Поредните промени при касовите апарати ще излязат скъпо на бизнеса

Поредните промени при касовите апарати, предложени на 19 юли от финансовото министерство, биха довели до повишаване на разходите и допълнителни затруднения за бизнеса. Това пише в становище на Българската стопанска камара (БСК) по повод предложените от министерството промени в Наредбата за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

Това са вторите големи изменения за тази година, касаещи работата на фискалните устройства. На 1 март депутатите окончателно приеха по-строги изисквания за софтуера на касовите апарати. Според въпросните изисквания до края на годината над 400 хил. касови апарати ще трябва или да бъдат подменени, или да им се поднови софтуерът. Тогава Националната агенция за приходите (НАП) направи оценка, че подмяната на софтуера ще доведе до 120 млн. лв. допълнителни разходи за фирмите.

БСК посочва, че новите промени, изискващи търговските обекти да подменят софтуера си за управление на продажбите, са твърде общи и ще доведат до прекалено големи разходи за бизнеса. В мотивите на вносителите на промените е записано, че в момента регистрираните касови апарати са 43 хил. броя, а същевременно прогнозираните разходи на бизнеса за тяхната подмяна и промяна на софтуера са около 17 млн. лв.

Според дефиницията на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“, съдържаща се в Закона за данък върху добавената стойност, това е всеки софтуер, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обекти, задължени да издават фискални бонове. Според БСК обаче определението включва широка гама от софтуерни продукти, включително и такива, които нямат връзка с касовите апарати и нямат за цел да управляват тяхното функциониране, например, системи за управление на работата с клиенти (CRM), приложения за обработка на оферти, заявки, приложения за издаване на фактури и др.

Също така измененията предвиждат софтуерът за управление на продажбите на търговските обекти задължително да управлява всички касови апарати в обекта. Този текст обаче ще засегне по-широк от предварително разчетения кръг лица. Най-потърпевши ще са микро- и малките предприятия, които трябва да купят и внедрята нов софтуер и касови апарати, които отговарят на изискванията, без обаче това да е продиктувано от обичайната им търговска практика или организация на дейността.

„Считаме, че предложената мярка ще доведе до необосновано повишаване на административната тежест и разходите на бизнеса и, същевременно, не кореспондира с целите, които си поставя Министерство на финансите с проекта на Наредбата за изменение и допълнение. Настояваме текстът на Наредбата да бъде прецизиран, с цел да се ограничи обхватът на засегнатите задължени лица, чието поведение не е оценено с висока степен на риск от укриване на приходи”, коментират от БСК.

Според организацията предложените изменения са съвсем неприложими при търговията на едро и разносната търговия. Докато промените изискват започването и финализирането на една продажба да се осъществява рамките на ден, то при търговията на едро и разносната търговия много случаи началото и приключването на продажбите не се осъществява в рамките на един календарен ден.

Изискването Националната агенция за приходите (НАП) да има специален „одиторски профил”, по аналог на администраторски такъв, пък създава предпоставки за изтичане на търговски тайни. „В редица случаи софтуерът за управление на продажбите е част от интегрирани системи за управление и планиране на ресурсите в предприятията (ERP), които съдържат и голямо количество информация, която не е пряко свързана с продажбите. Често тази информация е търговска тайна, съдържа конфиденциални и/или класифицирани данни, лични и чувствителни данни”, гласи становището на БСК.

Позицията на организацията е идва в края на едномесечния срок за обществено обсъждане на предложените промени. В становището си БСК дава и конкретни предложения как да се променят някои от текстовете в наредбата с измененията, които следва да бъдат взети предвид от вносителите преди продължаването на процедурата по утвърждаване на промените.