Чрез стимули към хората държавата може да намали замърсяването на въздуха
Отделният индивид носи отговорност за замърсяването на въздуха
Йордан Стефанов, докторант по микробиология и създател на научния блог 6nine.net
~ 6 мин.
Йордан Стефанов е докторант по микробиология. Младият ентусиаст е увлечен по науката и е автор на блога 6nine.net и страницата „Наука и критично мислене“. Той се съгласи да отговаря на въпросите на Economic.bg относно вредите на мръсния въздух и какво може да направи всеки човек, за да ограничи замърсяването с фини прахови частици.
- Основният виновник сме ние хората, както винаги… На първо място това е битовото изгаряне на всякаква органична маса за отопление или други цели. Но това не е нещо неочаквано. Всички ние знаем, че с падането на температурите трябва да се появи и аромата на дим. Все още населението се отоплява масово чрез твърдо гориво. Но докато повечето домакинства разчитат на изгаряне на дървесина и материали, характерни за отопление, то в гетата се гори всичко – от дрехи до гуми. Но горенето не е просто процес на освобождаване на енергия, а пренасяне на твърдата, фиксирана маса, директно в атмосферата.
Естествено другият основен виновник е автомобилният сектор. Броят на автомобилите се увеличава прогресивно, а някои домакинства притежават по два и дори три автомобила. Автомобилите не се използват оптимално, защото местата в тях остават празни. Това означава повече автомобили по пътищата, повече замърсяване, задръствания, а от това следва и по-интензивно замърсяване. През зимата основна вина имат и управляващите. Много често решенията, които предприемат, са неадекватни. Всички видяхме тези дни, че в София вместо да се почисти наличната прахова маса, тя се разпръскваше в атмосферата.
Неадекватното почистване, или липсващо такова, разпръсква праховите частици.Някои градове (като Велико Търново) тази година ще разчитат на архаичната технология за справяне със заледяването – разсипване на пясък. Излишно е да се споменава, че при разтапяне на ледената покривка (която ще се задържи не повече от 1-2 седмици) водата и пясъкът ще образуват една неприятна кална маса, която всеки ще разнесе из населеното си място. При изсушаване тази кална маса ще се превърне в прах, който ще бъде разпръснат в атмосферата. И така вместо да поддържаме градовете чисти и да изнасяме излишната земна маса, ние внасяме нова, която после буквално бавно ни убива. Защото вдишването на фини прахови частици ни убива. Парадоксът тук е, че докато някои се опитват да изнесат мръсотията от населените места, то управляващите градовете внасят такава и то с тонове.
Естествено своята отговорност трябва да поеме и бизнесът, който не винаги спазва екологичните изисквания. Но можем ли да го обвиняваме, че по-скоро се възползва от липса на контрол?
- Защо чак през последната година се заговори за мръсния въздух у нас? Каква е била ситуацията с въздуха през 2014 или 2015 г.?
- За мръсния въздух винаги се е говорило, но новите технологии спомогнаха на този проблем да се даде гласност. През последните 1-2 години стана по-възможно всеки да си направи импровизирана станция за относително измерване на някои основни компоненти на атмосферния въздух. Тези устройства публикуват онлайн своите измервания, а хората виждат пряко какво е състоянието, но данните ги стряскат. В допълнение социалните мрежи дават възможността всеки да изкаже своето възмущение или пък да организира масови протестни действия. Това кара управляващите населените места да действат, или поне да положат някакви елементарни усилия, за да потушат напрежението. В миналото подобна информация за състоянието на въздуха не е била толкова достъпна. Ако трябва да сме честни и днес много хора не знаят откъде да черпят информация за качеството на питейната вода например. Освен това, ако днес социалните мрежи дават гласност на проблемите, то преди отговорните лица просто чакаха всичко да отшуми.
- Една от мерките, които бяха предприети в борбата със замърсяването на въздуха, бе по-честото миене на големите булеварди в столицата. Адекватна ли е тя и доколко би помогнала за намаляване на замърсяването?
- Една от мерките, които бяха предприети в борбата със замърсяването на въздуха, бе по-честото миене на големите булеварди в столицата. Адекватна ли е тя и доколко би помогнала за намаляване на замърсяването?
- Практиката в световен мащаб е не да се третират симптомите на един проблем, а причинителите. Или с други думи, интелигентният начин за справяне с проблема е да се ограничат източниците за замърсяване, да се въведат адекватни политики, а не да се третират последиците. Да, много е хубаво, че се правят опити мръсотията да се извози извън града, но след ден въздухът отново ще е мръсен, защото причинителите си остават налични. Това са едни временни, неефективни, палиативни мерки, които са по-скоро ПР ход и опит да се потуши назряващото обществено недоволство. Просто симулиране на работа, което е характерно за държавния административен сектор.
И нека не забравяме, че така се правят опити да се премахнат по-големите и тежки частици от атмосферата. Но по този начин не могат да се премахнат въглероден диоксид, олово, съединения на сярата и множество различни въглеводороди. Неефективността се вижда пряко от лабораторните анализи.
