България в Полушенген: Какво значи това за външната търговия на страната

Остава само да измажем една сграда и сме готови за Шенген“.

Колоритният цитат принадлежи на бившия премиер Бойко Борисов от 2011 г., около преговорите за допускането на България в Шенген. В кръга на шегата – 13 години по-късно изглежда България успя да „замаже“ сградата само наполовина.

Присъединяването към Шенген е основен принцип на членството в Европейския съюз заедно с интеграцията на еврото. Това бе мисия за Румъния и България още отпреди присъединяването към Блока през 2007 г.

Считано от полунощ днес, 31 март, България и Румъния вече са част от шенгенското пространство по въздух и море. Сухопътният Шенген обаче остава мираж за двете страни, които реализират над 70% от своя износ в Европа именно по мрежата от европейски пътища. Големият проблем се корени именно там. Конкретни срокове за присъединяване по суша няма, а мнозина се притесняват, че всичко ще приключи дотук.

От днес опашките може да изглеждат различно за туристите на летищата в София, Варна и Бургас, но не и за камионите с българска продукция на граничните контролно-пропускателни пунктове.

Екипът на Economic.bg изпрати въпроси до Министерство на финансите какви ефекти ще окаже половинчатото влизане на България в Шенген върху българската икономика. Отговори така и не получихме.

Износът по суша, въздух и море

Както България, така и Румъния разчитат в голяма степен на пътищата както за внос, така и за износ. Това предполага, че именно чрез сухопътния Шенген икономиката би нараснала осезаемо благодарение на премахването на бариерите и усложненията пред търговията, като разходи и време, при чакането по границите.

По този повод Economic.bg направи детайлна справка в европейската статистическа служба Евростат относно българския износ по вид на транспорта.

Тя показа, че за 2023 г. от целия български износ за Европейския съюз, който е над 55 млрд. лв., този по суша достига 73.2%, или близо 40.5 млрд. лв. Това именно показва мащабите на важността от сухопътния Шенген за българската икономика.

За миналата година българският износ по въздух за страните членки на Европейския съюз представлява 2.7% от общия или около 1.5 млрд. лв. Около една пета от въздушния износ е за Германия, а голямата част от останалия – за Швеция, Австрия и Унгария.

Българският морски износ за Блока за 2023 г. пък представлява около 7% от общия за ЕС и надхвърля 3.8 млрд. лв. Близо половината от него е за Италия, като съществен морски износ се реализира и за Испания и Нидерландия.

Справката в Евростат показва, че всъщност морският износ за Италия, която е третият по големина търговски партньор на България, е съществен и представлява около една трета от целия, който е около 6 млрд. лв. в рамките на миналата година. Останалата част очаквано се реализира по суша.

Близо 50/50 е съотношението морски/сухопътен износ за Испания в общ размер от около 2 млрд. лв.

Така сумарно данните показват, че на практика близо една десета от целия български износ ще попадне в обхвата от влизането на България в Шенген по въздух и море.

Към най-големите си търговски партньори в Европейския съюз – Германия и Румъния – България изнася основно по суша. За Австрия, която бе основният противник на пълноценното влизане на България в Шенген, износът също е предимно сухопътен.

Данните за вноса в България показват почти същото съотношение – около 10% от вноса влиза в границите на България по въздух и море.