Дипломи на килограм: Каква ще е цената на безплатното висше образование?

Новината за безплатното висше образование дойде като гръм от ясно небе за хората – нямаше нито анализ, нито диалог между заинтересованите страни – но пък от страна на политиците вероятно е било добре обмислено решение. Темата поляризира и без това разединеното ни общество, и предизвика вълна от разнородни мнения в социалните мрежи.

Учудващо, в понеделник Синдикатът за висшето образование (ВОН) се обяви против премахването на таксите за студенти и докторанти в държавните висши училища, като обяви решението за "изненадващо, неадекватно, популистко и в противоречие с дневния ред".  Във вторник и Съветът не ректорите изрази редица резерви по предложението на правителството, като оттам настояха за промени в проектозакона на кабинета, предлагайки таксите да не се премахват, а за социално слабите студенти да има стипендии, които да покриват таксите им за обучение.

Въпреки че министър-председателят твърди, че e направен предварителен анализ на това решение, впечатлението ми е, че по-скоро не е имало такова обсъждане. Не знам кое е било водещото – дали по-добре да се изхарчат едни пари в образованието, или някой просто се е замислил какво да направи, за да има някакъв ефект по отношение на редица популистки решения. Никога досега таксите не са били анонсирани като проблем във висшето образование”, заяви пред Economic.bg д-р Петя Георгиева, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Какво постига тази мярка?

По думите на Георгиева с това решение, подобно на много други, правителството възлага допълнителни разходи на данъкоплатците, които, на практика, ще натоварят всички.

“Има огромна разлика обаче между предучилищното, началното, средното образование и висшето образование, от друга страна. Тази разлика трябва да бъде разбрана много добре, за да е ясно защо всъщност ние настояваме услугата висше образование да бъде прехвърлена на този, който я ползва”, каза Петя Георгиева.

Тя подчерта, че този, който получава висше образование, придобива и съответните предимства да има такова.

Да, държавата има нужда от добре образовани хора – лекари, архитекти и т.н. – но този, който се ползва от тези предимства, е самият индивид, затова трябва да има справедливо разпределение на разходите между държавата и човека. Това, което предлагат управляващите, е несправедливо към тези, които трябва да го плащат – данъкоплатците, които не ползват тази услуга”, допълни Георгиева.

По думите на Петя Георгиева българските студентски такси не са толкова високи. Според нея трябва да помислим върху това как да се привлекат чуждестранни студенти от ЕС или на база цена, или на база качество. Като друг вариант тя посочи привличането на студенти от трети държави – извън ЕС – за които таксите ще са по-високи, но пък те се съсредоточават върху медицинските специалности в университетите. Третият вариант, който очерта Георгиева, е задържането на добрите ученици, които искат да учат в чужбина заради качеството, като идеята е да се помисли какво българските университети могат да им предложат, ако останат, а не просто да се премахват таксите.

Освен това част от мотивите на предложението на кабинета е да се вдигне процентът на хората с висше образование в активна възраст с до 40%.  Данни на НСИ от преброяването обаче показват, че във възрастта 25 – 34 години този процент вече е достигнат.

Важно обаче е не количеството висшисти, а какви са техните умения и могат ли да работят наравно със свои колеги от други държави”, заяви Петя Георгиева.

Големият проблем – таксите или разходите за издръжка?

Според икономиста всеки един човек може да направи бърза преценка кое колко струва и дали таксите са големият проблем на студентите.

“Ако например човек от Видин дойде да учи в София, таксата му в университета ще бъде колкото една минимална работна заплата и то за цялата академична година. Всеки месец обаче той ще трябва да плаща общежитие или квартира, трябва да се храни, да си купува учебници, дрехи и т.н. Тези разходи са несравними по мащаб с таксите, защото са много по-трудни за поемане от семействата на студенти, които са в по-тежко финансово състояние”, подчерта Петя Георгиева.

Затова на такива студенти им се налага да подбират по-внимателно университетите, в които да учат – често избират висши училища, които са по-близо до мястото, където живеят. Остава въпросът обаче как тези студенти се издържат, докато учат. Голяма част от тях започват работа, което започва да им пречи в процеса на придобиване на висше образование, а и кредитната система в тази посока изобщо не се използва”, допълни тя.

По думите й таксите дори не са решението, което ще задържи младите хора да не заминат да учат в чужбина. Според нея университетите ще се напълнят с хора, които нямат силна мотивация да придобият висше образование, а просто искат да се разнообразят и да живеят студентски живот.

“И в момента има такива студенти, които започват висшето си образование без идеята да го завършат, а тази мярка просто ще увеличи техния брой”, смята икономистът.

Според нея най-логично би било да се мисли за стипендии за определени категории студенти, които имат нужда от помощ. Тя твърди, че помощта от държавата има ефект, когато е силно целенасочена и решава даден проблем – например социалното подпомагане, помощите в здравеопазването – а не просто премахването на студентските такси.