- Доколко температурната инверсия и разположението на столицата влияят върху качеството на въздуха от последните дни?
- Не мога да се ангажирам с някакво географско тълкуване на проблема, но определено географското разположение на София утежнява ситуацията. София и котловината, в която се намира, са обградени от множество планини и сякаш въздушните маси трудно могат да напуснат местността. Мръсният въздух просто си стои в столицата и се акумулира.
- Старите коли и отоплението на въглища ли са големите замърсители?
- Спорно е, но според мен отоплението с твърда маса е основният проблем. Прекалено много домакинства го правят. Освен това съставът на материалите за отопление варира значително, което означава, че спектърът на замърсители също варира – той не е еднороден. Както споменах, огромен проблем е, че се изгарят различни битови отпадъци – дрехи, гуми и като цяло индустриални продукти, които отделят повече и по-разнообразни замърсители.
В контраст, производителите на горива се опитват поне минимално да редуцират отпечатъка, който продуктите им оставят върху околната среда. В световен мащаб те се стремят да редуцират и премахнат компоненти, които допринасят значително за влошаване на екологичното състояние на околната среда. Оловото е един от основните замърсители, а производителите на горива се опитват да решат този проблем и с предоставяне на продукти без негово наличие. Но за да се подобри състоянието, би било хубаво ние гражданите да бъдем стимулирани да си купуваме по-нови автомобили. Те стават все по-екологични, консумират все по-малко количество гориво за изминаване на идентични разстояния, а някои от тях и консумират само електроенергия.
- Какви реални мерки трябва да се предприемат за по-чист въздух?
- Политиците трябва да разрешат някои основни проблеми. Решението не може да бъде постигнато с рестрикции и наказания, а по-скоро чрез положителни стимули. Вместо да се забраняват автомобилите, нека стимулират гражданите да ползват градския транспорт. Да го направят по-редовен, по-достъпен, по-евтин, да не е претъпкан, да не е мръсен. Да е приятен, удобен, дори да доставя удоволствие.
Вместо да се забранява споделеното пътуване и „виновните“ да се наказват, нека този модел на пътуване да се развие. Така вместо във всяка кола да пътува по един човек, във всяка ще пътуват дори по 4. Броят на автомобилите по пътищата ще се редуцира, престоят в задръствания също, хората няма да закъсняват и ще са по-щастливи.
Един от парадоксите в България е, че колкото по-нов автомобил имаш, толкова по-големи такси трябва да плащаш, докато да имаш стар автомобил е по-евтино в това отношение. Или с други думи, държавата не стимулира хората да купуват по-екологични автомобили, а ги наказва за това им решение.
Нека бъдат въведени облекчения за хората, които си купуват екологични, зелени, хибридни и електро автомобили. Електрическите автомобили са идеални за градска среда, защото не отделят вредни емисии.
Би било хубаво, ако не се насърчава отоплението с твърдо гориво, ако за него не се дават помощи.
Може да се каже, че корупцията също е отговорна за лошото качество на въздух. Корупцията е факторът, който спъва икономическото развитие, а мръсният въздух е проблем на бедните хора, за които, за жалост, е лукс да се отопляват чрез електричество или други методи. С премахването на корупцията ще се решат множество проблеми в страната, но видимо липсва желание.
- Какво може да прави или да спре да прави човек в ежедневието си, за да помогне за намаляването на фините прахови частици (ФПЧ) във въздуха?
- Нека не се залъгваме. Отделният индивид също носи отговорност, защото това, което политиците могат да направят е да се опитат да моделират поведението ни чрез различни политики. Хубаво е всеки да се замисли какво може да промени в ежедневието си, а не просто да очаква политиците да свършат всичко.
Можем да започнем да ходим на работа пеша (ако е възможно) или с колело. Съществува специална категория хора, които не могат да изминат 100 метра без автомобил, за да отидат до магазина. Да не забравяме, че движението има и сериозни здравословни ползи.
- Нека не се залъгваме. Отделният индивид също носи отговорност, защото това, което политиците могат да направят е да се опитат да моделират поведението ни чрез различни политики. Хубаво е всеки да се замисли какво може да промени в ежедневието си, а не просто да очаква политиците да свършат всичко.
Можем да започнем да ходим на работа пеша (ако е възможно) или с колело. Съществува специална категория хора, които не могат да изминат 100 метра без автомобил, за да отидат до магазина. Да не забравяме, че движението има и сериозни здравословни ползи.
Можем да ползваме повече градския транспорт. Често той е и по-удобен. Паркирането на наличния автомобил понякога е невъзможно, а достигането до желаната дестинация понякога с градски транспорт е по-бързо.
Ако ще използваме автомобил, би било хубаво да оптимизираме пътуването, като вземем със себе си повече хора. Ако колегите живеят в същия квартал, би било идеално. А и така се поддържат живи социалните контакти.
Не бих могъл да посъветвам хората да сменят начина си на отопление, защото за някои хора все пак дървесината е по-евтин вариант. А в крайна сметка ниските доходи изправят понякога съществуването в България предизвикателство.