Има ли път напред за новото правителство?

България има редовно правителство. На фона на вълната от коментари и публичния шум от последните дни, формирането на управляващо мнозинство отваря възможността за отпушване работата на парламента и провеждането на множество политики, които бяха заложник на дълго продължилия блокаж. Интересен момент в новата коалиция е, че законодателната и управленската програма не са предварително зададени към момента на гласуване на правителството, а ще се оформят в следващите 30 дни. Това означава, че теренът за идеи и изготвянето на предложения за реформи е отворен.

В края на октомври 2024 г., броени дни след проведените парламентарни изброи, ИПИ представи своята Бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“. Изданието дава посока на развитие по отношение на фискалната политика, демографията и човешкия капитал, върховенството на правото, инвестициите, конкурентоспособността и икономическия растеж. Стъпвайки на идеите и предложенията в Бялата книга, каква насока можем да дадем на предстоящата управленска и законодателна програма на правителството?

• Бюджетът ще бъде една от първите задачи на новата власт. Новият финансов министър трябва да пренапише рамката на държавните финанси за 2025 г. и да се върви към приемане на бюджета най-късно до края на март. Голямото предизвикателство тук е да се удържи нарастването на разходната част, в т.ч. прекомерния ръст на разходите за персонал, и дефицитът да влезе в рамките на 3 процента от БВП без да се прибягва до увеличение на данъците. Последното би означава реално отнемане от разполагаемия доход на българите и охлаждане на и без това потиснатата през последните години инвестиционна активност;
• България трябва в кратки срокове да подготви своя средносрочен фискално-структурен план, който оформя фискалната рамка на страната в следващите години и съдържа ангажименти за реформи и инвестиции. Пътят към премахване на дефицита в държавните финанси минава именно през този план. Целта в средносрочен период трябва да е връщането на консолидираните разходи устойчиво на нива около 38% от БВП, което е необходима предпоставка за балансиран бюджет и запазване на основните данъчни ставки;
• Приемането на еврото от 1 януари 2026 г. се оформя като съвсем реален сценарий. Текущите данни за инфлацията, както и прогнозите за 2025 г., показват, че България ще покрие критерия за ценова стабилност в първите месеци на годината. Това означава в следващите седмици да се поиска извънреден конвергентен доклад и през пролетта страната да получи зелена светлина за приемане на еврото от началото на 2026 г. Тази цел следва да насочи и допълнително внимание към бюджета и фискалната устойчивост;
• Финансовата стабилност и приемането на еврото могат да бъдат изведени пред скоби като основни макроикономически котви, но те сами по себе си не гарантират просперитет и не могат да бъдат крайните цели на едно управление. Подобна фундаментална цел в средносрочен хоризонт може да бъде например постигането на 75% от средното ниво за ЕС по показателя БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност. Към момента България е на 64% по този показател. Достигането на границата от 75% означава устойчив икономически растеж в следващите години и догонване на групата нови страни членки от региона на Централна и Източна Европа, повечето от които са в интервала 75-90% от средното за ЕС;
• Устойчивият догонващ икономически растеж обаче изисква поредица от мерки за увеличаване на инвестиционната активност, в т.ч. стимули за инвестиции в основен капитал и бърза писта за подготовка на индустриални терени, поддържане на висока заетост и насочена политика към неактивните лица, както и огромни усилия в сферата на образованието с фокус върху придобиването на знания и умения. Всичко това подкрепя повишаването на производителността, което позволява реално нарастване на добавената стойност и разполагаемите доходи. Без ръст на инвестиционната активност и насочени политики в подкрепа на човешкия капитал, изпреварващият растеж и догонването на успешните примери от региона няма да се случи;
• Всяка една от споменатите сфери дотук е подробно разгледана в Бялата книга на ИПИ, както като посока на действие, така и като конкретни и постижими цели в средносрочен план. Голяма част от тези политики не срещат някаква непреодолима пречка и реално могат да се случат. Както стимулирането на инвестиционната активност, така и възможните мерки в посока качество на училищното образованието или активиране на пазара на труда са широко експертно и технически осъзнати и напълно приложими в рамките на новото мнозинство;
• Големите предизвикателства обаче остават не просто в желанието на новите министри да бъдат реформатори, което в модерно време е равно просто на това да се предприемат стъпки, които отдавна присъстват в множество технически доклади, а в по-дълбоките структурни промени, които вече засягат реалното разпределение на власт и зависимости в държавата. Тук влиза например въпросът с финансовата децентрализация и собствения ресурс на общините, който стои на дневен ред от десетилетия и бива старателно отбягван от всяка власт. Без повече собствен ресурс и съответно инструменти за политики за местните власти регионалната карта ще остане силно разбалансирана;
• Най-големият препъни камък, съвсем очаквано, е в съдебната власт и регулаторите. Всички международни изследванията показват, че България има своите конкуренти предимства, но губи от успешните примери Европа именно по отношение на върховенството на правото и работата на институциите. Ако новата коалиция възприеме модел на управление „тихо, кротко и спокойно“ в съдебната власт, всички усилия по горните точки ще бъдат силно лимитирани и отново ще сме в дъното на Европа.

Това са само няколко маркера за възможния път напред при едно редовно правителство. Пълният вариант с разписани фундаментални цели пред страната в средносрочен план и политики за тяхното постигане могат да се видят в Бялата книга на ИПИ „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“.

Източник: Институт за пазарна икономика