Емил Караниколов не е управлявал добре държавните фирми

Емил Караниколов, част от кабинета „Борисов 3“, не е успял да упражни ефективно правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Това е основният извод в доклад на Сметната палата, изготвен след одит за периода 1 януари 2018 г. – 31 декември 2019 г. В него не се споменава персонално име, а се комуникира институцията. По това време обаче начело на икономическото ведомство е именно Караниколов, който преди това влезе в 44-ото Народно събрание от квотата на „Обединените патриоти“, по предложение на „Атака“.

Неефективното управление на Караниколов най-общо казано се изразява в хаотична грижа за капитала. В доклада се изтъква, че липсва ясна стратегия за това как участието на държавата във въпросните дружества ще помогне за развитието на икономиката и нейната конкурентоспособност. На практика към края на 2019 г. министърът на икономиката не упражнява пряк контрол върху 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества, тъй като те се явяват дъщерни в рамките на по-големи холдингови структури и по закон в този им вид се управляват от компанията, под чиято шапка се намират.

Няма критерии дали правата на собственост да се упражняват пряко от министъра или дружеството да стане дъщерно и тези права да се прехвърлят на съответното холдингово дружество чрез увеличаване на неговия капитал с непарична вноска. Това създава риск от прилагане на субективен и непоследователен подход без ясни мотиви за преструктуриране на търговско дружество (промяната на принципала, който да упражнява правата на собственост в тях), се изтъква в доклада на Сметната палата.

Яснота и конкретни критерии липсват и по отношение на сключването на договори за кредитиране и ипотеки. Проблеми има и при ликвидацията, като анализът показва, че средната продължителност на процедурите е над 17 години. Тази на „Месокомбинат-Плевен“ АД например се е проточила над 20 години, въпреки че още към 2007 г. имуществото на дружеството е осребрено и са удовлетворени кредиторите му. През това време са загубени около 1 млн. лв., след като огромни публични средства с години са оставени по банкова сметка на дружество с преустановена дейност.

„Инструментът“ ББР

Българската банка за развитие е акционерно дружество с 99.99% държавно участие и по закон приоритетно трябва да кредитира малки и средни предприятия с потенциал за развитие в ключови за страната отрасли. Сметната палата отчита, че през одитирания период финансовата институция е увеличавала общата сума на отпуснатите кредити. Ако към 31 декември 2017 г. те възлизат на малко над 867 хил. лв., то към същата дата на 2019 г. са на стойност 1.812 млн. лв.

Най-отчетливо е скочила сумата за малките фирми, но видимо се увеличава и тази за големите предприятия. Графиката по-долу показва, че големите привличат около половината от годишното финансиране, като през 2018 г. делът на отпуснатите за тях кредити възлиза на 56%.

По отношение на сферите, в които е насочен ресурсът, при МСП той тече към фирми в сферата на промишлеността, транспорта, строителството и селското стопанство, а към 31.12.2019 г. значителен ръст отбелязват и секторите на търговията и туристическите услуги. При големите предприятия водещ отрасъл също е промишлеността, следван от строителството, финансовите услуги, транспорта и сектор „Държавно управление“, като кредитите, класифицирани в последната категория, са към дружества от системата на икономиката.

Недостатъчната публичност и прозрачност по отношение изпълнението на Стратегията на ББР АД, както и на мотивите, необходимостта и очакваните ефекти от предоставянето на кредити на големи предприятия, вкл. за тяхната обвързаност със стратегическите цели на Групата, не предоставят възможност за осъществяване и на ефективен обществен контрол върху дейността на банката“, гласи заключението на Сметната палата.

Органът не крие съмненията си, че ББР и дъщерните ѝ дружества се контролират ефективно.

Припомняме, че именно ББР се оказа в първия епицентър от разкрития на служебното правителство. През май икономическият министър Кирил Петков създаде комисия, която да провери как и защо държавната банка е раздала 1 млрд. лв. на едва 8 големи фирми.