Древно ДНК пренаписва историята на Южна и Централна Америка
Учените заключават, че древните хора са мигрирали много бързо, приспособявайки се постоянно към различни условия за живот
Анализ на останките на 49 древни хора е разкрил, че е имало поне три големи миграционни вълни от Северна към Южна и Централна Америка. Досега учените смятаха, че е имало само една.
Изследователите до преди дни имаха информация само за първите мигранти, пристигнали преди най-малко 11 хил. години. Нов ДНК анализ, резултатите от който са публикувани на 8 ноември в научното списание Cell, показва, че втора група заселници е заменила първата преди около 9000 години. Впоследствие в Южна Америка е пристигнала и трета група – това се е случило около 4800 години по-късно.
Резултатите са на международен екип генетици от САЩ и Германия. Учените са анализирали геномите на скелетните останки на 49 души, открити в Белиз, Бразилия, Централните Анди (включващи части от Еквадор, Боливия и Перу) и в „Южния конус“ (Southern Cone) на Южна Америка (включващ Аржентина, Чили, Уругвай и части от Брализия). От тези 49 души 41 били на възраст над 1000 години.
Това откритие не просто разкрива, че към Южна Америка са се придвижили три различни потока от гени, но учените също така са установили, че преди около 9000 години гените от първата вълна заселници почти изцяло са изчезнали. Това предполага, че втората вълна мигранти на практика е заменила първата, но не е ясно как точно е станало това.
Пак в четвъртък в списание Science е публикувано друго изследване на 15 различни човешки генома (6 от които били на възраст над 10 хил. години), открити в различни части на Америка – от Аляска до Патагония. Проучването, което също показва движението на населението на континента, е установило, че някои от останките, намерени в Бразилия, имали генетичен биомаркер на местен австралазиец (Австралазия - регион в Океания, който обхваща Австралия, Нова Зеландия, остров Нова Гвинея и съседните им острови в Тихия океан).
Учените правят хипотеза, че генетичната връзка между древните австралазийци и древните бразилци се дължи на мигранти от двете групи, които са пътували по суша. Тъй като обаче никоя от намерените скелетни останки не дава потвърждение дали е имало такова голямо пътуване, засега хипотезата на изследователите остава непотвърдена.
Едно нещо обаче е ясно: тези древни хора са се движели бързо. „Хората са се разпространявали като пожар в суха гора и много бързо са се адаптирали към различните условия за живот, с които са се сблъсквали“, коментира Еск Уилърслев, датски генетик, който е сред съавторите на изследването, публикувано в Science.