Да получиш урок по ефективност от конете

Промяната отвън ни кара да се променяме и отвътре. Но как да постигнем здравословната промяна и да се изградим като знаещи, можещи, уверени, балансирани и ефективни в работа си личности? За един от възможните начини разказва Юлия Славов-Тонев. Тя е коуч, създател и водещ на програми за личностно развитие, който умее да работи с хора и с… коне. В своя житейски и професионален път се е убедила, че добрият коуч и конете са фактор в позитивната промяна.

„Потопете се в света на конете, където тишината е по-могъща от думите, а емпатията и способността да погледнеш през очите на другия са единственият език, който е нужно да владееш“, призовава Юлия и ни повежда на пътешествие в един малко познат свят.

Мнозина изобщо не подозират, че конете може да са наши учители. Личностното развитие с коне е нов метод, който става все по-популярен поради трайните си ефекти“, споделя Юлия.

Сетивност

Конят може да има ключова роля при обучението на мениджъри и бизнес лидери, а също и за изграждане на екип. Той е директен и веднага отразява онова, което чувства. Не е необходимо да имате тренинг в ездата или да сте свикнали с коне. По-скоро е обратното: колкото по-малко опит, толкова по-добре.

Моята задача е да водя взаимодействието между човека и коня така, че хората бързо да получат важните за тях отговори, като започнат да забелязват и да усещат повече неща и се научат на внимание. Всеки постепенно разбира колко много енергия носи в себе си и колко силно си влияем един на друг. Конете живеят в стадо и обичат тишината. За тях е важно да са в енергийно и емоционално спокойна обстановка и така ни помагат на нас да станем по-балансирани в емоциите си. Когато сме с тях, си взаимодействаме. За да спечелим доверието на коня обаче, първо трябва да сме наясно със самите себе си и с онова, което се случва вътре в нас.

Комуникация

Конете са невербални комуникатори и усещат всяка промяна около себе си, дори на енергийно ниво, и реагират на това. Такава е тяхната природа. Те чуват и виждат добре, докато ние, хората, ставаме все по-слепи и глухи. Не контролираме себе си, не следим за емоциите, които излъчваме. Конят ни кара да усещаме момента, да сме тук и сега, тъй като той е свикнал да живее в едно постоянно „бъдене“. Когато правим нещо с коня, често реагираме неадекватно спрямо моментната ситуация. А конете ни помагат да ставаме все по-осъзнати, да усещаме и да преодоляваме собствените си дисбаланси, да сме по-добри в комуникацията с околните, да постигаме по-добрата версия на самите себе си. И след като осъзнаем, че притежаваме всичко, което ни е нужно, за да живеем по-добре, да станем приземени и балансирани, чуващи и виждащи, будни.

Автентичност

По-голямата част от света около нас не иска промяната, не желае да има развитие, тъй като това е болезнено. Хората живеят в социални роли, които невинаги отразяват автентичното им Аз. Конят предлага постоянно променяща се обстановка. Изобщо не се интересува кой за какъв се приема, а го гледа с големите си очи и пита кой си. Човекът отговаря: „Аз съм директор“. А конят му показва, че за него не е важно какво работи, а какъв човек е.

Срещата с конете е преживяване – тук и сега. Чрез тях всеки може да стигне до неща, които е готов да промени у себе си. С тях може да преодолее блокажите си и да работи за поставянето на ясни граници в отношенията си с хората. Уважението е в основата на връзките с конете, но и с хората. Трябва да има приемане и на тази база започва да се гради доверието. Конят ни въздейства на духовно, емоционално, физическо и ментално ниво, той ни учи да усещаме другия, да се съобразяваме с него и това да е моделът на създаването на здравата връзка между нас. Чрез коня свикваме да даваме пространство на другите, в което не им налагаме своите виждания и начина си на мислене, както и „графика“, в който се надбягваме.

Във взаимодействието с коня осъзнаваме колко излишна енергия изтича от нас по различни канали, защото живеем в измерение отвъд тук и сега. Неовладените емоции са 90% заложени във всеки проблем, те са основен двигател на всичко, което правим – или за да ги преживеем, или за да ги избегнем. А времето, прекарано с коня, е вид медитация, преживяване, чрез което човек започва да усеща собствената си мощ и става по-ефективен, по-целеустремен и успешен.

Кентавър

Нека да си представим, че вътре в нас живеят и конят, и ездачът. Конят са емоциите, ездач е умът. В живота или дърпаш юздите и държиш коня под контрол, или конят прави каквото си иска. За да стигнеш там, където искаш, трябва да си в синхрон с него. Конят е незаменим учител, тъй като той просто те тласка, дори без да осъзнаваш, да приемаш нещата по различен начин от този, с който вече си свикнал. Осъзнаваш, че ако правиш едно и също нещо по един и същи начин, винаги ще получаваш един и същи резултат.

Основен урок от конете: За да видиш промяната, трябва да направиш промяна“.

Конете са цяла вселена, твърди Юлия. Но кое я свързва с тях? Още от дете започва да усеща непреодолима връзка с конете. Сега е убедена, че нейната сила днес идва от пътя, който е извървяла заедно с тях. С хората обаче може да направи само онова, на което те са готови. Всичко е процес, в който тя като опитен коуч помага всеки сам да постигне своята промяна заедно с конете.

„Конете и Юлия ми показаха в дълбочина как ни влияят мислите и чувствата, как ги проектираме във взаимодействието си с другите и как всичко това се отразява на резултатите, които постигаме. Тренингите с конете са автентично преживяване, учене и личностно развитие“, твърди Емил Минев, член на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора.

Място за срещи

Ранчо „Конникът“ в с. Макоцево край София е създадено още преди 20 години от Зарко Георгиев и неговата съпруга Красимира. Юлия е част от екипа. Ранчото разполага с над 20 коня, има и действаща ферма, която се занимава със земеделие. Сами произвеждат храната за всички животни, които отглеждат, в това число и за конете. Мисията им е да помагат на хората да влизат в света на конете и да общуват с тях по най-здравословния и за двете страни начин. Цяло лято ранчото приема деца на лагер, по време на който те се докосват до естествения начин на живот. Зарко и Красимира разполагат с къща за гости и целогодишно посрещат много хора, които искат да се научат да общуват с конете.

Ездата най-често се свързва с коня просто като превозно средство. А конят е личност като нас, той също има характер. Който влезе през голямата порта на ранчото, не получава веднага готов за езда кон, а първо е обучаван да поеме своята отговорност в това взаимодействие“, обяснява Юлия.

Тя предлагана всеки, който търси това преживяване, да прекара време с коня, за да го усети и да види как той реагира, за да може да усвои някои от тънкостите на невербалната комуникация.

Пътят към София

Юлия е родена в Полша, баща ѝ е българин, а майка ѝ е полякиня. Там се научила да язди и усетила това като своя страст. Живее във Варшава, докато става на 27 години. Среща българин, който става повод да се премести в София. Приятели я завеждат в ранчо „Конникът“ и когато стъпва на тази територия, разбира, че това е нейното място. Тя си спомня, че една от най-добрите приятелки на нейната баба била от Макоцево и като дете е слушала много за това село.

По онова време не стигнахме до него, но години по-късно съдбата ме доведе тук“, посочва Юлия.

Вече 10 години тя е коуч и треньор в ранчото. Години наред работи в мултинационална корпорация, но вече се е отдала изцяло на конете и хората. На обучение в ранчото идват групи от цяла България, от Полша и от най-различни места по света.