ЕИБ финансира ключови стратегически проекти в България

Г-жо Павлова, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) отбеляза 30 г. дейност в България. Кои осовни моменти в съвместната работа бихне откроили като най-значими?

Да, банката вече 30 г. присъства в България в подкрепа на проекти и в публичния, и в частния сектор. Мога да откроя няколко компонента в работата.

Първо, ЕИБ традиционно осигурява допълващо и заместващо националното съфинансиране. Така реално през изминалите три програмни периода сме съфинансирали ключови стратегически проекти в страната – пътни, водни и т.н. Вторият елемент са инвестициите към местните власти. Столична община е най-големият пример, ЕИБ е финансирала почти всички отсечки на столичното метро, 150 млн. евро са инвестициите, които сме предоставили за проекти, свързани с градска среда, градски транспорт, подмяна на автопарка. Последната ни инвестиция от 50 млн. евро е насочена към изграждане на по-добра пешеходна и тротоарна инфраструктура. През Фонд ФЛАГ и различни финансови инструменти реализираме инвестиции в общини, за които няма европейско финансиране , или то е недостатъчно за реализация на публични проекти, и така можем да достигнем до по-малките населени места.

Другият акцент през изминалите години са почти 9 млрд. евро мобилизирани инвестиции през търговските банки и други финансови и нефинансови институции за малки, средни и микро предприятия и стартъпи. По тези механизми предоставяме няколко вида финансиране – гаранции на търговските банки, чрез които те с по-добри условия да кредитират определени бизнеси и сектори, като споделяме и част от риска, за да може финансовите институции да мобилизират допълнителен ресурс. Също така предоставяме и финансиране н а фондове за рисков капитал, отново в партньорство с финансови и нефинансови институции, в подкрепа на фирмите.

Перспективите занапред са, освен съфинансирането на инфраструктурни проекти по програмите, да участваме в реализацията на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в новия проект REPowerEU, който цели да насочи финансов ресурс за мерки за енергийна ефективност, инвестиции за внедряване на възобновяеми енергийни източници, енергийна инфраструктура, електропреносната мрежа. В разговори сме с всички електроенергийни системни оператори в Европа какъв тип подкрепа искат да получат от нас за развитие на инфраструктурата за присъединяване, за да може мрежата да поеме новия обем планирани ВЕИ. Такива проекти може да се реализират и през Модернизационния фонд. Тук очакваме България да бъде по-активна, след като 2 г. нямаше подадени проекти по линия на Модернизационния фонд.

Вие се първият българин на такава висока позиция в управлението на ЕИБ. Помогна ли това нашата страна да е по-активна в работата си с Групата на ЕИБ? Как оценявате мандата си като вицепрезидент?

За мен наистина е чест да съм първият български вицепрезидент на банката. За разлика от другите европейски институции, където в управлението участват всичките 27 страни-членки, в ЕИБ това се случва на ротационен принцип и вицепрезидентите са само 7. Следващият мандат за България ще бъде след 20 г. Моят мандат е към своя край и, надявам се да не прозвучи нескромно, но вярвам, че благодарение на това, че България имаше вицепрезидент, успяхме да постигнем много. Първо, България да има по-добра разпознаваемост в банката. Второ, увеличихме присътвието на банката и Групата в България с много повече дейности, които финансираме, с много събития, с по-добро представителство и разширяване на софийския ни офис, и съответно това доведе до доста повече проекти, които реализирахме. Само за 2022 г. те са за почти половин милиард евро. Предходната година също беше рекордна. Така че успяхме за последните 2-3 г. да удвоим и дори да утроим инвестициите, които банката прави в страната. Много се гордея и се надявам тази тенденция да продължи и след приключването на моя мандат.

ЕИБ е определяна като „климатичната банка“ на Европа и акцентира върху инвестиции в Зелен преход. В тази връзка по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в България предстои да се създаде Фонд за декарбонизация. Как напредва работата по него?

Като част от подготовката по ПВУ водихме разговори и подкрепихме инициативата на правителството за създаване на такъв фонд и заедно с ЕК насочихме ресурс, техническа и консултантска помощ за структурирането му. Той вече е част от мерките по ПВУ и срокът за създаването му е до края на 2024 г. Наш консултантски екип проведе анализ, работейки с поредица от различни правителства, всяко с различни приоритети и изисквания, което малко усложни работата. През декември представихме доклада си и сега българското правителство трябва да вземе решение дали ще последва нашия съвет и как да структурира фонда. Ние предлагаме да се създаде една „шапка“, наречена

Декарбонизационен фонд, който да е чисто координационна структура, да кажем, към вицепремиера по европейските фондове. Много е важно първо да се избере коя ще е тази координационна структура, защото към нея ще се пренасочат всички средства, касаещи декарбонизацията - по публични проекти, за общини, за енергийна ефективност на жилищни сгради, за инвестиции към електроенергийния системен оператор. Така ще се концентрират на едно място ресурсите, опитът и експертизата. И второ – ще се избегне припокриване на финансирането и  дублиране на проекти. Препоръчваме още да се използва наличния капацитет там, където го има – например, през Фонд ФЛАГ да минават финансовите инструменти за общините, през Фонда на фондовете да минават финансовите инструменти за предприятията, през Банката за развитие може да минава микрокредитирането. И всичко това да бъде добре координирано и всички средства, процедури, критерии за допустимост, да бъдат управлявани от една „шапка“.

Фондът се очаква да управлява значителен ресурс с потенциал за разширяване, защото ЕИБ може да дофинансира и да даде и допълнителен капитал, в зависимост от нуждата на българската държава. Средствата по модернизационния фонд също биха могли теоретично да се използват.

Предстои обаче страната ни да предоговаря условия по ПВУ. Това ще забави ли процеса?

Надявам се, че не, защото самото структуриране трябва да върви паралелно с предоговарянето и това е единственият шанс да се спазят сроковете. По-важно е обаче да бъде ясно какви са целите, за да може въз основа на тях България да утвърди и териториалните планове. Ако тези планове не бъдат утвърдени, няма да може да бъдат отпускани средствата. В Механизма за справедлив преход са включени териториалните планове на Стара Загора, Кюстендил и Перник – най-уязвимите региони, които трябва да имат одобрени планове, за да могат да получат финансиране. Парите за миналата година вече са загубени, въпросът е да не бъдат загубени и парите за тази година. Пожелавам успех на правителството, дано успее да обоснове промените, които иска, защото промени в плановете по правило се правят много трудно и само при извънредни обстоятелства.

В цифри

• 494 млн. евро – сумата на финансираните проекти за България за 2022 г.
• 241 млн. евро – „зелените“ инвестиции на ЕИБ в България за 2022 г.
• 72.5 млрд. евро – общият размер на финансирането от Групата на ЕИБ (Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд) по подписани проекти през 2022 г. То ще спомогне за близо 260 млрд. евро инвестиции и за създаването на 950 000 работни места до 2026 г.

Текстът е част от бр. 113 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.