„Черна разпределителна кутия“: Депутатите ограничават инхаус процедурите

Народните представители от 48-ия парламент са напът тотално да ограничат порочните инхаус процедури. На днешното си заседание почти с единодушие те приеха на първо четене промени в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Въпреки това повечето от политическите сили дадоха заявки за прекрояване на текстовете между първо и второ четене.

Радомир Чолаков (ГЕРБ) предложи срокът между двете четения да бъде удължен на 14 дни. Въпреки възражението на „Възраждане“, че така ще се отложи във времето приемането на закона, предложението на Чолаков бе прието.

Промените в ЗОП бяха одобрени със 188 гласа „за“ и само един „въздържал се“ от ГЕРБ.

Припомняме, че промените бяха входирани от Министерския съвет и вече минаха през няколко комисии в парламента.

„Черна разпределителна кутия“

Повечето партии бяха съгласни, че инхаус възлагането трябва да бъде спряно. Петър Петров („Възраждане“) напомни, че още не е ясно къде са отишли изнесените в чували 53 млн. лв., предвидени за строителството на „Хемус“. Настимир Ананиев (ПП) му отговори, че това се знае. По думите му те са отишли в определени партии.

Има определени фирми – пощенски кутии, които печелят поръчките и в тях остава част от печалбата. Надолу по веригата изпълнителите стачкуват, защото не им е платено, а са свършили работата, но някой друг е откраднал парите за ремонта“, посочи Ананиев.

По думите му прокуратурата трябва да се задейства по случаите с превъзлагания на строителството на „Хемус“ от държавното дружество „Автомагистрали“, което миналата година стана известно с порочната практика.

Бранимир Балачев (ГЕРБ) коментира, че инхаус процедурите съществуват в европейското право и те не могат да се зачеркнат с лека ръка. Според него няма фирма или предприятие, което да е под държавен контрол и да има възможност да изпълни изцяло една поръчка без подизпълнител.

Няма как ние като законодатели да създаваме текстове, които не може да се изпълняват. Трябва да се намери друг начин за контрол. Това ще ни доведе до наказателна процедура от ЕС“, коментира Балачев.

Не на това мнение бе Андрей Цеков (ПП), който бе бивш зам.-финансов министър в редовния кабинет „Петков“. По думите му много от промените в ЗОП са започнати именно от предишния кабинет, но са продължени от служебното правителство.

По отношение на инхауса Цеков напомни, че процедурите са се превърнали в „черна разпределителна кутия“, в която се наливат пари, след това се източват и се изнасят в чували или отиват в чекмеджета. Той напомни, че „Хемус“ не е единствения случай на превъзлагане. Около 856 млн. лв. са превъзложени за строителството на пътя Видин – Ботевград, 411 млн. лв. са превъзложени за свлачищата. Отделно на превъзлагане са били и ремонтите на язовири и удълбочаването на пристанище Варна.

Друг порок са възлаганията на база на една подадена оферта. Според Цеков в много случаи тръжните документации отблъскват участниците, тъй като съдържат тежки изисквания или субективни методики. Не се поддържа и статистика на договорите, сключени на база една оферта, когато са отстранени повечето участници и е останал един.

Контролът в поръчките също липсва, заяви Цеков. По думите му Агенцията за обществени поръчки на тото избира на случаен принцип кои процедура да проверява. Няма механизъм и за контрол на работата на комисиите.

Той отправи упрек и към АДФИ и заяви, че „там има недостатъчно подготвеност при контрола“. Цеков обаче акцентира, че КЗК не си върши работата за ограничаване на картели и монополи, а някои сектори са напълни „картелизирани“.

По думите му сега липсва конкуренция и системи за управление и контрол на поръчките. В България годишно се сключват до 25 хил. договора по ЗОП на стойност 14 млрд. лв. Цеков заяви, че е важно да се стимулира конкуренцията, за да може държавата да използва този ресурс и да подобрява живота на гражданите.

Той акцентира и промяна, приета през 2018 г., даваща възможност оградите по границите да се правят без обществени поръчки. „Така през 2019 г. се строи мрежа за 230 млн. лв. и всички сега сме свидетели за резултата.“

Частните болници, финансиращи се със средства от Здравната каса пък трябва да изразходват този ресурс с поръчки.

Евентуалните промени между две четения

Александър Дунчев („Продължаваме промяната“) коментира, че с текстовете се прави и промяна в Закона за горите. Той предупреди, че трябва да се вземе предвид една уловка – процедуата по възлагане на добив в горите ще се прави по ЗОП, а не по Закона за горите, както досега. По думите му това от една страна е добре, защото ще се избегне възможността определени фирми да печелят поръчките за сметка на горските стопанства.

Дунчев обаче коментира, че не е помислено за т.нар. процедура „на корен“, като горските стопанства възлагат директно на фирмите и дървесината, но преди те да са я придобили. Така по думите се източват милиони. Заради това от ПП ще направят промени, свързани с въпросната процедура между първо и второ четене.

„Възраждане“ заявиха, че не са съгласни с предложението за задължаването на болничните заведения да провеждат процедури по закупуване на лекарства. И те между двете четения ще направят предложения за промяна.

Те са и против заложените условия при поръчките на МПС-та да се залагат критерии автомобилите да са „чисти“. Това изискване е заложено заради декарбонизацията на транспорта. Според Петър Петров („Възраждане“) обаче в доста случаи със залагането на определени критерии се стига до това, че една конкретна фирма печели поръчките.

Според Николай Денков (ПП) трябва да се помисли и в посока на научните изследвания и иновации. Често те се правят с уникални апаратури и устойства, а няма много производители, които да предлагат подобна техника. Така ЗОП се оказва неадекватен за подобни поръчки.

Осъзнавам риска, който може да създадат такива специални изисквания“, коментира Денков.

По думите му трябва да отпадне и изискването предварително за изследванията да се знаят количествата на използваните материали. Според него това е абсурдно, защото в тях има творчески елемент, който не може да се предвиди и планира.

Теменужка Петкова (ГЕРБ) коментира пък, че промените пораждат проблеми с независимостта на вътрешните одитори. Според текстовете, те ще трябва да контролират поръчки над 5 млн. лв. и да минават през предварителен контрол. Министърът на финансите пък може да назначи наблюдатели.

Основният проблем е независимостта на одиторите, заяви Петкова, но и това, че не е предвиден срок за докладите. По думите й пък Министърът на финансите ще се сдобие с огромна информация, тъй като освен че ще може да праща наблюдатели, на негово подчинение и Агенцията по обществени поръчки.

Няма такова изискване в европейски документ или директива“, коментира Петкова.