Българите не са готови за предстоящата забрана на пластмасовите продукти
Потребителите не са достатъчно наясно с темата, а забраната ще доведе до повишена цена на някои от еднократните изделия
Петър Витанов, председател на делегацията на българските социалисти в ЕП:
От 3 юли Европейският съюз се разделя окончателно с осем продукта за еднократна употреба. В страните от ЕС, включително и в България, влиза в сила директива, която ограничава използването на безспорно популярни пластмасови продукти като чинии и прибори за хранене, бъркалки, клечки за уши, стиропорните съдове за храна. Забраната трябва да бъде пренесена в националните законодателства. Готова ли е България за промяната?
– Г-н Витанов, готова ли е България да се раздели с пластмасите, каквито са изискванията на директивата?
– Като страна членка на ЕС България е длъжна да се съобрази с директивата. Ако не го направи, ще се наложи да плаща санкции. За да се случи законодателната промяна обаче, трябва да има работещ парламент. В този смисъл със сигурност ще има забавяне. Причините обаче са обективни и не вярвам това да доведе до сериозно санкциониране от страна на ЕС. Независимо от забавянето, което се очертава, страната ни трябва да бъде подготвена за влизането в сила на забраната. Не съм сигурен обаче доколко сме подготвени. Покрай предизборната кампания пътувам доста в страната и виждам, че все още масово се използват бъркалки от пластмаса, въпреки че се произвеждат вече и такива от дърво, които дори се продават на същата цена. Грижата за екологията очевидно липсва и ще трябва да бъде наложена посредством законодателството.
– Информирани ли са българите за предстоящата промяна?
– Не съм убеден, че обикновените потребители са достатъчно наясно с темата, въпреки че забраната ще се отрази и на тях – най-малкото с повишена цена на някои от еднократните изделия, които сме свикнали да ползваме ежедневно. Пластмасата, макар и най-вредна, засега остава най-евтина.
Българските производители със сигурност обаче са информирани за предстоящата промяна. Част от тях подходиха стратегически и отдавна предлагат и екологични варианти като картонени сламки и кутии за храна, дървени прибори, чаши и чинии, произведени от захарна тръстика и царевично нишесте. Други закъсняват и вероятно ще претърпят сериозни загуби, след като директивата влезе в сила.
– Чашите за еднократна употреба няма да бъдат забранени, но подобно на цигарите трябва да бъдат маркирани. Наясно ли е бизнесът с това?
– Вярвам, че за представителите на бизнеса е изключително важно да следят европейското законодателство, което пряко ги засяга. В този смисъл, производителите би трябвало да са подготвени за предстоящите промени и да са предвидили действията, които сега ще се наложи да предприемат в рамките на нашия общ европейски пазар. Според директивата от 31 декември 2024 г. производителят на продуктите от пластмаси ще носи разширена отговорност на принципа "замърсителят плаща“. Производителите ще трябва да поемат разходите за събиране, почистване и управление на отпадъците от кутии за храна и напитки, бутилки, чаши, пликове и обвивки, леки торбички за пазаруване, и тютюневи изделия с филтри.
– Периодът съвпадна с коронакризата. Вместо да се намали употребата на изделия от пластмаси, се увеличи.
– Така е. Пандемията доведе до неимоверен ръст в използването на еднократни продукти –маски, ръкавици, пластмасови прибори и опаковки. В името на хигиената и безопасността, генерирахме милиони тонове боклук. Стигнахме до парадоксална ситуация – за да се опазим от вируса, поставихме здравето си под друга заплаха. Микропластмасата вече е навсякъде, включително в храната, която консумираме. Дишаме отровен въздух, който ни разболява. И ако не променим начина си на мислене, на потребление, на управление на отпадъците, фаталните резултати няма да закъснеят. Защото замърсяването с пластмаса е не по-малко опасно от коронавируса. Директивата, за която говорим, е стъпка в правилната посока.
– Ще поскъпне ли животът ни и как ще изглежда ежедневието ни след края на 2029 г., когато би трябвало да изхвърлим цялата пластмасата, която ни заобикаля?
– На този етап оскъпяване със сигурност ще има, тъй като естествените материали все още не са чак толкова популярни като производствена суровина. От друга страна вярвам, че компаниите ще подходят иновативно и ще се конкурират в създаването на качествени и достъпни продукти, а това неминуемо в един момент ще доведе до по-ниски цени.
А идеята е занапред да живеем по-чисто и здравословно. Много хора в Европа и сега се опитват да живеят по-екологично и по-отговорно към природата. Не е трудно човек да си носи кафе от вкъщи, стъклена бутилка с вода или съд за храна за многократна употреба. Животът няма да свърши с края на еднократните опаковки. Преди 30 години оцелявахме и без пластмасовите опаковки. В България функционираше депозитна система, а изделията за еднократна употреба бяха дефицитни. Благодарение на това замърсявахме в пъти по-малко. Всъщност Западна Европа върви в тази посока. Рециклирането се поощрява на всякакви нива, въвеждат се депозитни системи за пластмасови бутилки, движението за нулеви отпадъци набира все повече съмишленици. Хората осъзнават, че грижата за околната среда е част от качествения и здравословен живот, към който всички се стремим.
– Толкова сме свикнали с цялата пластмаса, която ни заобикаля. Възможно ли е Европа да даде заден ход и да преосмисли част от мерките? Това всъщност иска и част от индустрията.
– Лично аз не очаквам подобен обрат. Не можем да си затваряме очите пред проблема с пластмасата, която е завзела всяко кътче от планетата – от дъното на Атлантическия океан до връх Еверест. В света се произвеждат над 360 милиона тона пластмаса годишно, като 40% от тях отиват за опаковки. Същевременно нивото на рециклиране все още е ниско, в ЕС се рециклират около 46% от пластмасовите опаковки, останалите се изгарят или завършват на сметището. Европа си е поставила за цел да стане климатично неутрална до 2050 г. Ограничаването на употребата на пластмаса е задължителна стъпка към осъществяването на тази цел.
– С какво генерално ще се подобри животът на европейците с тази директива? Мнозина вероятно ще кажат, че това е поредната бюрократична мярка, която ще оскъпи живота ни?
– Екологичните политики не са бюрократична приумица, а необходимост. След сто години нас няма да ни има, но пластмасовите ни отпадъци ще са още тук. А и нека не забравяме, че евтиното излиза скъпо и че вече плащаме с цената на собственото си здраве.