България в „сивия“ списък за пране на пари: Как да излезе?

Вече близо година България е включена в срамния „сив“ списък на Специалната група за финансови действия (FATF) като юрисдикция със стратегически слабости в прането на пари и финансирането на тероризма. С попадането на България сред група от 20-тина държави – половината от които африкански, като Сомалия, Йемен и Сирия – за България бяха изготвени набор от препоръки, които да изпълни, за да бъде извадена от срамния списък.

С някои изпълнени и с други – все още не – следващата седмица FATF ще разгледа доклад за напредъка на България. Това заяви Цветелина Стоянова, директор „Финансова дирекция“ към ДАНС – основното звено за борба с прането на пари на държавата – по време на форума Digi Pay. Тя отказа да даде подробности относно евентуалното му съдържание и начерта напредъка в плана на българските власти за излизане от „сивия“ списък.

Какво се е свършило?

Непосредствено след влизането на България в „сивия“ списък правителството сформира Съвет за координация и сътрудничество в сферата на мерките за борба с прането на пари и финансирането на тероризма. В него влизат ключови министерства, както и звена като Агенция „Митници“, Национална агенция за приходите, Агенция по вписванията, ДАНС, прокуратурата и други. Там е изготвена детайлна национална стратегия за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, която е със срок 2024 – 2027 г.

Стоянова отчете напредък по няколко ключови препоръки на FATF – за ефективно прилагане на целеви финансови санкции за финансиране на тероризъм, за комплексна проверка и за прозрачността на действителната собственост на юридическите лица.

Институциите и частният сектор успяхме да се обединим и бяха разработени и приети законови промени, за да бъде отчетен напредък. Първият редовен доклад беше изготвен през юни и в него бяха адресирани редица други действия, които са включени в плана за действие, за да отчетат, че сме отстранили съответните стратегически слабости“, заяви Стоянова.

Тя уточни, че мерките са от различен характер – законови промени, въвеждане на ефективни системи, подобряване на ефективното прилагане, което се доказва със статистика и реални случаи, и касаят различни сфери от националната система за борба с изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Като конкретни примери даде приемането на първия по-цялостен анализ на рисковете при финансирането на тероризма и прането на пари в сектора на виртуалните активи, както и по-задълбочена оценка на рисковете от финансиране на тероризма в секторите на организациите с нестопанска цел.

Как попадането във FATF влияе на България?

Влизането в „сивия“ списък на FATF само по себе си не е заради установяване на случаи на пране на пари, а заради показани слабости в механизмите за противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма и поставянето на тези страни под „засилено наблюдение“.

FATF е сред най-важните звена на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). България се бори да влезе в нея от близо 20 години, като малко преди попадането ѝ в „сивия“ ѝ списък осъществи и лек прогрес – в началото на миналата година председателят на ОИСР Матиас Корман отчете намаляване на корупцията в България и прогноза за присъединяването ѝ към клуба до 2025 – 2026 г.

Попадането на България във въпросния списък е пречка и пред влизането на страната в еврозоната, като мястото на България в „сивия списък“ на FATF бе подчертано в конвергентния доклад на Европейската централна банка.

Това доказва, че когато FATF постави дадена държава под засилено наблюдение, това първо е репутационен проблем.

А освен това включването на България в списъка има и ежедневно отражение. То не ограничава отношенията на чуждестранните кредитни и финансови институции с българските банки, но води до по-засилен мониторинг и прилагане на разширени мерки за комплексна проверка на някои операции от и към България.

Кореспондентските банки правят по-задълбочени проверки на отделни операции, изискват допълнителни документи и информация, което предполага ангажирането на по-голям ресурс от страна на банките, и може да доведе до забавяне на изпълнението на някои плащания“, обясняват за Economic.bg от Асоциацията на банките в България.

От там допълват, че наблюдават „активни действия за изпълнение на препоръките на FATF“.

А според Снежана Калоянова, одитор и член на Комитета за малки и средни одиторски практики към ИДЕС, попадането на страната ни в „сивия“ списък влияе изключително негативно за развитието на българската икономика.

Когато сме поставени в тази рискова категория, в която потенциално се извършват финансови престъпления, има съмнения за пране на пари и има липса на контрол, това неминуемо прави българските финансови институции и фирми нежелани партньори в чужбина“, посочва тя пред Economic.bg.

Какво остана?

В последния доклад от юни FATF обърна внимание на нуждата от по-сериозен надзор върху определени сектори от финансовата система, като например оператори на парични преводи, обменни бюра и брокери на недвижими имоти.

Според ИДЕС основният дефицит на държавата е в събирането на данни за различните сектори и във водената политика за превенция на финансирането на тероризъм и пране на пари.

За да се изпълнят поетите ангажименти в Плана за действие и да се извади страната от „сивия“ списък, естественият механизъм са засилени контролни производства от страна на данъчната администрация“, смята Калоянова.

Според нея обаче финансовият одит върши същата работа, но без това да е свързано със силен стрес и натиск върху бизнеса и обичайно свързано с глоби и лихви. В тази връзка, според нея, отпадането на задължителния финансов одит за малкия бизнес допълнително ще затрудни проследяването на прилагането и спазването на въведените мерки за борба с прането на пари и 

шансовете на страната ни да бъде извадена от този списък намаляват“.

А историческите данни показва, че излизането не става бързо – най-краткият срок, в който някоя държава е успяла да излезе от „сивия“ списък, е 2 години и половина.