ЕК дава на съд България заради тол системата

Еврокомисията предявява искове срещу България заради липса на транспонирани директиви относно тол системата, чистите превозни средства и пазара на минерални води. Това се случва, след като опитите на ЕК да накара страната ни да въведе нормите завършват с неуспех, става ясно от официално съобщение на европейската институция. Заради това България ще понесе и финансови санкции.

Тол системата

България не е транспонирала в националното законодателство на Директивата за Европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) или Директива (ЕС) 2019/520. Единственото успокоително тук е, че Полша също ще отиде на съд поради същата причина.

ЕУЕПТ е система за пътно таксуване, при която ползвателите на пътища в ЕС могат да плащат пътна такса с един договор за абонамент, имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави членки. Така се осигурява оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване между държавите и се улеснява обменът на информация за неплатени такси.

Именно заради това липсата им у нас е пречка за пътно таксуване на държавите членки и за трансграничното прилагане на задължението за плащане на пътни такси в ЕС. Това означава, че от водачите може да се изисква да имат повече от един договор за абонамент, доставчик и бордово устройство, за да шофират до или през България.

Проблеми биха могли да възникнат и при събирането на пътни такси за нарушители, които не пребивават в страната, както и за водачи от тези държави в други държави членки“, посочват от ЕК.

Крайният срок за транспониране на тази директива бе 19 октомври 2021 г. Комисията започна производство за нарушение срещу през ноември 2021 г. и реши да изпрати мотивирано становище през май 2022 г.

Тъй като България и Полша продължават да нарушават задължението си да транспонират директивата, Комисията реши да сезира Съда с предложение за налагане на финансови санкции.“

Припомняме, че тол системата е обект на критики от транспортния бранш. Миналата година депутатите от 48-ото Народно събрание гласуваха промени в Закона за пътищата, с които се опитаха да коригират евентуални неудобства за гражданите и бранша при плащането на пътни такси и винетки.

Въпреки че имаше идея комисионните за доставчиците да бъдат намалени, а самите НДУ-та да бъдат разделени на такива, които продават само винетки, а други – само тол, мнозинството отхвърли промените. В момента частните посредници са две компании, които са получили над 110 млн. лв. комисионни.

Чистите превозни средства

Страната ни отива на съд и заради това, че не е транспонирала в националното си законодателство правилата на ЕС за определяне на минимални национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства (Директива (ЕС) 2019/1161). 

В случая на България директивата изисква най-малко 17.6 % от всички лекотоварни превозни средства, 7% от всички камиони и 34% от всички градски автобуси, закупени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат чисти превозни средства, и поне 17% от всички градски автобуси, закупени през същия период, да имат нулеви емисии на отработили газове.   

Липсата на транспониране рискува да застраши постигането от страна на България на целите за обществените поръчки за периода 2021—2025 г. Това от своя страна би довело до по-бавно въвеждане на чисти превозни средства и в допълнение до по-високи емисии на парникови газове и замърсители на въздуха.“

Крайният срок за транспониране на директивата бе 2 август 2021 г. На 30 септември 2021 г. Комисията изпрати официално уведомително писмо до България, а на 6 април 2022 г. изпрати мотивирано становище. И по този казус страната ни ще търпи финансови санкции.

Припомняме, че казусът трябваше да бъде решен с промени в Закона за обществени поръчки, разглеждани от депутатите отново от 48-ото НС. Въпреки че целта на законопроекта бе ограничаването на порочните инхаус процедури, то и темата с чистите превозни средства бе застъпена.

Промените минаха единствено първо четене в зала, но краткият живот на парламента не позволи окончателното им приемане. Така само преди дни служебният кабинет отново върна темата на дневен ред.

Пазарът на минерални води

Искът срещу България е във връзка с неизпълнението от нейна страна на задълженията ѝ по Директива 2009/54/ЕО относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води.

Комисията счита, че българското законодателство не е в съответствие с правилата, по-специално тъй като то не забранява предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, под повече от едно търговско описание, както се изисква от директивата.

Освен това, противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също така да се използва обозначението „изворна вода“ за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин.

Европейският съюз понастоящем предприема правни стъпки, за да гарантира правото на потребителите на информация, да ги предпази от въвеждане в заблуждение и да гарантира справедлива търговия.“

През юли 2020 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо на България. След като прави оценка на националното законодателство и на отговора на страната ни, Комисията стига до заключението, че националните разпоредби все още не са в съответствие с изискванията на Директивата.

През септември 2021 г. Комисията издава мотивирано становище, с което приканва България да предприеме необходимите стъпки, за да се съобрази със законодателството на Съюза. Въпреки това страната ни още не е изпълнила изискванията.