Древният Деринкую: Скритият подземен град в Турция

Силни пориви разнасят рохкава почва във въздуха из Долината на любовта в Кападокия. Хълмовете в розови и жълти нюанси оцветяват вълнистия пейзаж, изпъстрен с тъмночервени каньони, а в далечината се очертават скални образувания. Времето е сухо, горещо, ветровито и опустошително красиво. Преди хилядолетия тази непостоянна, вулканична среда образува конусовидни форми, които сега привличат милиони посетители, пише в свой специален анализ BBC.

Но под тази повърхност, едно чудо със също толкова огромни размери лежи скрито от векове -подземен град, който може да скрие 20 000 жители в продължение на месеци. Древният град Еленгубу, известен днес като Деринкую, е вкопан на повече от 85 метра под повърхността на Земята, образувайки 18 нива от тунели. Това е най-големият разкопан подземен град в света.

Използвал се е почти постоянно, а през годините през него са минавали от фригийци през перси до християни. Най-накрая е изоставен през 20-те години на миналия век от кападокийските гърци, когато те са изправени пред поражение по време на Гръцко-турската война.

Не само, че неговите подобни на пещери стаи се простират на стотици мили, но се смята, че повече от 200 малки отделни подземни града, които също са открити в региона, може да са свързани с тези тунели, създавайки масивна подземна мрежа.

Деринкую е „преоткрит“ едва през 1963 г. от анонимен местен жител, който непрекъснато губи пилетата си. Домашните птици изчезвали в малка пукнатина в дома на човека. След по-внимателно проучване и известно разкопаване турчинът открива тъмен проход. Това e първият от повече от 600 входа, открити в частни домове, водещи до подземния град Деринкую.

Разкопките започват незабавно и разкриват заплетена мрежа от подземни жилища, складове за суха храна, конюшни за добитък, училища, винарни и дори параклис. Това е цяла цивилизация, скрита на сигурно място под земята. Пещерният град е добавен към списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Точната дата на построяването на града остава спорна, но според исторически книги най-вероятно датира от 370 г. пр.н.е. Според Андреа Де Джорджи, доцент по класически изследвания в Държавния университет на Флорида, Кападокия е уникално подходяща за този вид подземно строителство поради липсата на вода в почвата и нейната ковка, лесно оформяема скала.

Геоморфологията на региона е благоприятна за копаене на подземни пространства“, каза той, обяснявайки, че местната скала би била доста лесна за издълбаване с прости инструменти като лопати и кирки. Същият този пирокластичен материал е естествено изкован в приказните комини и кули, стърчащи над земята.

Но на кого да приписваме творението на Деринкую остава частична загадка. Основата за разпростиращата се мрежа от подземни пещери често се приписва на хетите, „които може да са изкопали първите няколко нива в скалата, когато са били нападнати от фригийците около 1200 г. пр. н. е“, според Бертини, експерт по Средиземноморието пещерни жилища, в своето есе за регионалната пещерна архитектура. Добавяйки тежест към тази хипотеза, в Деринкую са открити хетски артефакти.

По-голямата част от града обаче вероятно е била построена от фригийците, висококвалифицирани архитекти от желязната епоха, които са имали средствата да построят сложни подземни съоръжения.

Фригийците са били една от най-известните ранни империи на Анатолия“, обясни Де Джорджи. „Те се развиват в западен Анадол около края на първото хилядолетие пр. н. е. и имат склонност към монументализиране на скални образувания и създаване на забележителни изсечени в скали фасади. Макар и неуловимо, тяхното царство се разпространява през години, за да включи по-голямата част от западен и централен Анадол, включително района на Деринкую."

Първоначално Деринкую вероятно е бил използван за съхранение на стоки, но основната му цел е била за временно убежище от чужди нашественици, като Кападокия е виждала постоянен поток от доминиращи империи през вековете.

Приемствеността на империите и тяхното въздействие върху пейзажите на Анадола обясняват прибягването до подземни убежища като Деринкую“, обясни Де Джорджи.

Животът под земята обаче не е бил лесен. Всяко ниво е внимателно проектирано за специфични цели. Животните са държани в конюшни най-близо до повърхността, за да се намали миризмата и токсичните газове, както и да се осигури топъл слой изолация за живеене през студените месеци. Вътрешните слоеве на града съдържат жилища, мазета, училища и места за срещи.

На втория етаж е разположено традиционно византийско мисионерско училище, което се разпознава по уникалните си тавани. Според Де Джорджи „доказателствата за винопроизводството се основават на наличието на изби, вани за пресоване и амфори.“ Тези специализирани помещения показват, че жителите на Деринкую са били готови да прекарат месеци под повърхността.

Но най-впечатляващата е сложната вентилационна система и защитен кладенец, които биха снабдили целия град с чист въздух и чиста вода. Всъщност се смята, че ранното изграждане на Деринкую е съсредоточено около тези два основни елемента. Повече от 50 вентилационни шахти, които позволяват естествения въздушен поток между многото жилища и коридори в града, са разпределени из целия град.

Въпреки че конструкцията на Деринкую е наистина гениална, това не е единственият подземен град в Кападокия. С площ от 445 кв. км, това е просто най-големият от 200-те подземни града под Анадолските равнини. Повече от 40 от тези по-малки градове са на три или повече нива дълбоко под повърхността. Много от тях са свързани с Деринкую чрез внимателно изкопани тунели, като някои се простират на 9 километра. Всички те са оборудвани с аварийни евакуационни пътища. Но подземните тайни на Кападокия все още не са разкрити напълно. През 2014 г. под района на Невшехир бе открит нов и потенциално още по-голям подземен град.