Добиваме част от металите на бъдещето

ESG (Environmental, Social and Governance – екологично, социално и корпоративно управление) – тази популярна абревиатура се превърна в измерител за устойчивото и отговорно инвестиране. Новият подход, ориентиран към „хора, планета, печалби“ (PPP - People, Planet, Profit), насочи вниманието на бизнеса не само към печалбите, но и към хората и чистата природа. И ето как работещата в България „Дънди Прешъс Металс“ превърна тези нови формули в своя философия и практика. Константина Градева-Василева, директор „Устойчиво бизнес развитие“, разказва за това:

Напредъкът на минната индустрия в грижата към околната среда и целите на декарбонизацията  

Минната промишленост е в началото на веригата на доставки и за да може крайният ползвател да потребява с отговорност към околната среда и климата, трябва продуктите и стоките да са били произведени от отговорно добити суровини. Именно това правим ние.

Като представители на минерално-суровинния бранш проучваме, добиваме и преработваме метални руди, съдържащи мед, злато и сребро. Всъщност добиваме част от металите на бъдещето, без които така модерният зелен преход няма как да се осъществи. Днес, повече от всякога, виждаме гигантската потребност от лесен достъп до надеждна енергия, все по-съвършени технологии, по-бързи дигитални решения, изкуствен интелект, сигурни електромобили и транспортни връзки. С мисъл за бъдещето и климата искаме и екологосъобразни решения. Светът се развива много динамично, а в основата на това развитие стоят суровините.

Базираната в Канада „Дънди Прешъс Металс“ е публична минна компания, листвана на фондовата борса в Торонто. Вече 18 години тя усъвършенства модела си за управление на производството на минерални, медни и златосъдържащи концентрати  и създава добри практики на световно ниво, като насърчава отговорността към здравето, безопасността и околната среда, наред със споделените ползи за растеж и инвестициите в хората и общностите. „Дънди Прешъс Металс“ е сред 15-те водещи минни компании в управлението на своите екологични и социални въздействия според оценката S&P Global Corporate Sustainability Assessment за 2021 г. и 2022 г. и това нарежда и България напред по отношение на грижата за околната среда и декарбонизацията.

Да постигнеш висока оценка

В България „Дънди Прешъс Металс“ разработва два рудника – „Ада тепе“ – за открит добив в Крумовград, област Кърджали, и „Челопеч“ - за подземен добив в село Челопеч, Софийска област. И докато добивното ни предприятие в Крумовград е новоизградено, пуснато в експлоатация през 2019 г., сдобило се с най-съвременна, енергоефективна техника, то в Челопеч рудникът е в експлоатация от средата на миналия век.

Когато през 2004 г. грижа за рудник „Челопеч“ започна да полага инвеститорът „Дънди Прешъс Металс“, предприятието беше остаряло, амортизирано и изискващо спешна нужда от осъвременяване – както на добивните методи, така и на цялата производствена инфраструктура и съоръжения. И ако в България терминът декарбонизация нашумя в последните години, то при нас този процес започна още тогава. Най-много инвестиции в тази посока бяха направени в периода 2009-2010 г. и не са спирали до днес.

Първите стъпки в намаляване на въглеродния отпечатък

Сблъсъкът ни с това що е въглероден отпечатък, как се изчислява той, как да го намалим и още много въпроси, стана през 2011 г. Тогава консултантите ни от „Денкщат“ ни съдействаха да проумеем смисъла на оценката на значимите теми, на обхват 1, 2 и 3, на емисионните фактори, на това коя година е смислено да приемем за базова, спрямо която да сравняваме, как да идентифицираме допълнителни области за подобрение. И така пътуването ни започна, неизбежно свързано и с публикуването на първия ни Доклад за устойчивост, съдържащ първите ни сметки и поети ангажименти. Целта ни беше до 2020 г. да намалим специфичния си отпечатък спрямо базовата 2009 г. с 20%.

Инвестиции

Благодарение на инвестиции от близо 90 млн. долара в изграждането на подземен трошачен комплекс и система за транспорт на рудата до повърхността с гумено-транспортни ленти, още през 2012 г. значително намалихме консумацията на дизелово гориво за извоза на добитата руда. През 2014 г. изградихме и собствено товарище за концентрат в близост до производствената площадка. С всички предприети мерки до края на 2021 г. сме постигнали 35% намаление на специфичния въглероден отпечатък по отношение на обхват 1 и 2 спрямо базовата 2009 г.

През 2020 г. започнахме поетапна подмяна на леките ни дизелови автомобили с бензинови хибриди, като през последните три години сме подменили 12, а за следващата година сме бюджетирали закупуването на още 5. Макар дизелът да е заменен с бензин, ефектът е осезаем, тъй като емисионният фактор на бензина е по-нисък. Ефектът от хибридните автомобили върху въглеродния отпечатък не е толкова съществен, но намалява средно с около 4 тона CO2 на година.

От 2004 до 2021 г. консумацията на електроенергия на дружеството ни в Челопеч е намаляла с 19 % на тон добита руда. В допълнение, за редуциране на въглеродния отпечатък от потреблението на електроенергия, през 2022 г. договорихме закупуване на зелена енергия за следващите 4 производствени години, което ще доведе до генериране на 87 000 тона CO2 по-малко или осигуряване на около 31% зелена енергия за двете дружества на Дънди в България.

Какво още в мерките за декарбонизация

Последният хит, свързан с консумацията на дизел, е пилотният ни проект за тестване в подземна производствена среда на три електрически минни машини – сонда, товарач и камион. Сондата вече се подготвя за работа под земята, а другите две машини очакваме в края на първото тримесечие на тази година. Плануваме през 2023 машините да работят в паралел с дизеловите и при доказана ефективност, ще изведем от експлоатация дизеловите през 2024.

Като компания сме си поставили още по-амбициозни цели и сме се ангажирали чрез колаборация с партньори по веригата ни за доставки да намалим още въглеродния си отпечатък по осезаем начин до 2025 г.

Константина Градева-Василева е възпитаник е на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“ и има магистърска степен по инженерна геоекология. Професионалният й път започва в Техническия университет в София като експерт в специализирана лаборатория по екологични технологии и опазване на околната среда. След това работи в Държавен фонд „Земеделие“ и в Министерството на икономиката. През 2004 г. става инженер „Опазване на околната среда“ в „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД. Бързо натрупва опит и през 2011 г. става директор „Здраве, безопасност, околна среда и връзки с обществеността“. Сега е директор „Устойчиво бизнес развитие“.

Текстът е част от бр. 112 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.