Тайните на Епископската базилика в Пловдив

В България има много музеи, но сред онези, които не бива да се пропусне да бъдат посетени, безспорно е Епископската базилика на древния Филипопол, наричана още Голямата базилика. Тази забележителност на Пловдив е открита за посетители през април 2021 г.

Това е най-голямата раннохристиянска църква в България, датираща от IV-VI в. Този архитектурен паметник е не само от национално значение, а Градът под тепетата може да се гордее с античния комплекс, превърнат в музей от световна величина. Всеки посетител става част от хилядолетната история на Пловдив и бива очарован от пъстроцветните шедьоври на римското мозаечно наследство. Възхита обаче буди и начинът, по който музеят е създаден. Реставраторите и консерваторите на древните ценности са проявили завиден професионализъм, както и всички останали, които  са допринесли за изграждането на този съвременен музей.

Древно и съвременно

Мозайките с декоративни и природни картини, които са по целия под на впечатляващата с мащабите и замаха си сграда, нямат аналог в България, а ако някъде по света има нещо подобно, то по-скоро е рядкост. Когато посетите Базиликата, обърнете специално внимание на две забележителни неща – мозайките, както и начина на тяхното експониране за публиката. Очевидно проектът, финансиран основно от Община Пловдив и Фондация „Америка за България“, си е поставил амбициозни цели и резултатът е, че когато има силно желание и добра визия, то се намират и професионалисти, които да ги превърнат в реалност. Всичко тук е направено с добър естетически вкус, разбиране и отношение към детайла. Интерактивният начин на предаване на информацията допринася за цялостното възприемане на историческите факти, намерили подслон в този музей.

Забрава

От IV до VI в. Епископската базилика била център на живота на късноантичния Филипопол. Богомолци се стичали в нея. Може би в нея е заседавал и т. нар. Антисъбор на епископите ариани в противовес на църковния събор в Сердика, който осъдил учението им като ерес. Но дошъл момент, в който тя била изоставена, останките –  затрупани, а времето погълнало спомените за нея. Забравата продължила до 80-те години на миналия век, когато при планирано благоустройство на мястото се появяват развалини от величествена сграда, украсена с мозайки с геометрични орнаменти и птици. В периода  1982-1986 г. екип от Регионалния археологически музей - Пловдив, начело с Елена Кесякова, проучва близо половината от базиликата. Част от мозайките са прибрани в музея. Над развалините е построено защитно покритие, но непроучената част остава под улицата. През 1995 г. обектът е обявен за паметник на културата от национално значение, ала през 1999 г. защитното покритие се срутва и състоянието на безценните мозайки се влошава. През следващите години базиликата отново потъва в забрава.

Камъче по камъче

Ситуацията се променя благодарение на инициативата и финансирането на Фондация „Америка за България“, Община Пловдив и Министерството на културата. През 2016-2017 г. Епископската базилика бива изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей в Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева. Всички те, камъче по камъче, бавно, с търпение и внимание разгръщат пластовете история, за да може да се разкрият в новия си блясък.

Още и още

Епископската базилика на Филипопол е един най-големите културно-исторически проекти в последните десетилетия и съчетава по най-съвременен технологичен начин античните мозайки и артефакти с интерактивни модули, 3D визуализации и добавена реалност. Има детски кът с образователни игри, магазин за сувенири, работилница за реставратори, конферентна зала и галерийно пространство. Инсталирани са екрани,  информационни табла, има преливане на експозиция и информация, създадена е и прекрасна графична идентичност, дело на Николай Тонков от Formschlag. И още - книжарница на изхода и функционално външно пространство. Проявени са мисъл и грижи, достойни за наследниците на тези, които някога са съградили този храм на духовността. Всички, които са работили по създаването на музея, и онези, които го стопанисват,  показват, че може още и още.

Липсващият паун

Когато мозайката „Изворът на живота“ е открита в началото на 1980-те, изображението с пауни около извора било почти непокътнато. В този период мозайката е оставена на място и покрита със защитен слой пясък. Реставраторите разкриват отново мозайките през първото десетилетие на XXI век и откриват, че един от пауните липсва. Има предположения, че е резултат от интереса на частен колекционер. Мултимедийната възстановка на втория етаж на посетителския център в Епископската базилика е отлична илюстрация как би изглеждал този великолепен фрагмент. Тя е и напомняне, че всички заедно споделяме отговорността за опазване на нашето културно-историческо наследство.

Приятели с кауза

Заслужава за насочим фокуса и към факта, че от началото на проекта през 2015 г. стотици доброволци са подпомогнали за разкриването и съхранението на мозайките от Базиликата. През 2018 г. граждани и представители на бизнеса в Пловдив обединяват усилия във Фондация „Приятели на базиликата – Пловдив“. Тяхната обща кауза е да превърнат Епископската базилика в оживен културен център, привлекателно място за деца и възрастни не само от Пловдив, но от страната и чужбина. Една от инициативите е кампанията „Подари си птица“. Всеки може да избере измежду близо 100 мозайки на птици, за които да се „грижи“ като дари минимум 5 хил. лв. Така  се подпомага дейността на музейния комплекс на Базиликата, за да предлага той по-наситено и разнообразно културно съдържание – изложби, концерти, представления, детски програми, научни конференции. Този модел се прилага и в други културно-исторически обекти и атракциони и наистина се оказва работещ.

Технологии в музея

Пълният тур в Епископската базилика отнема поне час, но тук може неусетно да прекарате доста повече време. На територията на комплекса човек забравя за часовника и за ангажиментите, тъй като влиза в друга реалност. Той се връща векове назад във времената и представите, същевременно технологиите дават усещането, че са преодолими границите между миналото, настоящето и бъдещето. Информацията е поднесена по удобен и достъпен съвременен начин. Епископската базилика на древния Филипопол показва нагледно как технологиите и съвременните постижения намират място в музея и как музеят може да е в крак с най-новото.

Под пластовете на времето са погребани много тайни. И историята на Епископската базилика ни дава знак, че имаме отговорност към онова, което времето е съхранило и е достигнало до нас. Наша грижа е по най-добър начин да го опазим за следващите поколения.

Текстът е част от бр. 123 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.