България отново пропада в класацията за демокрация на Economist
През 2020 г. оставаме зад страни като Суринам и Индия
Снимка: Красимир Свраков
~ 2 мин.
Антония Симова Съмненията за независимостта на съдебната власт и медийната свобода продължават да влошават показателите за демокрация на България, става ясно от годишния доклад на Economist Intelligence Unit. Страната се връща в долната половина на категорията „дефектни демокрации“ през 2020 г., пропадайки с пет места – от 47-мо през 2019 г. на 52-ро година по-късно.
Това е най-лошият показател за България от 2014 г. насам. В частта за страната в доклада пише още, че „назначаването на главен прокурор, за когото се твърди, че е свързан с правителството, предизвика масови антиправителствени протести из цялата страна“.
Коментарите на EIU за България продължават да са тревожни, като през 2019 г. организацията констатира, че от 12 г. на практика демократичното развитие на страната е в стагнация.
В класацията тази година България се намира зад страни като Суринам и Индия. Все пак според доклада три други страни от Европейския съюз всъщност са с по-лоши показатели за демокрацията – Унгария (дели 55-о място с Филипините), Хърватия (дели 59-о място с Гана) и Румъния (62-ро място).
Нито една бивша комунистическа страна в Източна Европа не е извън групата на демокрациите с несъвършенства, като тази година в нея организацията добавя още Франция и Португалия.
Погледнато в контекста на Централна и Източна Европа, оценката за избирателния процес и плурализма в България е същата като тази за Полша (9.17 единици от максимални 10) и не се променя спрямо 2019 г.
Оценката за работата на правителството през 2020 г. обаче е значително по-ниска. Организацията поставя 5.71 по този критерий, докато през 2019 г. показателят стигна 6.43. По този критерий дори Унгария и Хърватия, които са по-назад от България в цялостната класация, получават по-високи резултати.
Участието на българите в политическия живот – може би заради продължителните протести – е оценено със 7.22 единици от индекса, а такъв висок показател имат за миналата година само Словения и Украйна.
За „политическа култура“ обаче показателят е 4.38, докато в заемащата пред нас седма позиция Полша той е 5.63, а в поставената след нас Унгария – 6.25. Оценката по критерия обаче не се променя спрямо 2019 г.
В категорията „граждански свободи“ оценката е 7.06 единици, но точно такава е и в Република Северна Македония и Сърбия, а в Албания дори е по-висока – 7.35. По този показател през 2019 г. България е получила оценка 7.94.
2020 г. бе много лоша година за глобалната демокрация като цяло
Както е записано в Демократичния индекс през последните години, демокрацията не е в стабилно здраве от известно време. През 2020 г. неговата устойчивост беше допълнително тествана от избухването на пандемията.
Средният глобален резултат в Индекса за демокрация за 2020 г. е спаднал от 5.44 през 2019 г. до 5.37, което е най-лошият световен резултат от създаването на индекса за първи път през 2006 г. Резултатът за 2020 г. представлява значително влошаване – до голяма степен заради наложените от правителството ограничения за овладяване на коронавируса.
Според индекса само около половината от световното население (49.4%) живее в някаква форма на демокрация, а едва около 8.4% живеят в „пълна демокрация“. Това ниво все пак е по-високо от 5.7-те процента през 2019 г., след като няколко азиатски държави бяха модернизирани. Повече от една трета от населението на света живее при авторитарна власт, като голям дял е в Китай.
