идея е да стои между редовете“.

Именно тази теория вдъхновява филмите му, наситени с бунтарска жилка.

Младежкото разочарование от спокойствието на живота в предградията го кара да жадува „нещо необичайно“.

Черно-белият дебютен филм на Линч „Гумена глава“  постигна тази визия много по-успешно от годините му в художественото училище, като неговият централен герой потъва в лудост, след като става баща на ужасяващо бебе.

Критиците остават объркани, но успехът му е грандиозен.

Линч ще остане в историята на киното с неподражаемия си и вън от нормите стил. Сред неговите най-забележителни продукции са ексцентричният „Туин Пийкс“, „Мълхоланд Драйв”, „Синьо кадифе“, „Диво сърце“ и други.

Единствената по рода си кариера на Линч е оценена със специална награда (споделена с неговата постоянна звезда Лора Дърн) на наградите „Независим дух“ през 2007 г. и със „Златен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция през 2006 г.

През 2019 г. Дейвид Линч получи „Оскар” за цялостен принос.