Вместо това тези 150 млн. лв. могат да бъдат насочени към хора, които наистина имат нужда, но и желание да учат, нещата ще се получат доста по-добре”, каза още Георгиева.

“Ако питаме университетите, те ще кажат, че 150 млн. лв. няма да са им достатъчни. Идеята тук е да се замести с държавен трансфер недостигът от такси, които досега висшите училища са събирали от студентите, което може да се види много лесно в техните отчети. Оттук нататък въпросът е – когато държавата ще финансира осъществяването на трансфери към университетите – дали размерът на тези средства ще отговаря на това, което висшите училища представят”, допълни тя.

Качеството на образованието

Масово във всички български университети приемът се осъществява посредством матура, а изпити има само за специалностите медицина, дентална медицина и фармация. Някогашните тежки изпити остават в историята, цедката става все по-малка, а висшето образование сякаш стана лесно за завършване и откъм знания, и откъм финанси.

Всички български университети вече не използват кандидатстудентски изпити. Това донякъде е разбираемо, защото тази година местата за студентите са повече от завършилите средно образование в България, т.е. всеки ученик може да намери място в университет, което почти никъде не се среща”, каза Петя Георгиева.

Тя твърди, че причината за това са по-малкото деца, съответно ученици, и огромната мрежа от университети, с която разполагаме, и трябва да бъде запълнена с хора. Висшето образование е финансирано на база брой студенти, нормативите за тяхната издръжка, в какво направление учат, плюс процент за качество - от Рейтинговата система се взимат различни коефициенти за университетите.

“Всеки университет получава средства за записан студент, затова оттук нататък висшите училища трябва да се конкурират, за да ги задържат - колкото повече студенти остават в системата, толкова повече средства ще получи университетът. Тази система не работи добре, ако не е придружена с истинска оценка на качеството, която в момента функционира формално”, допълни Георгиева.

По думите й в момента всеки, който има висше образование, попада в категорията хора, за които не съществува безработица, въпросът обаче е доколко тези хора са качествени специалисти – въпрос, на който трябва да отговорят работодателите.

Работодателите се оплакват от много неща – от това, че не се владее българският език, че е трудно веднага след като се завърши университет да започне да се работи, защото се налага допълнително обучение”

“Ако продължаваме да произвеждаме дипломи на килограм, зад които нищо качествено не стои, реално те губят своя смисъл. С тази масовизация висшето започна да измества средното образование. Реално ние ще имаме огромно количество хора, завършили тази степен, без да можем да кажем, че те са по-квалифицирани”, допълни тя.

Според икономиста трябва да се помисли дали искаме да сме като Германия, където има масов вход във висшето образование, но труден изход – много малка част от студентите завършват – или все пак искаме да стимулираме и качеството на образованието, като всеки студент е мотивиран да търси по-добрата услуга.

Обединяване на университети

В момента има висши училища в България, които функционират с много малко на брой студенти. В София има университет с 400 студенти – по-малък от едно средно училище – който продължава да функционира. Трудно е да осигуриш качествено обучение, когато няма достатъчно студенти, които да финансират преподаватели, материална база, машини, съоръжения, лаборатории, материали и т.н. Това е изключително важно, все пак тези студенти трябва да имат нивото на техни колеги, които са завършили някъде другаде”, каза още Петя Георгиева.

По думите й цялата плеяда от университети - след като конкуренцията не ги убива - прибягват до най-различни средства, като създават специалности, които не са типични за тях, но пък им носят приходи, или пък се молят на държавата да ги включат в списъка със защитени, приоритетни направления.

“Това не е реална конкуренция между университетите, която на база на качеството да отсява добрата услуга”, категорична е Георгиева.

Според нея обединяването е една много добра възможност за университетите, но самите те не я искат, защото вярват, че са уникални и техният опит не може да бъде репликиран, а и в България всеки държи на своето.

Когато се заговори за идеята, университетските преподаватели казваха, че тази реформа ще се наложи насила, което не беше вярно, защото идеята беше обединяване да има там, където има смисъл да се постига по-голяма ефективност. Например, тези висши училища, които имат еднакви специалности, да бъдат поставени под шапката на по-добрия университет, който е с по-големи традиции. Тази реформа щеше да доведе до промяна в рейтинга на някои университети”, обясни Петя Георгиева.

По думите й по-големият проблем са множеството “разхвърляни”  висши училища, които няма как да се издържат сами, защото предоставят услуга, която на други места е по-качествена и по-ефективна.

А що се отнася до студентите – те и до днес се питат дали ще плащат, или няма да плащат такса за втория семестър на академичната 2023/24 г. По думите на Петя Георгиева студентите ще трябва да платят таксите и ако държавата приеме решението за промяна в Закона за висшето образование (ЗВО), парите след това ще им бъдат възстановени. Според нея това не е сложно като процедура, но създава допълнителни усилия, които университетите искат да избегнат.