ЕЦБ се притесни за инфлацията

Някои членове на Управителния съвет на Европейската централна банка твърдят, че се подценява бъдещата инфлация. Те предупреждават за риска от „смяна на режима“ в цените и настояват за по-голямо съкращаване на покупките на активи, отколкото в крайна сметка реши на заседанието си миналия месец банката, съобщава Financial Times.

Тези опасения на някои от по-консервативните членове на Управителния съвет на ЕЦБ относно нарастващите рискове пред прогнозата за инфлацията бяха разкрити в протокола от заседанието ѝ през септември, публикуван от централната банка вчера.

Дебатът подчертава как наблюдаваното сега покачване на инфлацията в еврозоната до най-високото ниво за повече от десетилетие създава напрежение между хората, определящи лихвените проценти на ЕЦБ. Те са разделени по отношение на това колко дълго ще продължи ценовият скок и дали централната банка трябва да коригира паричната си политика в резултат на това.

Миналия месец ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще спадне от 2.2% тази година до 1.7 % през следващата и 1.5 % през 2023 г. От протокола сега се вижда, че повечето членове на съвета на ЕЦБ са обединени около прогнозата за модел на инфлацията тип „гърбица“.

Но след като централната банка постоянно подценяваше как нарастващите цени на енергията и затрудненията в предлагането биха довели инфлацията над целта от 2% тази година, някои членове на Управителния съвет изразяват съмнение относно надеждността на прогнозите си.

Те считат, че степента на трайност на инфлационния шок и особено перспективите за инфлация през 2023 г. са по-несигурни, с риск инфлацията през 2023 г. да се окаже по-висока от прогнозираната“, се казва в протокола. „Беше изразено и мнението, че базовата прогноза за инфлацията през 2023 г. е твърде ниска.“

Членовете на Съвета твърдят, че инфлацията ще надхвърли прогнозите на ЕЦБ, „ако се случи различен сценарий при цените на петрола“ и ако затрудненията във веригата на доставки продължиха по-дълго от очакваното или натискът върху заплатите започна да се осъществява.

Неотдавнашният ангажимент на ЕЦБ да вземе предвид нарастващите цени на жилищата също би „довел до по-висок очакван път за инфлация“, казаха те. Цените на жилищата в еврозоната са нараснали с 6.8 % през първата половина на годината, което е най-голямото им покачване от 15 години насам, според данни, публикувани в четвъртък.

Вече има консенсус в ЕЦ, че трябва да се обърне по-голямо внимание на „преките и подробни доказателства, като например данни, събрани от предприятия, профсъюзи и домакинства“, за да се идентифицират структурните промени, причинени от пандемията, които биха могли да причинят евентуални „промени на режима“ в прогнозата за инфлацията в еврозоната.

Политиките за справяне с изменението на климата и бъдещите увеличения на цените на въглеродните квоти също „вероятно ще доведат до продължителен натиск за повишаване на цените в продължение на няколко години“, казват някои членове на Съвета на директорите. След срещата през септември европейските цени на газа и на въглеродните кредити се повиши до рекордни нива.

Карстен Бжески, ръководител на макроизследванията в ING, заяви, че протоколите „сигнализират за променена позиция по отношение на инфлацията в сравнение с преди няколко месеца; преход от много положителна оценка към оценка на повече бдителност и осъзнаване, че инфлационният натиск може да бъде по-малко краткотраен, отколкото се смяташе първоначално“.

В отговор на нарастващата инфлация и по-леките финансови условия, ЕЦБ миналия месец също обяви „умерено“ забавяне на темповете на своята програма за спешно изкупуване на облигации на стойност 1.85 трлн. евро, стартирана в отговор на пандемията.

Според протоколите някои „ястребите“ в ЕЦБ подкрепят „по-значително намаляване на темповете на покупките“. Други обаче се противопоставиха на това, като казаха, че „може да доведе до по-високи лихвени проценти в еврозоната и да осуети растящото увеличение на инфлационните очаквания“.