България опасно бавно доближава допустимата инфлация за еврозоната (графики)
Към декември страната изостава с над 4 пункта спрямо допустимата стойност за влизане валутния съюз
България опасно бавно се справя с високата инфлация и ако продължи с този темп (средно с около 0.2 пр. пункта месечно) да се доближава до целта за влизане в еврозоната, това няма как да се случи на 1 януари 2025 г.
Справка на Economic.bg с данните на европейската статистическа служба Евростат показва, че за 12-те месеца до декември средногодишната инфлация в България (показателят, който се използва в прилагането на Маастрихтските критерии) е 8.6%. Средното ниво за еврозоната е 5.4%, а допустимото ниво за влизане в еврозоната – под 4.4%.
България очаква доклад за конвергенцията през юни. Той ще бъде изготвен съвместно от Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) и ще каже дали страната изпълнява техническите критерии за приемане на еврото. Докладът ще използва данните за средногодишната инфлация в периода април 2023 – май 2024 г. За да отговори България на критериите, показателят не трябва да надвишава с повече от 1.5 пр. пункта осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация. В последните месеци това са Белгия, Люксембург и Испания, а осреднената средногодишна инфлация там е под 3%.
Към декември България е с над 4 пункта над допустимата граница за отговарянето на изискванията. За сравнение, в началото на миналата година, когато служебното правителство на президента Румен Радев се отказа от искането си за изготвяне на конвергентен доклад, по препоръка на Европейската комисия, инфлацията в България бе с близо 5.5 пункта над допустимото спрямо Маастрихтските критерии.
Многократно в последните седмици представители на правителството – както самият премиер акад. Николай Денков, така и финансовият министър Асен Василев и неговият заместник Георги Клисурски – изразяват увереност, че европейските институции ще направят компромис с високата инфлация в България заради необичайното поскъпване на живота в последните две години в цял свят. Подобен компромис бе направен и за Хърватия преди замяната на хърватската куна с еврото на 1 януари 2023 г., но тогава ставаше въпрос за десети от процента и наистина се случи в пика на инфлацията в цяла Европа, предизвикан от следпандемичното възстановяване и войната на Русия в Украйна.
Т.е. овладяването на инфлацията с много по-бързи темпове през следващите няколко месеца е критично за България, за да се присъедини към еврозоната – целта, която си е поставило не само правителството, но и бизнесът.
Справка на Economic.bg по години показва, че за последно инфлацията в страната е била в границите за влизане в еврозоната точно преди и в началото на пандемията – когато България бе приета във валутно-обменния механизъм ERM-2 – т. нар. „чакалня на еврозоната“.