БНБ въвежда механизъм за следене на отпусканите ипотечни кредити

Българската народна банка (БНБ) въвежда нови изисквания към банките в България по отношение на ипотечните кредити. Те не са свързани с директен контрол върху отпускането на заеми, а по-скоро с качественото и количественото им отчитане пред регулатора, което ще става на всеки три месеца.

С новото изискване БНБ иска да получи детайли по ипотечните кредитни портфейли на банките в България и да има допълнителен инструмент в оценката на рисковете.

БНБ на този етап не въвежда никакви допълнителни ограничения пред кредитирането на банките.

С така създадения механизъм за наблюдение и отчетност се цели да се формализира процесът на оценката на рисковете при кредитиране, обезпечено с жилищни недвижими имоти“, посочва БНБ.

По-строгото проследяване на ипотечните заеми е следствие на ускорения кредитен растеж в жилищния сегмент, който към първото тримесечие на 2024 г. достига 23%. Целта на централната банка е да проследи системния риск при жилищния сегмент, като тя посочва, че внушителният ръст идва основно от покачването на доходите на домакинствата, а не се дължи на разхлабени стандарти от страна на търговските банки.

БНБ ще предприема последващи надзорни действия въз основа на резултатите от тази оценка“, посочват още от централната банка.

Какви критерии ще се следят?

БНБ ще следи за съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане, т.е. колко процента от жилището е финансирано от банката и колко е съфинансирането. Статистиката показва, че в началото на 2024 г. показателят леко расте, което на практика означава, че банките в България финансират все по-голяма част от жилището. Все пак преглед на обемите на новоотпуснатите кредити показва, че банките масово финансират между 70 и 80% от имота, докато над 90% е в „незначителен“ брой от случаите.

БНБ посочва, че до момента от общо 24 държави в Банковия надзор на Европейския съюз 15 прилагат мерки за ограничаване на новоотпусканите кредити с финансиране над 90%.

Централната банка ще следи и съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и дохода на кредитополучателя при отпускане. БНБ отчита подобряване на съотношението за първото тримесечие на 2024 г. и посочва, че показателят е по-висок при значимите кредитни институции и по-нисък при по-малко значимите.

В 11 държави от Банковия надзор има въведени ограничителни мерки.

Централната банка ще следи и срокът, за който се отпускат заемите. Данните показват, че за първото тримесечие на 2024 г. срокът се удължава до 25.2 години заради поскъпването на жилищата. Така през първото тримесечие на 2024 г. вече средният размер на ипотечен заем в България достига 198 хил. лв. Големите банки дават заеми с по-дълъг матуритет, но тенденцията за неговото увеличаване е налице при всички финансови институции.

БНБ отчита също, че до момента общо 12 държави от ЕИП, 10 от които в Банковия надзор, са въвели мерки за таван на срока по кредитите от 30 години.

По-голямата картина

Българската народна банка (БНБ) подчертава, че в значимите кредитни институции са акумулирани около 69% от активите в цялата банкова система, а кредитирането в този сегмент е концентрирано банките с общ пазарен дял от близо 80%.

БНБ все пак подчертава, че банките са добре капитализирани и високо ликвидни, нивото на необслужваните кредити е ниско, а доходността и ефективността – високи. Според централната банка това означава, че ипотечният пазар в България не показва признаци на прегряване.

Според представените от БНБ данни в началото на 2024 г. отпуснатите ипотечни кредити продължават да растат, както и регистрираните искания за кредит. За първите три месеца на 2024 г. домакинствата са поискали от банките ипотечни кредити за над 3.5 млрд. лв. За сравнение, през последното тримесечие на 2023 г. са поискани около 3.4 млрд. лв., което до известна степен се дължи и на ръста в цените на жилищата.

Банките удовлетворяват около половината от исканията – одобрените кредити за първото тримесечие са за около 1.8 млрд. лв.